Въпроси и отговори за КОП28

0
165
Снимка на ООН/Зумрад Норматова
Голяма годишна международна среща за климата ще се състои по-късно тази седмица в Дубай, Обединените арабски емирства. Световните лидери се срещат от 30 ноември до 12 декември, за да обсъдят ефектите от изменението на климата, усилията за намаляване на емисиите на парникови газове и все по-належащия въпрос кой ще плати разходите за една по-гореща планета.

Присъстващите на годишните преговори нарасна, достигайки до около 45 000 души за миналата година. Хиляди учени, кметове, активисти, корпоративни ръководители и представители на големи петролни компании също ще летят до страната домакин, зависима от петрола, за да присъстват на стотици второстепенни събития.

Срещата идва в края на най-горещата година, регистрирана някога на Земята. Екстремното време убива хора по света. И въпреки че все още е възможно хората да избегнат катастрофалните последици от изменението на климата, би било възможно само ако замърсяването с парникови газове спадне драматично и незабавно, предупреждават учените.

Междувременно назрява съревнование между страните, най-силно отговорни за причиняването на изменението на климата. Те следва да изпълнят обещанията си да помогнат на най-уязвимите страни да платят сметката за адаптиране към един по-горещ свят.

Защо се провежда тази среща и какво се очаква да постигне?

Тази среща се провежда всяка година и се организира от клона на ООН, който води глобалните преговори за изменението на климата. На езика на ООН срещата на върха за климата се нарича Конференция на страните или COP. Това е 28-ата Конференция на страните, затова се нарича COP28.

В края на срещата на COP през 2015 г. световните лидери подписаха Парижко споразумение за климата, което изисква почти всяка държава на Земята да определи с колко ще намали замърсяването си, което затопля планетата, и да актуализира тези планове на всеки няколко години. Целта е да се ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий в сравнение с температурите в края на 1800 г. и в идеалния случай не повече от 1,5 градуса по Целзий.

Тази година световните лидери трябва да направят преглед на съвместния напредък на човечеството към тази цел.

Анализ на ООН, публикуван този месец, установи, че глобалните емисии на парникови газове все още нарастват и се очаква затопляне с поне 2,5 градуса по Целзий до края на века. Макар че все още е възможно затоплянето да останете под 2 градуса – и всяка десета от градуса затопляне, което светът избягва, ще спаси животи – учените предупреждават, че целта от 1,5 градуса се изплъзва.

Тези срещи се провеждат от 30 години и изглежда, че изменението на климата само се влошава. Имат ли наистина значение?

Миналогодишната среща на COP27 в Египет завърши със споразумение, в което не се призовава за постепенно премахване на всички изкопаеми горива – най-големият двигател на глобалното затопляне.

Срещите на върха се превърнаха в цирк, „с нефтодържавите като ръководители“, а всички останали като „клоуни“, написа миналата година Сандрин Диксън Деклев, като съпрезидент на Римския клуб, организация с нестопанска цел в Швейцария, която работи по въпросите за климатични промени.

Проблемът, според Диксън-Деклев, е комбинирането на международни преговори с търговско изложение. Броят на лобистите, които посещават събитията, се е увеличил, казва тя, а групите на гражданското общество се борят да си позволят разходите за резервиране на място за павилион в конферентната зала на COP.

От друга страна срещите на COP остават важни събития за активисти и бедни страни, тежко потършевши от бедствия, предизвикани от климата.

„Една от големите ценности на процеса на ООН всъщност е, че всички са на масата за преговори“, казва Дейвид Васков, директор на Международната инициатива за климата в Института за световни ресурси.

Срещите не са „панацея“, добавя Васков, но те „ни дават представа за посоката, в която трябва да се отправим, но могат да бъдат и катализатор“.

Ришикеш Рам Бхандари, помощник-директор на Инициативата за глобално икономическо управление в Бостънския университет, заявява, че разбира разочарованието на обществеността от преговорите за климата. Част от това изглежда да идва от несъответствието между многостранния процес на ООН, който гарантира, че всяка страна има думата, но често постига постепенен напредък, и неотложността, която хората чувстват, когато въздействието на изменението на климата се влошава.

Това напрежение само нараства, докато Обединените арабски емирства се подготвят да бъдат домакини на тазгодишната среща.

Предвид познанията си за петрола и газа, ОАЕ имат шанс да начертаят практичен, но амбициозен път за отхвърляне на изкопаемите горива, твърди Диксън-Деклев.

Но светът изглежда се движи в обратната посока. Антонио Гутериш, генералният секретар на ООН, изрази по-рано през ноември, че правителствата „буквално удвояват производството на изкопаеми горива“.

