Влиянието на храната върху здравето на човека

0
528
Image by Stefanie Kondova for UNA News Bulgaria

Достъпът до достатъчно количество безопасна и питателна храна е от ключово значение за поддържането на живота и на доброто здраве. Небезопасната храна, съдържаща вредни бактерии, вируси, паразити или химически вещества, причинява повече от 200 заболявания – от диария до рак. Тя създава порочен кръг от болести и недохранване, засягащи най-вече бебетата, малките деца, възрастните и болните хора. Химическото замърсяване отравя или отключва дългосрочни заболявания, като например рак. Много от болестите, предавани чрез храната, водят до дълготрайна инвалидност и смърт.

Болести, пренасяни чрез храна

Хранителните заболявания обикновено са инфекциозни или токсични. Инфекциозни болести са тези, които са нови сред населението, или включват познат патоген, засягащ нови или по-големи популации или географски райони. Появата на болести се влияе от екологични и средови промени като селско стопанство, обезлесяване, суши, наводнения, демографски фактори и поведение на хората – миграция на населението, урбанизация, международна търговия и пътувания, технологии и промишленост, адаптация на микробите и срив в мерките за обществено здраве.

Токсините са произведен от микроорганизми от царството на гъбите, известни като плесени. Производството на токсини зависи от външната и вътрешната среда. Готвенето и замразяването не разрушават някои микотоксини, вследствие на което възниква токсичен ефект в замърсени хранителни продукти от токсини. Хората могат единствено да разчитат на строгия контрол с лабораторни проби на хранителните продукти.

През 2015 СЗО счита, че за една година има повече от 600 милиона случая на заболявания, пренасяни чрез храни, и 420 000 смъртни случая. Болестите, предавани по хранителен път, се разпространяват непропорционално върху групите в уязвимо положение и особено върху децата на възраст под 5 години, най-вече в страните с ниски и средни доходи.

Наднормено тегло и затлъстяване

Наднорменото тегло и затлъстяването се определят като необичайно или прекомерно натрупване на мазнини, което представлява риск за здравето. Индекс на телесната маса (ИТМ) над 25 се счита за наднормено тегло, а над 30 – за затлъстяване. Проблемът е придобил епидемични размери, причинявайки смъртта на милиони всяка година. Повишеният ИТМ е основен рисков фактор за незаразни болести, като например сърдечносъдови заболявания (главно сърдечни заболявания и инсулт), диабет, заболявания на опорно-двигателния апарат, някои видове рак (включително на ендометриума, гърдата, яйчниците, простатата, черния дроб, жлъчния мехур, бъбреците и дебелото черво). Рискът от тези незаразни болести се увеличава с увеличаването на ИТМ.

Основната причина за затлъстяването и наднорменото тегло е енергийният дисбаланс между консумираните и изразходваните калории. В световен мащаб се наблюдава увеличен прием на енергийно богати храни с високо съдържание на мазнини и захари.

Друга причина е увеличаването на физическата неактивност поради все по-заседналия характер на работа, променящите се начини на придвижване и нарастващата урбанизация. Машините, които използваме през ежедневието си – асансьори, съдомиялни и сушилни машини, ескалатори намаляват двигателната ни активност. Градския начин на живот също предразполага честото използване на автомобил, особено при отсъствие на мрежа за обществен транспорт.

Друг неразделим елемент от ежедневието ни е екранът. Не само че телевизорът се е превърнал в част от дома ни, а и последните години мобилните телефони са като продължение на ръцете ни. Продължителното седене пред екран допринася за свръхконсумацията и ниската двигателна активност. Ефикасните начините на опаковане, съхранение и дистрибуция на висококалорични, преработени храни, които се продават по-евтино от свежите продукти също е основен фактор. Стратегията за продажба на едро както и други маркетинг трикове също играят важна роля. В много магазини цената на три еднакви продукта излиза по-изгодно от това да се купи единичен продукт. Поради тази причина, хората с ограничени разходите, консумират главно преработени продукти на едро.

Заведенията за бързо хранене, чиято целева група са главно деца и младежи, не остават по-назад в класацията с причините, водещи до затлъстяване. Те трупат главозамайващи печалби, продавайки нискокачествена храна. Все по-често са собственост на пенсионни фондове или спекулативни групировки.

Журналистът Ерик Шлосер описва как храните се доставят в ресторанта замразени и се приготвят от безпогрешни машини. Не е нужна никаква специална квалификация, за да борави човек с техниката. Следователно се назначава нископлатена работна ръка, която може лесно да се заменя.

Ролята на глобализацията в световния глад

В днешно време хората консумират повече храни с високо съдържание на енергия, мазнини, свободни захари и сол (натрий), а много хора не консумират достатъчно плодове, зеленчуци и други диетични фибри, като например пълнозърнести храни. Една от главните причини за това е необузданата глобализация и разширяване на свободната търговия, които унищожиха местните икономики, увеличиха бедността в селските райони, породиха аграрни конфликти, стимулираха миграцията и задълбочиха глада и неравенството.

Изменението на климата, пандемията COVID-19 и войната срещу Украйна създадоха огромни смущения на международните селскостопански пазари и глобалните хранителни системи. Цените на селскостопанските суровини и на някои основни хранителни и селскостопански стоки скочиха неимоверно. Нарастващата хранителна инфлация в страните по света заплашва да доведе до гладуване на все повече хора. Няколко зависими от вноса държави сега се борят да внасят храните, необходими за изхранването на населението им. В същото време политическите лидери от Г-7 и богатите държави призовават за повече свободна търговия като решение за осигуряване на продоволствена сигурност в световен мащаб. От друга страна дребните производители на храни и световните селски движения предупреждават, че това не е правилния подход поради повишаването на цените на продуктите на световен мащаб.

Насърчаване на здравословното хранене

Хранителният режим се развива с течение на времето, като се влияе от много социални и икономически фактори, които си взаимодействат по сложен начин. Поради това развитието на здравословна хранителна среда – включително хранителни системи, които насърчават разнообразно, балансирано и здравословно хранене – изисква участието на множество сектори и заинтересовани страни, включително правителството, както публичния и частния сектор.

Правителствата имат централна роля в създаването и поддържането на здравословни хранителни навици. Ефективни политически действия включват въвеждане на национални политики и инвестиционни планове в областта на търговията, храните и селското стопанство. Това стимулира производителите и търговците на дребно да отглеждат, използват и продават пресни плодове и зеленчуци.

По този начин се насърчава здравословното хранене и опазване на общественото здраве. Освен това потребителското търсене на здравословни храни и ястия може да се увеличи чрез информационна кампания, разработване на училищни политики и програми, както и развиване на кулинарните умения, включително на децата в училищата. Навици за хранене на кърмачета и малки деца се постига чрез строг контрол върху заместители на майчиното мляко, прилагане на политики за защитата на работещите майки и подкрепа на кърменето в здравните служби и на обществени места.

По материала работи: Кристиана Диамандиева

Източници: Le Monde diplomatique, Aljazeera, Le Monde diplomatique,WHO