В края на месец февруари тази година Джордж Клуни призова от страницата на Ню Йорк Таймс международната общност да не си затваря очите за геноцида в Дарфур. Вижте какво казва той и какво решение предлага неговата организация Проект Сателитна мрежа (Satellite Sentinel Project- SSP) относно потресаващите случаи на насилие и масовото нарушаване на човешки права:
„В началото на 2000 г. конфликтът в Западен Судан между правителството и бунтовниците причини смъртта на стотици хиляди граждани на областта Дарфур, а милиони бяха принудително разселени. През 2004 г., САЩ обяви действията на Суданското правителство като геноцид. Но след кратък период на всеобщо възмущение и съчувствие, светът отдавна е забравил за Дарфур. Правителството на Судан, за съжаление, не е.
Тъй като правителството на Судан редовно възпрепятства журналисти и хуманитарни работници да навлизат в областта Дарфур, сведенията за ситуацията там са ограничени. Офисът на ООН за правата на човека в столицата Хартум бе закрит и се оказва натиск върху мироопазващите сили да се оттеглят от области, които управляващите определят като „стабилни“. Така правителството на Судан принуждава мисията на ООН и Африканския съюз да запази мълчание относно съмненията за нарушаване на човешки права. В резултат на това, масови жестокости без свидетели продължават да се случват в Дарфур и южните области на страната. Снимките, заснети от нашия сателит, потвърдиха системното опожаряване и бомбардиране на най-малко шест села в източната част на Дарфур.
За да смекчи критиките от международната общност, правителството създаде с финансовата подкрепа на Катар „образцови селища“, където приканва да се установят бежанците, прогонени от насилието в Дарфур. Но наскоро „Human Rights Watch“ документира ужасяващ случай на масови изнасилвания именно в едно от тези селища –Табит.
След събиране на показания на оцелели и очевидци, разследващите заключиха, че най-малко 221 жени са били изнасилени от войници на Суданската армия за период от 36 часа през октомври миналата година. Опитите на миротворците да разследват инцидента бяха осуетени от правителството, което им разреши достъп до града за кратък разпит на жителите, проведен в условия на страх.Има съмнения,че суданските военни са подслушвали и записвали разговорите.
Армията контролира града от 2011 г. насам чрез база в покрайнините му, но не цели да прогони населението от домовете им. Сексуалното насилие не е с военна цел, по-скоро е тактика на социален контрол, етническо доминиране и демографски промени. Посланието на тези безнаказани действия на правителствените сили е стремежът към расово подчинение, тъй като именно не-арабската общност е обект на насилие.
Според съдилища за правата на човека от цял свят изнасилвания, извършени от военни или полицаи, могат да бъдат считани за изтезание. При подобна ситуация в Босна, Международният трибунал за бивша Югославия установява, че изнасилванията на жени в лагерите са били актове на изтезание, тъй като сексуалното насилие е било използвано като инструмент за терор. Същото може да важи и за масовите изнасилвания в Табит. Но това „ изтезаващо насилие“ е само един инструмент в престъпния арсенал на Судан, включващ също и бомбардировки над болници и селскостопански области, опожаряване на села и отказ на хранителни помощи.
Международното внимание бързо се измести от Дарфур, най-вече защото мястото изглеждаше без стратегическо значение. През последните две години обаче, регионът стана изключително важен за суданското правителство, тъй като в Северен Дарфур бяха открити големи находища на злато. След като Южен Судан обяви независимостта си през 2011г., Суданското правителство изгуби най-големия си източник на приходи от петрол. Така златото се превърна в „новия петрол“ за Судан. Според Международния валутен фонд, продажбата на злато през миналата година е осигурила на Судан печалба от 1,17 млрд долара. Голяма част от това злато идва от Дарфур и други конфликтни зони. Затова правителството се опитва да задържи контрола си върху златните мини на всяка цена, дори и чрез насилствено етническо прочистване.
За съжаление, Съветът за сигурност на ООН е твърде разединен, за да отговори с адекватни действия на престъпленията, извършени в Судан. Русия и Китай, които поддържат търговски връзки с Хартум чрез продажба на оръжия и петрол, не са склонни да окажат натиск върху суданското правителство. Това обаче не означава, че международната общност трябва да остане напълно безучастна.
На първо място, международни банки, рафинерии на злато и асоциации като „Dubai Multi Commodities Center“ и „London Bullion Market Association“ трябва да започнат щателни проверки при изкупуване на суданското злато,за да се гарантира, че това не подклажда военни престъпления в Дарфур. На второ място,САЩ и другите страни трябва да увеличат санкциите към Суданското правителство и да следят за ефективното им прилагане. Санкции трябва да се наложат и за организации, които поддържат преки или косвени делови отношения с правителствения режим.
„Изтезаващото насилие“ в Табит е сигнал за международната общност, че условията, довели до това САЩ да обяви случващото се в Дарфур като геноцид, остават непроменени и имат разрушителни последствия за населението там. Трябва да се погрижим за оцелелите, да възпрем безнаказаността и злоупотребата с власт, да се борим за справедливост.“
*Организацията на Джордж Клуни и Джон Прендергаст – Проект Сателитна мрежа (Satellite Sentinel Project- SSP) е създадена през 2010 г., няколко месеца след като самият Клуни посещава бежански лагер в Судан. Целта й е осигуряване на система за ранно предупреждение и бързо реагиране при случаи на нарушаване на човешки права, масово насилие и потенциални заплахи за обществената сигурност.
Чрез сателита над Судан се събира снимков и информационен материал, данните се анализират от специалисти, изготвят се доклади и се уведомява пресата с призив към международната общност да се предприемат действия. Основната идея е чрез постоянен мониторинг да се възпре безнаказаността и жестокостта в страната. Улавяйки изображения на масови гробове, опожарени села и случаи на изнасилвания, сателитът уведомява за престъпления, които биха останали неотразени и безнаказани. „Извършителите на геноцид и други военни престъпления трябва да знаят, че ги наблюдаваме, целият свят ги гледа.“, казва Джордж Клуни.
Този проект е пример за това как развитието на технологиите може да се използва с хуманитарна цел- като ефективен съвременен метод за подобряване на сигурността, превенция на геноцид и масови престъпления, както и за привличане вниманието на международната общност.
Източници:NY Times, Satsentinel
Изготвил: Вилияна Узунова
