Лидерите на южноамериканските държави се срещнаха във вторник, 30 май, в столицата на Бразилия в рамките на опита на президента Луис Инасио Лула да Силва да съживи усилията за регионална интеграция, които досега бяха в застой на фона на политическите колебания и поляризацията на континента.
Анализаторите твърдят, че Лула усеща възможност за съживяване на интеграцията поради политическите симпатии на настоящите правителства в региона чрез възстановения Съюз на южноамериканските нации (Унасур).
На пресконференция на 29 май, Лула заяви, че лидерите трябва да обсъдят сътрудничеството в областта на енергетиката и борбата с престъпността, и намекна, че може да обмисли идеята за регионална валута, която да се противопостави на щатския долар. Той обаче заяви, че по време на срещата няма да бъде взето решение.
„Основната идея е, че трябва да създадем блок, който да работи заедно“, каза Лула.
Създаден за първи път преди 15 години в столицата на Бразилия по време на втория президентски мандат на Лула, бивш профсъюзен деeц, регионалният блок се стреми да интегрира 12-те южноамерикански държави в културно, социално, политическо и икономическо отношение. Инициатор на Съюза на южноамериканските нации беше на покойния венецуелски президент Уго Чавес, който виждаше в него средство за противодействие на влиянието на САЩ в региона и групата имаше репутацията на лявоориентирано обединение.
Но последвалият завой надясно на континента доведе до разпадането на групата. Последната среща на всички членове на Унасур се състоя през 2014 г. След 2017 г. разногласията относно ръководството на Унасур и участието на президента на Венецуела Николас Мадуро накараха седем държави да се оттеглят, включително Бразилия през 2019 г. под ръководството на предшественика на Лула, крайно десният Жаир Болсонаро.
„Най-големият проблем на Унасур е, че беше изграден в момент, в който имаше леви лидери, и се разпадна, когато се появиха десни лидери“, казва Оливер Щуенкел, експерт по външни отношения във фондация „Жетулио Варгас“ в Сао Пауло.„Лесно е да се говори за нейното завръщане сега, но те трябва да помислят за начини този втори опит да бъде траен.“
На срещата във вторник в Бразилия присъстваха 11 южноамерикански президенти и ръководителят на Съвета на министрите на Перу. Срещата е официално промотирана като среща на южноамериканските държавни глави, тъй като Бразилия не желае да налага възраждането на Унасур.
В понеделник Лула подчерта, че целта на срещата тази седмица е просто да се съберем, за да изградим единство и да обсъдим идеи.. „Утрешната среща не решава нищо“, каза той. Той заяви, че „мечтае“ да има регионална валута, „за да можем да правим бизнес, без да зависим от долара, защото той принадлежи на САЩ и те могат да правят с него каквото си поискат“.
Въпреки че повечето от настоящите президенти на Южна Америка са леви или центристки настроени, няма гаранция, че положението ще остане такова. Това беше подчертано през май от успеха на десните в Чили при гласуването за избор на членове на комисията за написване на нова конституция. Този успех дойде след на отхвърлянето от страна на избирателите на повлияния от левицата проект за замяна на Конституцията от ерата на диктатурата в Чили. Подобен обрат към дясното е възможен и в Аржентина, като се има предвид, че настоящият президент Алберто Фернандес няма да се стреми към преизбиране тази година на фона на ширещата се инфлация.
Венецуелският лидер Мадуро пристигна в понеделник за срещата в Бразилия, което предостави възможност за първата официална двустранна среща между Лула и венецуелския лидер. При управлението на Болсонаро Бразилия забрани на Мадуро и много членове на неговото правителство да влизат в страната и призна опозиционния лидер Хуан Гуайдо за легитимен президент на Венецуела.
На съвместната пресконференция между Лула и Мадуро по-късно в понеделник заяви, че това е „исторически момент“ за двете страни.
„След 8 години президентът Мадуро се завръща на посещение в Бразилия и ние си връщаме правото да правим външнополитическата си политика със сериозността, която винаги сме имали, особено с държавите, които имат общи граници с Бразилия“, каза Лула.
Мадуро изтъкна, че двамата лидери са възстановили „открития и постоянен диалог между правителствата на Бразилия и Венецуела“. Той също така заяви, че „съюзът и разнообразието“ трябва да властват над „екстремистките и нетолерантни идеологии“, които се опитват да изолират Венецуела от останалия свят.
И двамата лидери заявиха, че са заинтересовани от засилване на търговията между техните страни.
„Без значение дали двете правителства са съгласни помежду си, Венецуела е съсед и не може да бъде пренебрегвана или да се прекъсват дипломатическите връзки, тъй като имаме практически проблеми, които трябва да бъдат решени“, заяви Каролина Силва Педросо, професор по международни отношения във Федералния университет в Сао Пауло.
Педросо заяви, че Бразилия може да бъде посредник в политическата криза във Венецуела и иска да намали броя на имигрантите, които пресичат границата с Бразилия – над 400 000 от 2018 г. насам.
По отношение на Унасур тя допълва, че групата „не можа да ръководи важни проекти за сътрудничество в различни области, след като някои правителства бяха победени на избори“, каза Педросо. „И не успя да установи пряка връзка с населението в своите страни“.
Според Щуенкел Бразилия ще иска да гарантира, че всички президенти, които се срещат, имат някакви дипломатически отношения, „но това ще се срине, когато дойде нов президент“.
„Страните от региона трябва да помислят как ще реагират ако се развие някаква двустранна криза, като например граничния конфликт между Колумбия и Перу“, каза той.
Имиджът на Перу беше накърнен от критиките към Болуарте, след като кабинетът ѝ жестоко потуши антиправителствените протести след свалянето на предшественика ѝ Педро Кастийо.
Колумбия, управлявана понастоящем от левицата, се отнася критично към правителството на Болуарте и двете страни прекъснаха дипломатическите си отношения. Те също така водят вековен спор по общата си граница за територия и отговорности за спиране на трафика на наркотици.
Еквадор е изправен пред политическа нестабилност, която се засили през май, когато президентът Гилермо Ласо разпусна парламента, след като беше изправен пред разследване за импийчмънт. Нови парламентарни избори са насрочени за по-късно тази година.
„Унасур без 12 държави няма да реши проблемите на региона“, заяви Жизела Падован, секретар за Латинска Америка и Карибите в бразилското министерство на външните работи. „А ние се нуждаем от нещо постоянно, което не зависи от конкретни правителства.“
Превод: Стела Димитрова
Източник: ABC News
