Настоящето
Понастоящем половината от населението на Земята е съсредоточено в градовете, а според ООН до 2050 г. в глобален мащаб градските жители ще са около 70%. Постоянното увеличаване на човешкото население и притегателната сила на градовете обаче имат и негативен отпечатък. Градоустройствените планове се фокусират върху изграждането на жилищни комплекси и пътна мрежа, която надвишава човешкия мащаб и изолира пешеходните пространства (в това число велосипедния и обществения транспорт), отдалечава социалните и културните средища от местата, в които хората живеят.
Градовете започват да имат нужда от промяна, която да съхрани живота в тях. Досегашното им планиране е поставяло несъвместими с околната среда приоритети, които водят до бъдещи предизвикателства. Екологичните проблеми като нарастването на замърсяването, увеличаването на въглеродните емисии и заплахата, която те поставят пред климата налагат да се направят градовете устойчиви. Необходима е промяна в приоритетите, които общините следват, фокусирайки се върху качеството на живот, безопасността и здравето на жителите или, с други думи, „битката за качество трябва се води в малък мащаб“[1].
Човешкият фактор – ключът към устойчивост
В близко бъдеще градовете трябва да предразположат жителите си към активно участие в градския живот. Опазването на околната среда, пешеходния и велосипедния достъп, създаването на благоприятни условия за социални контакти на открито, насърчаване за използване на обществен транспорт и културно-развлекателните дейности са сред основните приоритети, които трябва да се заложат в бъдещите градски политики, ако те са насочени към устойчивост.
Защо това е така? Посочените сфери от градския живот са пряко обвързани с човека като жив организъм, нуждаещ се от срещи и контакти с други хора. Изграждането на модерни комплекси и сгради не може да задоволи нуждите на хората, свързани с физическата им активност и ежедневното им разнообразие. Инфраструктурата е важна и неразделна част за качествения живот в града, но не и ако експанзията ѝ обхване всяка част от него и го направи неизползваем за жителите му. Според датския архитект Ян Геел, градската архитектура трябва да е съобразена със скоростта, с която жителите се придвижват, съответно облика на индустриалните части, през които обичайно се преминава с автомобил или друго превозно средство, са лишени от всякакви предпоставки за приятна разходка или престой[2]. Обратно на това, обикновено централните части на града са в по-голямата си част пешеходни и предразполагат хората към дълги разходки и престой, много често сред паркове и градини.
Връзката с природата е постоянно търсена, въпреки постоянния стремеж за живот в града. Това, което липсва в тази връзка, е нейното изграждане, поддържане и опазване. Комисията по икономически и социални въпроси на ООН определя зле планираното градско устройство и замърсяването като основни предизвикателства за устойчивостта на градовете и залага в целите си практики, които да подобрят градската среда. (Цел 11 от Целите за устойчиво развитие)
Организацията на ООН по прехрана и земеделие посочва градовете като консуматори на 80% от световната енергия, което създава големи вреди върху заобикалящата среда. Предложенията от страна на организацията са свързани с популяризирането на градското селско стопанство и градините, здравословното и контролирано хранене, обособяването на зелени пространства и изграждането на нова връзка между градските райони и заобикалящите ги пространства.
Добри практики
Градското селско стопанство има както екологичен принос, намалявайки въглеродните емисии от ограничаване на доставките на някои от храните, така и социално измерение. Над 800 млн. души работят в такива градини и биват ангажирани с поддържането им, като по този начин възстановяват връзката между града и природата. Пример за това е колумбийският град Меделин, чието общинско ръководство започва инициатива за преоформяне на отношенията между градската среда и земеделието, насърчавайки отглеждането на различни култури. Градските градини осигуряват част от прехраната на 7500 семейства и дори реализират продажба на продукцията в излишък. Успехът на този проект е забележителен и бива предложен като модел за цялата страна. Това би било успешен модел и за всеки по-голям град, тъй като условията за реализирането на градска градина биха могли да са достатъчно гъвкави и адаптивни. Идеята за масови зелени пространства изисква инвестиции, но подобрява качеството на живот. Градините ще допринесат за справяне с друго предизвикателство, наблюдавано в глобален мащаб, а именно отношението към храната, обогатявайки знанията на хората за това, което консумират и как да се контролира количеството му. Лошите навици в областта на храненето се отразяват пагубно върху човешкото здраве и влияят върху пълноценния начин на живот. Разходите, свързани с лечение на белодробни болести и затлъстяване биха намалели, ако връзката между човека, природата и това, което тя ни дава, бъде осмислена и възстановена.
В края на 2021 г. в Анкара започна реализирането на мащабен проект, който следва принципите на устойчивото развитие. Целта му е изграждане и модернизиране на мрежа за велосипеден транспорт, чрез иновативни решения. Многомилионният град става част от програмата „Global Future Cities “ през 2019 г., която помага на развиващи се градове да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени. Бързото разрастване на турската столица води до влошаване на мобилността на жителите ѝ. Нараства и броят на пътните произшествия, времето за пътуване, както и замърсяването с въглеродни емисии. Качеството на живот зависи от изпълняването на Генерален план и заложените в него проекти. Велосипедната стратегия е част от този план и изпълнението ѝ следва да намали трафика и да даде възможност на повече жители на града, да използват велосипедите като основно средство за придвижване. До завършването на проекта, Анкара ще измени облика си в положителна насока, създавайки по-здравословно среда за жителите си и съвременна система за транспорт.
Заключение
Градовете неимоверно нарастват, което изменя облика им и оставя отпечатък върху природата. Бъдещия град трябва да търси устойчивостта си, стремейки се към по-голям принос за околната среда, отколко са вредите, които нанася върху нея. Промените, които дават най-добри резултати, изискват и най-много време. Един от начините за реализиране на това е изграждането на общностна култура, която да има съзнание за поддържане на един „зелен град“. Съвсем естествено възпитанието и образованието биха имали значителен принос в този процес, чрез създаване на навици и придобиване на знания в ранна възраст. Зелените пространства имат голямо значение за градските жители и околната среда и ще допринесат за подобряване на качеството на въздуха, намаляването на температурата и насърчаването към дейности на открито. Взаимовръзките между екологията и всички останали сфери е неоспорима и това е причината бъдещето да е ориентирано основно към развитие и иновации, които да запазят природата и нейните ресурси.
[1] Геел, Ян. „Градове за хората“. София, Жанет 45, 2016 г., стр. 118-119
[2] Геел, Ян. „Градове за хората“. София, Жанет 45, 2016, 61-116
