Европейските лидери и украинският президент Володимир Зеленски провеждат координирани разговори, целящи да убедят американския президент Доналд Тръмп да защити украинските интереси и да приеме условията за мир, съвместими с международното право и териториалната цялост на страната. Дипломатическите усилия се засилват преди срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин в Аляска този петък.
Днес Зеленски е на посещение в Берлин, където ще бъде приет от германския канцлер Фридрих Мерц. Оттам той ще се включи във видеоконферентни разговори с европейските лидери и представители на НАТО. В 14:00 ч. (15:00 ч. българско време) е насрочена среща с участието на лидерите на Франция, Великобритания, Италия, Полша и Финландия, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антониу Коща и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Около час по-късно ще се състои втора видеоконференция с Тръмп и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, в която ще бъдат обсъдени „неприемливите условия“, на които Европа и Украйна се противопоставят.
В 16:30 ч. ще се състои заседание на „коалицията на желаещите“ — група държави, предоставящи военна подкрепа на Украйна — с домакини Германия, Великобритания и Франция.
Видеоконференцията, организирана от германския канцлер Фридрих Мерц, цели да координира обща позиция на Запада за мир в Украйна, гаранции за сигурност и отхвърляне на едностранни териториални отстъпки към Русия.
По думите на германския говорител, виртуалната среща ще се концентрира върху мерките за натиск срещу Русия, въпросът за окупираните от Москва украински територии, гаранциите за сигурността на Киев и последователността на евентуални мирни преговори.
Мерц и останалите европейски лидери настояват Путин първо да се съгласи на прекратяване на огъня, преди да се обсъждат мирни преговори или териториални размествания между Москва и Киев. Те са категорични, че евентуални териториални промени трябва да бъдат балансирани и съгласувани с Украйна, като ѝ бъдат предоставени твърди гаранции за сигурност срещу бъдеща агресия.
Зеленски подчерта, че Киев не възнамерява да отстъпва украинска земя на Русия, която бе наречена „окупатор“.
Европейските правителства са единодушни, че международните граници не могат да се променят със сила, и смятат, че само трансатлантическото сътрудничество и засилен натиск върху Москва могат да доведат до реални мирни преговори.
Миналата седмица Тръмп заяви, че „известно разместване на територии за доброто и на двете държави“ може да бъде част от бъдещо мирно споразумение — коментар, който предизвика тревога в Киев и в Европа, тъй като се възприема като сигнал за потенциални териториални придобивки за Русия.
В момента Русия контролира малко под 20% от украинската територия, включително ключови региони като Донбас и Крим. Донбас е частично окупиран от 2014 г., а към днешна дата Русия контролира почти целия Луганск и около 70% от Донецк. Русия продължава да напредва в източната част на страната, като наскоро постигна ограничени пробиви в Донецка област.
Очаквания за срещата в Аляска
Белият дом определи предстоящите разговори между Тръмп и Путин като „упражнение по изслушване“, което ще даде на американския президент „най-добра представа“ как да се сложи край на войната, навлизаща в четвъртата си година. Макар миналата седмица Тръмп да изрази оптимизъм, че срещата може да доведе до „конкретни стъпки към мир“, през последните дни тонът му е по-предпазлив.
Изготвила: Ния Козлева