Коя ще бъде спорната тема на тези разговори?

Един от най-големите дебати ще бъде относно компенсациите, които по-богатите страни биха могли да платят на нациите, които са най-силно засегнати от климатичните изменения. Страните с по-ниски доходи понасят тежестта на климатичните въздействия, като наводнения, пожари и суша, които причиняват разрушения за милиарди долари. Но те са допринесли малко за глобалното затопляне, водещо до тези бедствия.

Държави като САЩ и тези в Европа изградиха своето богатство чрез използване на изкопаеми горива и са отговорни за повечето от емисиите, които задържат топлината в атмосферата днес.

От години развиващите се страни твърдяха, че са длъжници за щетите, причинени от изменението на климата. Финансирането на загуби и щети може да се използва за подготовка за бъдещи последици, като изграждане на инфраструктура или преместване на общности, както и за компенсиране за загуби на незаменими културни ресурси.

На срещата на върха за климата през 2022 г. страните постигнаха историческо споразумение за създаване на фонд специално за тази цел. Оттогава преговорите са напрегнати. Държавите спорят кои нации трябва да плащат фонда, кои трябва да отговарят на условията за получаване на финансиране и къде се помещава фондът.

В момента планът е Световната банка да приеме временно фонда за „загуби и щети“. Но световните лидери ще трябва да подпишат този план на преговорите на COP28. Докато някои развиващи се страни са загрижени за плана, тъй като той само призовава, а не изисква по-богатите страни да дадат финансиране.

Защо парите са толкова голяма тема на срещата?

Индустриализираните страни са обещали 100 милиарда долара годишно на развиващите се страни, за да им помогнат да се адаптират към глобалното затопляне и да се откажат от изкопаемите горива, но проучванията показват, че са необходими много повече пари.

„Нуждите от финансиране за климата са много, много по-високи – повече от порядъка на трилион долара годишно“, казва Лаура Кул, асистент по публична политика и международни отношения в Североизточния университет.

Скорошна оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие казва, че развиващите се страни ще се нуждаят от поне 2,4 трилиона долара всяка година до 2026 г.

Тези пари за „финансиране на климата“ могат да помогнат на развиващите се страни да преминат от изкопаеми горива към чиста енергия. Това включва и пари за приспособяване към изменението на климата.

Стейси-ан Робинсън, доцент по екологични изследвания в колежа Колби, предупреждава, че не може да се говори за финансиране на климата, без споменаване на климатична справедливост.

Ето защо през 2009 г. на конференцията за климата в Копенхаген, Дания, индустриализираните нации обявиха, че ще поемат водеща роля във финансирането на климата. Те обещаха, че до 2020 г. ще дават 100 милиарда долара всяка година за финансиране на адаптирането към климата и намаляване на използването на изкопаеми горива в Глобалния Юг.

Те не изпълниха целта за 2020 г. И въпреки че индустриализираните нации може би най-накрая са достигнали границата от 100 милиарда долара през 2022 г., в Дубай дискусиите ще се съсредоточат върху това как да се доближим до диапазона от трилион долара. Това ще включва ангажиране на държави, институции като Световната банка и МВФ и частния сектор.

Как войните в Близкия изток и Украйна влияят на разговорите за климата тази година?

Конфликтите в Украйна и Близкия изток допълнително усложняват, ако не и влошават, дипломатическите отношения между някои от най-големите исторически допринесли в светoвен мащаб за изменението на климата — а именно Съединените щати, Русия и Китай.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна проблема, като заяви, че световните лидери са възпрепятствани заради „разсейване“ от справянето с изменението на климата.

Инвазията на Русия в Украйна съсипа отношенията ѝ със САЩ и Европейския съюз, които предоставяха на Украйна милиарди долари помощ и оръжия.

На миналогодишните преговори за климата представители на развиващите се страни повдигнаха въпроси – защо богати страни като САЩ бързо доставят оръжия, докато средствата за приспособяване за климата и чиста енергия са бавни.

Тези опасения вероятно ще се появят отново в Дубай, тъй като сега САЩ доставят още милиарди долари на Израел.

Продължаващото израелско бомбардиране на ивицата Газа също предизвиква гнева на други страни в Близкия изток и Глобалния Ю г, а по-широк регионален конфликт може да предизвика хаос на световните енергийни пазари.

Всичко това затруднява световните лидери да поддържат консенсус и да се съсредоточат върху справянето с глобалния проблем с причиненото от човека климатични промени.

Автор: Емила-Лилия Петрова

Източник: https://www.npr.org/2023/11/27/1209676382/cop28-climate-change-conference-faq