Енергийната криза: възможност или заплаха за зеления преход на ЕС?

0
121

С растящата инфлация и енергийната сигурност под заплаха, европейските правителства са изправени пред сериозна ситуация, стремейки се да балансират разходите за живот, войната в Украйна и целите в областта на климата.

Европейският съюз преживява безпрецедентно съчетание от сътресение на енергийните цени и риск за енергийната сигурност. След като цените на петрола се сринаха през първите месеци на пандемията, от април 2020 г. те непрекъснато се покачват в резултат на намаляването на производствените квоти на ОПЕК и на възстановената икономическа активност и оптимистичните очаквания за растеж на икономиката след края на пандемията. Същото се случи и с цените на природния газ.

Руската инвазия в Украйна и отговорът на европейските правителства и институции създаде „перфектната буря“ и още повече увеличи цените на изкопаемите горива, особено в Европа. Рязкото повишаване на разходите за петрол се отрази на всички икономически сектори, докато покачването на цената на природния газ засегна особено силно производството на храни и изкуствени торове, металургията, стъкларската промишленост. Стойността на бензина в ЕС е нараснала с повече от 50% от 2021 г. насам, увеличавайки разходите за личен и служебен транспорт. Същевременно инфлацията в еврозоната достигна рекордните 8,6% през юни.

Русия е основен доставчик на природен газ и петрол за ЕС. През 2021 г. ЕС е внесъл 155 млрд. куб. м. природен газ от Русия, което представлява около 45% от целия внос на газ в ЕС и близо 40% от общото потребление на газ. Преди кризата в Украйна Русия осигуряваше повече от една четвърт от петрола на ЕС. Сега тези доставки са подложени на двоен натиск от санкциите на ЕС и възможни ответни действия от страна на Русия. В същото време НАТО смята, че руско-украинският конфликт може да продължи няколко години.

Европейската енергийна криза

На 3 юни 2022 г. държавите-членки на ЕС приеха шестия пакет от санкции срещу Русия, сред които и пълна забрана за внос на суров петрол и петролни продукти по море от Русия, която трябва да влезе в сила до края на годината.

След като забраниха вноса на руски въглища и петрол, някои лидери като Крисиянис Каринс – министър-председателя на Латвия, настояха за ембарго върху природния газ. Според тях съществуващите санкции далеч не са достатъчни, за да накажат Русия за нахлуването ѝ в Украйна. Повечето държавни ръководители са съгласни с необходимостта от забрана на руския газ, но не очакват да я видят в следващия набор от санкции поради силната зависимост на Европа от него.

За разлика от петрола, руският природен газ е трудно заменим, като се има предвид, че Русия е най-големият му износител. През 2021 г. само тя е експортирала около 240 млрд. куб. м. газ, с 60 милиарда повече от втория по големина износител – САЩ. Въпреки че САЩ значително увеличиха износа си на втечнен природен газ за Европа след инвазията, това не е достатъчно за прекратяване на зависимостта на Европа от руските залежи. Напротив, експерти смятат, че спирането на доставките на природен газ е по-скоро разменна монета за администрацията на Путин срещу получаване на зелена светлина и вдигане на наложените санкции върху газопровода „Северен поток“ – 2.

В края на юни доставките на природен газ през „Северен поток“ – 1 – един от основните тръбопроводи, пренасящи доставките от Русия за Европа, бяха намалени с 60%. Русия се позова на технически проблеми, но експертите смятат, че истинските намерения са били повишаване цената на горивото – рязко напомняне на Европа, че санкциите са нож с две остриета.

Прекратяването на руските доставки на изкопаеми горива едновременно с осигуряването на непрекъснат поток от енергия представлява огромно стратегическо предизвикателство за енергийната сигурност на ЕС. Като предварителен отговор Европейската комисия представи плана „Презареждане на ЕС“, насочен към постепенното спиране на целия внос на руски изкопаеми горива и ускоряване на т. нар. „зелен преход“.

Планът „Презареждане на ЕС“

Изложен върху 47 страници и набор от придружаващи документи, планът има двойна амбиция: да направи Европа независима от руските изкопаеми горива до 2027 г. и едновременно с това да ускори нейния зелен преход. В краткосрочен план обаче съществува риск въглищата да се използват като заместител на руския газ. Каквото и да се случи, натискът върху цените на газа и електроенергията вероятно ще остане висок в ЕС, дори ако цените на петрола на световния пазар започнат да падат.

Първият от стълбовете на плана – диверсификация на енергийните източници, не получи одобрение от международните неправителствени организации. Те твърдят, че планът подценява рисковете от изгаряне на изкопаеми горива в продължение на още няколко десетилетия.

Планът призовава държавите-членки да работят заедно, за да осигурят солидарност – особено ако Русия изпълни заплахата си да спре целия износ на газ за Европа тази зима. Правителствата са помолени да купуват газ съвместно на международните пазари, подобно на подхода към ваксините срещу Ковид миналата година. За тази цел наскоро беше създадена енергийна платформа на ЕС за обединено закупуване на газ, втечнен природен газ и водород.

Но за момента не всички държави-членки изглежда са съгласни с идеята. Бойкотирайки руския внос, някои се стремят да създадат свои собствени стратегически съюзи, по-специално с доставчици на изкопаеми горива от Африка. Така например Италия наскоро подписа газови сделки с Ангола, Конго и Мозамбик, след като осигури споразумения с Алжир, Либия и Египет.

