Защо германци се сражаваха в редиците на Ислямска държава?
Според данни на Федералната служба за защита на конституцията от 2011 насам над 1150 немски граждани са емигрирали от Германия към Ирак или Сирия с религиозен мотив. След разгрома на Ислямска държава много бойци, сражавали се в Сирия и Ирак, се завърнаха в Европа. Криминологът и социолог д-р Кристин Вебер анализира случаите на немски граждани, осъдени в Германия по обвинения в тероризъм. В изследването си работи с Федералната криминална служба в Берлин, проучвайки десетки случаи на задържани, израснали в Германия.[1] Мнозинството от тези хора са завършили само основно или средно образование и са преживявали криза на идентичността, вземайки решението да се присъединят към световния джихад. Голяма част от осъдените се приемат като ,,провалени“ в поне един аспект на живота си – личен, образователен или професионален. Принадлежността им към една по-голяма общност от съмишленици възстановява чувството им за пълноценност и цел в живота. Кризата на идентичността бива лесно преодоляна чрез създаването на нова идентичност – тази на борци в името на исляма. Възможността да се освободят от всичките си грехове чрез участие в джихада засилва мотивацията им. Според проучването процесът на пълна радикализация отнема до две години, при някои дори до пет. Преди радикализацията си повечето от тях не притежават предварителна религиозни познания и не винаги идват от крайно религиозни семейства. В процеса голяма роля имат проповедници, съдействали в прехвърлянето на хора зад граница и включването им към терористични организации в Близкия Изток. Според криминологът конфликтът в Газа ще формира нов наратив, свързан с разпространението на антисемитизма сред мюсюлманите и създаването на нова почва за радикализация. От друга страна, страданията на мюсюлманите в конфликти зони по целия свят играе важна роля в процеса на индоктринация.
Какво се случва със завърналите се деца на Халифата?
Не са единични случаите на немски жени, заминали за Халифата с цел да станат ,,булки на джихада“ и да се омъжат за бойци на ИД.[2] Двадесет процента от заминалите германски граждани са от женски пол.[3] При завърналите се от Халифата жени съществува опасността да възпитат децата си като следващите последователи на радикалния ислям. Децата, израснали в Халифата, често не са имали достъп до образование и правилна медицинска грижа и са били свидетели на ежедневно насилие. Според немската Конституция децата на завърнали се бойци на Ислямска държава не стоят в ,,непосредствена опасност от застрашаване на тяхното благосъстояние“. Според чл. 6 от Конституцията на ФРГ родителят е свободен да възпитава детето си спрямо своите възгледи ,,независимо от влиянието на държавата“. Последна инстанция при установяването на опасна за детето ситуация е отнемането на родителските права. В този смисъл децата, израснали и възпитавани в сянката на Халифата и салафитските ценности, не би трябвало да са под специално внимание на държавата или службите. Следователно дори принадлежността на родителите към екстремистки течения или секти в миналото, не са достатъчна причина за намеса на държавата според немското законодателство. Според платформата за детска и младежка защита в Северен Рейн-Вестфалия в тези случаи единствено училищното образование може да бъде коректив на радикализацията.[4]
Затворите като люлка на радикализацията
В близките години от немските затвори ще бъдат освободени хора, излежавали присъда заради престъпления от религиозен характер. Задържаните са по-податливи спрямо радикалните послания, тъй като зад решетките губят чувството си за пълноценност и контрола над собствения си живот. Между 2022 и 2023 г. са освободени общо 34 души, осъдени за религиозно мотивирани престъпления, голяма част от тях са немци, включили се в редиците на ИД в Сирия и Ирак и завърнали се в Германия през 2019 г. Възможностите за работа и намиране на жилище от страна на новоосвободените са ограничени поради криминалното им минало, както и перспективите им за интеграция в социалната среда, което е още една причина те да се върнат отново в лоното на ислямистките среди. Тук е моментът, в който интеграционните и социалните служби трябва да се намесят, осигурявайки нужното наблюдение на новоосвободените.
