Климатичната конференция в Глазгоу: светът преди и след COP26

0
393

Преди малко повече от месец се състоя най-мащабното събитие в света, свързано с борбата срещу климатичните промени. Климатичната конференция на ООН COP26 се проведе в Глазгоу между 31 октомври и 12 ноември 2021 г. Председателството на форума беше на Обединеното кралство в партньорство с Италия, които отложиха срещата с една година заради извънредното положение с Ковид-19. Основната цел беше да се постигне споразумение, което да ограничи увеличаването на световната температура до 1,5 градуса по Целзий. Представители от 197 държави подписаха „Климатичния пакт от Глазгоу“, който би трябвало да реализира тази цел.

Какво се случи в годините преди 26-тата климатична конференция?

Парижкото споразумение от 2015 г. е най-значимият договор в борбата с климатичните промени, който предхожда „Климатичния пакт от Глазгоу“. Тогава за първи път държавите се съгласиха да работят заедно за ограничаване на климатичните промени чрез задържане на покачването на температурата до 2 (желателно 1,5) градуса и финансиране за проекти, които подкрепят тази цел. Развитите държави поемат ангажимента за предоставяне на финансова помощ за по-слабо развитите страни, които са изложени на по-голям риск, породен от промените в климата. 

Участниците приемат и на всеки пет години плановете за действие, които всяка държава трябва да създаде, да бъдат преразглеждани. Много държави все още не са приели конкретни мерки за намаляване на въглеродните емисии. Проблемът е, че Парижкото споразумение не предвижда наказателна отговорност за държавите, които не спазват договореностите. Дори станахме свидетели и на оттеглянето на САЩ от договора по време на управлението на Доналд Тръмп. С идването на Джо Байдън на власт страната отново се присъедини към него.

Парижкото споразумение даде формалното начало на зелената вълна. Държавите от ЕС обявяват целта си за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. САЩ приемат същия краен период, а Китай определя 2060 г. за крайна точка. Времето за обещания свърши, конференцията в Глазгоу е тази, която трябваше да посочи конкретни действия, върху които трябва да започне да се работи веднага. Според доклад на Програмата на ООН за околна среда от 2021 г. се прогнозира покачване на температурата с 2,7 градуса до края на века, което е много над желаната стойност от 1,5 градуса. 

Какво предвижда „Климатичният пакт от Глазгоу“?

„Климатичният пакт от Глазгоу“ поставя фокуса в четири направления: облекчаване (намаляване на емисиите), адаптация, финансиране и сътрудничество. Облекчаването представлява обещанието на държавите да сведат до нула вредните си емисии. 153 държави си поставиха нови цели в това направление до 2030 г. Държавите, които са пострадали вследствие на климатичните промени и трябва да се адаптират към тях, ще получават допълнителна финансова помощ. Финансирането е другият основен компонент. Развитите държави трябва да предоставят 100 милиарда долара годишно за ограничаване на глобалното затопляне, като това ще се осъществи най-вероятно през 2023 г. 34 държави ще спрат и международната финансовата подкрепа за енергийни проекти с изкопаеми горива. Сътрудничеството, което е четвъртият елемент, се изразява в увеличаване на съвместната работа и диалог между държавните органи, бизнеса и гражданските организации.

Половин градус покачване на световната температура ще има пагубни последствия за целия свят, особено за някои региони, които са с ниска надморска височина, или малки острови в океаните. Използването на въглищата има най-голямо негативно влияние върху промените в климата, затова трябва да се спре строенето на нови ТЕЦ-ове, използващи въглища, както и постепенно да се спре работата на функциониращите в момента такива централи. За крайна година е посочена 2030 г. за развитие държави и 2040 г. в световен план. На COP26 се договарят 20 млрд. долара за прехода от въглища към чиста енергия. 

Метанът е също толкова вреден за околната среда и на климатичната конференция в Глазгоу за първи път му се отделя сериозно внимание. Шест от десетте държави с най-големи емисии на метан подписват заедно с още сто държави споразумение за намаляване на емисиите с 30% до 2030 г.

