Ще бъде ли възобновено иранското ядрено споразумение?

0
92

През последните седмици САЩ и Иран непряко обмениха виждания относно това, което ЕС описа като „окончателно“ предложение за съживяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), по-известен като „иранското ядрено споразумение“. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел нарече отговорите на САЩ и Иран „разумни“.

В отговор дали могат да се проведат допълнителни консултации за преодоляване на различията между двете страни, източник от ЕС каза, че „няма да има нов кръг от преговори. Следващият път във Виена ще има среща на министрите за приемане на споразумението — ако има споразумение.“

Иран и шест световни сили, известни като P5+1 (Китай, Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН + Германия), постигнаха историческо споразумение на 14 юли 2015 г., коeто ограничи ядрената програма на Иран и засили наблюдението в замяна на освобождаването на Ислямската република от санкции. Преди това в продължение на повече от две десетилетия Иран развиваше ядрена програма, която, според критиците, можеше да доведе до създаването на ядрени оръжия, тъй като Техеран имаше технологии, сред които обогатяване на уран, проектиране на бойни глави и техни носители, които биха му дали възможността да придобие ядрено оръжие в сравнително кратък период, ако вземе такова решение. Техеран твърди, че ядрените му дейности са изцяло мирни.

Поддръжниците на сделката считат, че тя ще предотврати възобновяването на програмата за ядрени оръжия на Иран и по този начин ще намали перспективите за конфликт между страната и нейните регионални съперници, сред които Израел и Саудитска Арабия. Сделката обаче пропадна, след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно САЩ от нея през 2018 г.

През 2021 г. Джо Байдън заяви, че САЩ ще се върнат към сделката, ако Иран отново започне да я спазва. Подновените дипломатически контакти първоначално изглеждаха обещаващи, но до последния момент остава неясно дали страните могат да постигнат споразумение.

Целите на споразумението

Страните от P5+1 искаха да отслабят ядрената програма на Иран така, че ако Техеран реши да се сдобие с ядрено оръжие, това да отнеме поне една година, давайки време на световните сили да реагират. Съществуват страхове, че амбициите на Иран да стане ядрена държава рискуват да вкарат региона в надпревара във въоръжаването. Израел бомбардира предполагаеми ядрени съоръжения в Ирак и Сирия и има риск да направи същото в Иран. Това вероятно ще предизвика ирански отговор чрез базираната в Ливан организация „Хизбула“ или затруднения при транспортирането на петрол в Персийския залив. Освен това Саудитска Арабия сигнализира, че е готова да се сдобие с ядрено оръжие, ако Иран успешно изпита такова.

Иран и СВПД

От своя страна Иран разчиташе на СВПД за облекчаване на международните санкции, които лишиха икономиката му от над 100 милиарда долара приходи за 2012–2014 г.

Прилагането на споразумението започна гладко. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) удостовери в началото на 2016 г., че Иран е изпълнил предварителните си обещания. В отговор САЩ, ЕС и ООН суспендираха своите санкции. Администрацията на американския президент Барак Обама отмени вторичните санкционни мерки върху петролния сектор, което позволи на Иран да увеличи износа си на петрол почти до нивата отпреди налагането на санкциите. САЩ и много европейски държави също размразиха блокирани ирански активи на стойност около 100 милиарда долара.

Впоследствие обаче Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката през 2018 г. и възстанови тежките банкови и петролни санкции. Според Тръмп споразумението не е успяло да се справи с програмата на Иран за балистични ракети и неговата прокси война в региона. Бившият американски президент твърди, че клаузите за прекратяване на споразумението ще позволят на Иран да развие ядрени оръжия в бъдеще. Ислямската република от своя страна обвини САЩ в неспазване на ангажиментите си, а Европа – че се е подчинила на едностранния подход на Вашингтон.

Текущата ядрена дейност на Иран

В отговор на действията на другите страни, които според Техеран представляват нарушения на сделката, Иран започна да обогатява уран до 60% (макар и не до чистотата, необходима за ядрени оръжия) и да превишава договорените лимити за своите резерви от това вещество. Освен това пристъпи към разработването на нови центрофуги за ускоряване обогатяването на метала.

През 2020 г. Иран се оттегли от ядрените си обещания след поредица от атаки – сред тях бяха убийството на висшия ирански генерал Касем Солеймани и покушението над атомния специалист Мохсен Фахризаде. На следващата година Иран ограничи възможността на МААЕ да инспектира неговите съоръжения, скоро след което напълно прекрати споразумението си за наблюдение с агенцията.

Въпреки че страната може да отмени тези стъпки, за да бъде в съответствие със СВПД, тя не иска да направи това в замяна на временно споразумение с настоящата администрация на САЩ и да остави съдбата на ядрената си програма в ръцете на следващите избори за американски президент. Техеран настоява за по-траен ангажимент.

Перспективите пред споразумението

Съдбата на ядрената сделка остава несигурна.

