Международният ден за правата на човека се отбелязва всяка година на 10 декември – денят, в който е приета Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. от Общото събрание на ООН. По този случай Дружеството за ООН в България организира онлайн дискусия на тема „Актуални въпроси на реализацията на концепцията на Всеобщата декларация за правата на човека”.
Председателят на Дружеството на ООН в България посланик Владимир Сотиров откри събитието с думите:
„Всеобщата декларация за правата на човека е знаменателен акт, който дава силен тласък на по-нататъшното официално и всеобщо признаване на необходимостта от защита и развитие на основните права и свободи на човека. Декларацията провъзгласява, че всички хора имат равни и неотменими права, които са универсални и трябва да се прилагат стриктно от всички държави. Спазването на правата на човека е важно условие за запазването и укрепването на мира, развитието на демокрацията и прогреса в света.”
По информация на Върховния комисар по правата на човека, 80% от държавите-членки на световната организация са ратифицирали основните договори по правата на човека (Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за граждански и политически права, двата факултативни протокола към него, Международният пакт за икономически, социални и културни права), а всички страни са ретифицирали поне един договор в тази област.
Посланик Сотиров отбеляза важността на доклада на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш – „Нашият общ дневен ред”, в който се поставят въпроси, свързани с развитието на дигиталните технологии и тяхната връзка със свободата на словото, езика на омразата и тормоза, правото на личен живот, правото да бъдеш забравен, както и правото на здравословна среда. Според Гутериш универсалният достъп до интернет трябва да се утвърди като право на човека.
„За Съвета на Европа основополагащият договор, който може да бъде сравнен донякъде с „Хартата на ООН за правата на човека” (която съдържа Всеобщата декларация за правата на човека и двата пакта), е Европейската конвенция за правата на човека – международен договор, подписан 1950 г. от основополагащите държави, 46 държави към днешна дата”, посочи българският представител в Съвета на Европа посланик Мария Спасова.
Тя отбеляза, че основната разлика между двата документа се крие в предвидения в Конвенцията Европейски съд по правата на човека, към който гражданите на страните-членки могат да подават индивидуални жалби.
„България се намира на 11 място по брой жалби, като челните позиции са заети от Великобритания, Франция, Италия, Румъния.“ Според посланик Спасова това място е крайно незадоволително.
„Организацията има близо 200 конвенции. Към много от тях функционират мониторингови органи – на 4-5 години държавата предоставя доклади, осъществяват се посещения и се приемат резолюции с оценки на изпълнението на ангажиментите в отделните конвенции. Най-важните са по правата на децата, на малцинствата, жените, борбата с корупция околна среда, изтезанията”, разказа посланик Спасова.
Посланик Спасова маркира и приоритетните въпроси в национален план – правата на децата, половете, жените, уязвимите групи, малцинствата и домашното насилие.
„Дигиталните права фигурират като важен сегмент, особено в посока защита на правата на децата, поради големия процент от времето децата да учат онлайн. Основна тема на комитета “Ланзароте” ще бъдат киберпрестъпленията в интернет”, допълни още тя.
„Разчитам много на доброто сътрудничество с колегите от неправителствените организации. Надявам се този процес да продължи и за в бъдеще”, завърши посланик Спасова.
Заместник-председателят на Комитета за правата на детето на ООН Велина Тодорова подчерта, че извън основния си мандат да наблюдават как държавите страни по Конвенцията за правата на детето спазват поетите по нея ангажименти, Комитетът призовава за ратифициране на Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето, според който децата могат да подават жалби. Така комитетът ще може да се произнася и по индивидуални жалби на деца.
„Искам да поканя българските институции да завършат анализа си и да ратифицират протокола – ползите за децата в България ще са много повече от предполагаемите вреди за държавните институции”, отбеляза още Тодорова.
Според нея водещ приоритет на Комитета е глобалната криза, предизвикана от промените в климата и подкрепа на децата за участието им в политическите решения. Увеличават се неблагоприятните последици от изменението на климата, замърсяването и загубата на биологично разнообразие върху жизнения път на децата.
Тодорова посочи, че около 1 млрд. деца живеят в страни, считани за високорискови – населени места, засегнати от суши, горски пожари, наводнения, замърсяване на въздуха и пандемии. По нейни думи изменението на климата ще задълбочи неравенството по цял свят и ще окаже отрицателно въздействие върху правата на човека на сегашните и бъдещите поколения. Например, оценките са, че до 2040 г. всяко четвърто дете ще живее в райони с недостиг на вода.
„В продължение на години децата искат от световните лидери да спрат да дават празни обещания. Гласът на децата е важен и трябва да бъде сериозно взет под внимание от правителствата. Кризата между поколенията, заплахите от климатичните промени лишават децата от бъдещите им права”, каза още тя.
Българският представител в Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените Геновева Тишева посочи, че по време на пандемията се засилва неравенството между жените и мъжете. Според нея в тези тежки времена стават ясни дефектите в механизмите за подкрепа и защита на жените и момичетата в различните държави.
Експертът от дирекция „Права на човека“ на МВнР Александра Димитрова припомни създаването на Конвенцията за правата на човека от Елинор Рузвелт – съпругата на американския президент Франклин Рузвелт, която заедно с други силни жени изготвят участват в изготвянето на Всеобщата декларация по правата на човека. Като извод Димитрова отбеляза, че жените са движещата сила в движението за правата на човека.
Тя посочи и основните ангажименти на България по изпълнение на универсалните договори по правата на човека, които са седем – международните пактове по граждански и политически права и по икономически, социални и културни права, конвенциите за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, за премахване на всички форми на расова дискриминация, конвенциите по правата на детето, по правата на хората с увреждания и конвенцията против изтезанията.
„Държавите изготвят редовни доклади за техните изпълнения. Комитетът излиза с препоръки, които държавата следва да изпълни в следващия период. Дирекция “Права на човека” в МВнР има водеща роля в подготовката на докладите и отношенията с комитетите в Женева”, обясни още Александра Димитрова. Подготвя се доклад срещу изтезанията, доклад по Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на расовата дискриминация. Отбелязва се успешното приключване на първото членство на България в Съвета на ООН за правата на човека, продължило 2019-2021 г.
По нейни думи външната политика по правата на човека е все по-видима и разпознаваема в международен план.
„Статистиката сочи, че за три години България е направила 44 национални изказвания, участвала е в разглеждането на 270 резолюции и е гласувала по 101 от тях. Зад тези цифри стои много работа, като тепърва предстои да бъдат направени изводи за резултатите и постиженията от нашето членство”, обобщи Димитрова.
В заключение посланик Владимир Сотиров отбеляза, че най-ценната част от дискусията бе споделената загриженост по отношение на равенството и недискриминацията.
Автор: Виктория Гетова