Спирането на обезлесяването и запазването на биоразнообразието са други съществени действия, които привлякоха вниманието на представителите на климатичната конференция. Безразборното изсичане на дърветата води до увеличаване на парниковите газове, защото растенията са тези, които поемат въглеродния диоксид. Обезлесяването води и до риск от изчезване на животински видове, както и на кораловите рифове. 137 страни заявяват, че ще ограничат неконтролираното изсичане на дървета, а повече от 20 млрд. долара са предвидени за различни проекти.

Споразумението от Глазгоу обхваща страните, създаващи 90% от световния БВП, което е доказателство за многостранното ангажиране за постепенно намаляване на използването на въглища, прекратяването на обезлесяването и преминаването към електрически превозни средства. Резултатите от конференцията дават надежда, че при спазване на идеите, заложени в пакта, температурното покачване няма да е повече от 2 градуса, но за да е 1,5 градуса трябва да се предприемат още действия. 

Достатъчни ли са поетите ангажименти?

Първият проблем на COP26 е липсата на достатъчно представителство на т. нар. световен Юг (развиващите се държави в южното полукълбо) поради пандемичните ограничения. Те са сред най-потърпевшите държави в света от климатичните промени и като такива трябва да могат да участват в събития, отнасящи се за бъдещето им. Това изключване на слабо развитите държави е трайна тенденция в международните отношения. Без тяхното участие няма как да се реши който и да е световен проблем.

Откакто е обявена целта за предоставяне на 100 млрд. долара годишно финансиране от развитите държави, тя никога не е била достигната. През 2021 г. се очаква отделените средства да бъдат 88 млрд. долара. От друга страна, разходите за отбрана и въоръжаване нарастват ежегодно, като през 2020 г. достигат рекордно високи нива от близо 2 трилиона долара. Тези разходи не създават добавена стойност за обществата. Ако намалим само с 1% тези разходи и ги добавим към финансиране за климатични проекти, те ще се увеличат с 10,3 млрд. долара. Това е доказателство, че финансовите ресурси са налични, липсва по-скоро желание. 

По данни на Международната агенция по енергетика правителствата по света харчат значителни средства за подкрепа на невъзобновяемите енергийни източници под формата на субсидии. Тези субсидии се използват или за намаляване на производствените разходи, или за фиксиране на потребителските цени. През 2019 г. най-голямата икономика в света – САЩ – е дала повече от 60 млрд. долара субсидии за използването на изкопаеми горива в енергетиката, а субсидиите за зелена енергия са по-малко от 30 млрд. долара. В „Климатичния пакт от Глазгоу“ се споменава, че ще спре субсидиране на неефективни централи, използващи изкопаеми горива. Липсва обаче краен срок, а понятието „неефективни“ позволява свободна интерпретация. 

Промените във финалния документ, инициирани от Китай и Индия, предизвикаха бурни реакции. Първоначално в текста беше записано да се преустанови използването на въглища, чиито емисии въглероден диоксид не могат да се намалят. Индия и Китай успяха да го променят на „поетапно намаляване на въглищата“. Причината е, че двете държави са зависими от енергията, добивана от въглища. Индия твърди, че като развиваща се държава е под натиск да се преориентира към възобновяеми енергийни източници, но в същото време не получава финансова или технологична подкрепа. 

Повечето ангажименти, поети на конференцията на ООН в Глазгоу, не са правнообвързващи. Дали те ще се изпълнят зависи от съвестта на правителствата, които са обещали промени към декарбонизация. Покачване на световната температура към момента е между 1,2 и 1,3 градуса. Доближаваме се до критичната точка, а времето, през което може да я избегнем, намалява. Развитите държави трябва да поведат активно борбата с климатичните промени, защото това е световен проблем, който ще бъде катастрофален за човечеството. За да се разреши, е нужна съвместната работа на всички държави по света, без да се пренебрегват слаборазвитите. Целите за финансиране е належащо да се осъществят, защото природата може да е по-разрушителна от оръжията, а и нямаме резервна планета.

Материала изготви: Мартин Марков