Вторият стълб на енергийния план, намаляване на потреблението, засяга пряко гражданите и компаниите. Основната идея е, че като се консумира по-малко, могат да се спестят значителни количества енергия. Комисията представя този подход като „най-евтиния, най-безопасния и най-чистия“ начин за откъсване на ЕС от руските изкопаеми горива.

Комисията се позовава на „лични избори“, които ще бъдат „главно доброволни и ще разчитат на добра воля“, като използване на обществен транспорт, пътуване с нощни влакове вместо със самолети, работа от вкъщи и други. Смята се, че подобни „поведенчески мерки“ могат да създадат дългосрочни тенденции, които ще помогнат за задвижване на зеления преход.

Третият стълб всъщност е единственият, който обещава да ускори прехода към чиста енергия чрез иновативни възобновяеми източници като слънчева, вятърна, геотермална, водна енергия и биомаса. Съставителите на плана са наясно, че бавните процедури за издаване на разрешителни представляват сериозна пречка за бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници. Може да коства години на компании, изграждащи проекти за вятърна или слънчева енергия, да получат необходимите разрешения. Съгласно новия енергиен план, държавите-членки ще трябва да определят зони, където процедурите трябва да бъдат значително опростени. Това могат да бъдат слабо населени региони или зони с по-ниски екологични предимства.

Ускоряването на издаването на разрешителни е стъпка в правилната посока. Но жертването на екологичното здраве на избрани региони вместо смекчаването на неефективните бюрократични процедури все пак може да причини нови конфликти и забавяния.

Що се отнася до биоенергията, която вече дава 60% от производството на цялата възобновяема енергия в ЕС, екологичните организации изразиха разочарованието си от новия енергиен план. Шведската биоенергийна асоциация посочва, че биоенергията се споменава само в един параграф от документа, докато водородът – 45 пъти. Това е знак, че ЕС не поставя приоритет върху производството на биоенергия.

Предпочитанията на енергийния план към електролитния водород наистина изпъкват. Пакетът поставя за цел производството на 10 милиона тона водород до 2030 г. и внасянето на същото количество от чужбина. Но геополитическите последици от такава обвързаност остават необмислени.

Проблемът е в това, че за създаването му са необходими огромни количества електричество. В най-добрия случай трябва да се използва зелена електроенергия, но това ще означава, че през следващите десетилетия все по-голяма част от съществуващото електричество ще се използва за производство на водород, а не за директна електрификация.

Реакциите на държавите членки

Националните правителства се намесиха на енергийния пазар с различни мерки, включително намаляване на енергийните данъци, тавани на цените на електроенергията и други. Германия, Ирландия и Франция снижиха цените на обществения транспорт.

За да намалят зависимостта от руските изкопаеми горива, Австрия и Германия решиха временно да отложат Зелената сделка и да открият отново някои затворени въглищни електроцентрали.

Въпреки че тези ходове са ясен удар върху зеления преход, повторното отваряне на въглищните електроцентрали оказа ефект върху понижаването на цените на изкопаемите горива: в началото на юли цените на западнотексаския петрол (West Texas Intermediate), на сорта Брент и на природния газ намаляха обратно до нивата преди войната.

Основният проблем е, че никой не може да предвиди кога войната ще приключи и как Европа ще се справи с енергийната си политика след това. Ето защо не можем да сме сигурни колко дълго ще продължат тези „временни“ мерки. А това води до въпроса:

Може ли енергийната сигурност да бъде съвместима с инициативите за смекчаване на изменението на климата?

Имаме примери за държави, които успешно съвместяват зелени инициативи с енергийна сигурност. Около 70% от енергията във Франция е ядрена и това обяснява защо индексът на потребителските цени в страната през юни 2022 г. е по-нисък от средния за ЕС. Макар ядрената енергия да не е възобновяема, тя не отделя парникови газове по време на производството си. Европейската комисия вече определи този вид енергия като „зелена“, а ЕС ще признае новите ядрени централи, построени до 2030 г., като преходен източник на енергия, стига да се използват за замяна на нефт и въглища.

И все пак мнозина твърдят, че никоя енергийна политика не може да гарантира пълна сигурност, тъй като търговията винаги е придружена от риск. Той обаче може да бъде намален чрез диверсификация на каналите за закупуване и броя на енергийните източници.

Изходът от енергийната криза

Енергийният преход не е просто „структурна промяна“. Той предполага устойчиви публични инвестиции в инфраструктурата, технологиите и социалната държава за осигуряване на стабилност. Това е от съществено значение за подобна широкомащабна и безпрецедентна социално-икономическа трансформация.

В дългосрочен план няма съмнение, че възобновяемата енергия е единственият начин да се поддържа достъпна цена и същевременно да се улеснява преходът към нулеви нетни емисии. Освен това производството ѝ почти не изисква внос. Според Световния икономически форум възобновяемите източници са били сред най-евтините през 2020 г., което ги прави много по-добра алтернатива на всеки друг източник на енергия.

Мащабните инвестиции във възобновяеми източници са единственият изход от европейската енергийна криза и най-добрият начин за постигане на зелена енергия на ниска цена с минимални рискове.

– Урсула фон дер Лайен

Автор: Каролина Величкова

Източници