Според Федералната криминална служба към 2024 г. се наблюдават 483 потенциални терористи, за които се знае, че са готови да извършат терористичен акт на територията на страната.[5] Нееднократно са докладвани случаи, в които избягали от ИДИЛ жени, разпознават своите мъчители, бивши бойци на Ислямска държава, в Германия. По този повод популярна става статията на БиБиСи ,,Срещнах похитителя си на немска улица“[6].
Издаването на присъда спрямо тези лица е затруднено, тъй като между Германия и Сирия не съществуват договори за правна взаимопомощ и немското правосъдие трябва да разглежда случаите без да разполага с ключови доказателства по тях. Точната дейност на заминалите за Халифата остава непроследима за немското правосъдие.
След атентатите на 11. септември 2001 г. в САЩ в немския Наказателен кодекс е въведен член 129б, регулиращ наказанията за участие в чуждестранни терористични групировки. По смисъла му ИД е определена като терористична организация, следователно под наказателна отговорност са всички завърнали се лица, взели участие като членове на организацията, подкрепяйки я чрез набиране на членове и поддръжници или доставяйки пари, оръжия и информация. Ако самото участие в организацията нарушава други правни норми, като например в случаите на извършено убийство, те следва да бъдат преследвани в допълнение към обвинението за терористична дейност. Разпространяването на пропаганда също е престъпление според немското законодателство, независимо дали обвиняемият е членувал в терористична организация, или не. Въпреки тези дефиниции, участието на лицата в гореизброените дейности остава трудно доказуемо, доколкото доказателства не могат да бъдат събирани на място или изискани от сирийските власти.
В Германия наказателното преследване е обикновено отговорност на федералните провинции и местните прокуратури и съдилища, когато не става въпрос за престъпления от държавно значение. Примери за случаи от особено държавно значение са атаката с нож в Хамбург през 2017 г., атентатът на летище Франкфурт от 2011 г. и опита за убийство на кьолнския кандидат-кмет през 2015 г.
В края на април тази година поддръжници на младежката организация ,,Muslim Interactive“ се събраха в Хамбург и апелираха за обявяването на Халифат в Германия. Демонстрацията събра над 1000 души чрез социалните мрежи и шокира широката общественост.[7] Демонстрантите скандираха “Аллах е велик” и “Халифатът е решението”. Немското законодателство се оказа неспособно да забрани организацията или демонстрациите, тъй като дори пропагандирането на идеята за Халифат влиза в рамките на правото на протест. Вътрешният министър, Нанси Фезер, написа в Екс: “Който иска Халифат, е на грешното място в Германия”.
In Deutschland gelten gleiche Rechte für Frauen, Religionsfreiheit, Demokratie.
Gegen islamistische Terrorpropaganda und Judenhass gehen wir hart vor.
Wer ein Kalifat will, ist in Deutschland an der falschen Adresse. https://t.co/4QgMhYYMQr
— Nancy Faeser (@NancyFaeser) April 28, 2024
В идните години Европа ще се изправи пред предизвикателствата на екстремизма, превенцията и дерадикализацията. Към момента немското законодателство не е готово да отговори на много от новопоявилите се въпроси в областта на радикалния ислям и тероризма. Тепърва Германия ще трябва да се справя с освободените от немските затвори бивши бойци на Ислямска държава, както и със завръщащите се от Халифата немски граждани.
Автор: Елина Атанасова
[1] „Rückkehrer:innen radikalisierten sich meist in Gruppen“ | Infodienst Radikalisierungsprävention | bpb.de
[2] So geht es der deutschen IS-Kämpferin Linda W. im Irak – Politik – SZ.de (sueddeutsche.de)
[3] Bundesamt für Verfassungsschutz – Startseite
[5] Grund zur Sorge vor islamistischen Anschlägen? | tagesschau.de
[6] https://www.bbc.com/news/world-europe-4526976
[7] Caliphate protests in Hamburg: What is Muslim Interactive? – DW – 05/11/2024