Признавайки провала на подхода на Тръмп за ограничаване на ядрения напредък на Иран, Джо Байдън встъпи в длъжност, обещавайки да се присъедини отново към СВПД. Страните по СВПД започнаха преговори за връщане на Вашингтон и Техеран в споразумението през април 2021 г., но оттогава те са непостоянни. Американски служители предупредиха да не се допускат повече забавяния, тъй като по-нататъшният ядрен напредък на Иран може да направи връщането към първоначалната сделка невъзможно. На този фон президентът Джо Байдън заяви през юли, че САЩ ще използват „всички елементи на националната си власт“, за да попречат страната да се сдобие с ядрено оръжие.

„Възстановяването на сделката се доближава до ситуация „сега или никога“

Хюсеин Ибиш, старши сътрудник в Института на арабските държави от Персийския залив

В серия от туитове главният преговарящ по ядрените въпроси на Иран Али Багери Кани каза, че страната ще положи последни усилия за съживяване на ядрената сделка.

Техеран продължава да настоява за механизми, гарантиращи, че икономическите интереси на Иран няма да бъдат засегнати, ако бъдещ президент на САЩ се оттегли от споразумението, както направи Тръмп през 2018 г. – нещо, което Байдън не може да гарантира законово. В резултат на това Техеран се отказа от „неподлежащото на преговори“ искане САЩ да премахнат Корпуса на гвардейците на ислямската революция от списъка на терористичните организации, съставен от Държавния департамент. Това пък беше червена линия за Байдън.

Позициите на двете страни

Критиците в САЩ (почти всички републиканци и някои водещи демократи) и в Израел твърдят, че на Иран не може се има доверие за изпълнение на задълженията. Според тях клаузите за прекратяване на споразумението означават, че сделката ще забави, но няма да прекрати ядреното развитие на Иран. Администрацията на Байдън е склонна да постигне компромис въпреки недостатъците, вярвайки, че алтернативите – или да позволи на Иран да стане ядрена държава, или да предприеме военни действия, за да спре това да се случи – са много по-опасни от несъвършена сделка.

Същевременно Иран е наясно, че всеки републикански президент незабавно ще изтегли САЩ от споразумението и отново ще наложи санкции. Върховният лидер на ислямската република може да не намери за политически целесъобразно да подкрепи сделка с толкова късо времетраене. Той може да прецени, че с намаляването на инфлацията, разширяването на отношенията с Китай и Русия и подобряването на енергийните приходи Иран може да отложи вземането на окончателно решение, докато се опитва да извлече допълнителни отстъпки от САЩ.

Проблемът е, че колкото повече се проточват преговорите без пробив, толкова повече напредва ядрената програма на Иран и САЩ се приближават до президентските избори. Това прави споразумението по-малко полезно и за двете страни.

В същото време и Вашингтон, и Техеран имат интерес да запазят перспективата за сделка, дори и да нямат намерение да я сключват. За Байдън публичното отказване от преговорите ще означава признаване на поражение по важен външнополитически приоритет и ще окаже натиск върху него да приложи санкциите от мандата на Тръмп. За Иран това ще доведе до по-големи международни санкции, ще отслаби икономиката и ще увеличи риска продължаващият ядрен напредък да предизвика военен конфликт.

Чрез преразгледаната сделка Иран ще получи достъп до около 100 милиарда долара резерви в твърда валута, които в момента са замразени в чуждестранни банки, и ще може бързо да увеличи износа на енергия в момент, когато светът остро се нуждае от него.

Анализатори на иранската икономика смятат, че експортът на страната на суров петрол и кондензат може да достигне близо 3 милиона барела на ден. Това ще увеличи държавните приходи с 65 милиарда долара годишно при текущи цени. Обикновените иранци ще забележат незабавно въздействие от гледна точка на по-силна национална валута и намалена инфлация, а страната ще може да попълни своя Фонд за национално развитие и да вложи средства в развитие на инфраструктурата. Облекчаването на санкциите ще улесни и чуждестранните инвестиции.

Подновената сделка би гарантирала свободен от ядрени оръжия Персийски залив, в който регионални съперници на Иран като Саудитска Арабия могат да се откажат от тези оръжия и да работят върху мерки за изграждане на доверие. Много по-вероятно е Иран и Саудитска Арабия да подновят дипломатически отношения и да си сътрудничат за разширяване и укрепване на примирието в Йемен, ако ядрена криза бъде избегната. Междувременно Ирак също ще спечели от намалената враждебност между Иран и арабските му съседи.

Възобновяването на споразумението няма да реши всичките проблеми в Ислямската република, но ще позволи на правителството да намали част от икономическия натиск, който тласка населението към бедност с бързи темпове. Освен това, по-малко иранци биха изпитали нужда да емигрират, ако намират повече възможности у дома.

Във време, когато светът е изправен пред множество кризи, Иран и САЩ имат силата да решат въпрос от изключително значение за регионалната стабилност и каузата за неразпространение на ядрено оръжие. Правителствата и на двете страни трябва да се възползват от тази възможност, преди да е изчезнала.

Автор: Каролина Величкова

Източници