Преговорите за нормализация на отношенията между Израел и Саудитска Арабия се представят като ключово дипломатическо постижение, което би могло да укрепи стабилността в Близкия изток и да засили влиянието на САЩ в региона. Въпреки че президентът Джо Байдън вероятно няма да успее да финализира това споразумение преди края на мандата си, то може да се превърне в централен външнополитически приоритет за следващата администрация. Тази сделка, която би включвала официалното признаване на Израел от страна на Саудитска Арабия в замяна на сигурност и икономически ползи, представлява не само дипломатически пробив, но и значително стратегическо предизвикателство.
Подобен акт на нормализация изглежда като път към стабилност, но той всъщност крие дълбоки рискове, които отразяват основните проблеми в глобалната политика днес. Въпреки привидната си привлекателност, нормализацията няма да реши нито дългогодишния израелско-палестински конфликт, нито ще измести Китай и Русия от региона. Вместо това тя ще увеличи ангажимента на САЩ към Саудитска Арабия – страна, която често демонстрира непредвидимо и дестабилизиращо поведение – и ще задълбочи геополитическите конфликти в Близкия изток.
Проблемите на израелско-палестинския конфликт: Илюзията за мир
Един от основните аргументи в подкрепа на нормализацията между Израел и Саудитска Арабия е твърдението, че тя може да доведе до създаването на независима палестинска държава – условие, поставено от Рияд. Въпреки това, липсват сериозни доказателства, че такъв резултат е постижим. Политическите реалности в Израел показват, че правителството на премиера Бенямин Нетаняху е силно ограничено в готовността си да направи необходимите отстъпки за създаването на палестинска държава.
Нетаняху е подложен на значителен вътрешен натиск, особено след ужасните атаки на Хамас през октомври 2023 г., които разтърсиха Израел и доведоха до засилване на крайнодесните и националистически настроения. Политическият климат в страната все повече се отдалечава от подкрепата за двудържавното решение. Според проучване на Pew Research Center през пролетта на 2024 г., едва една четвърт от израелците подкрепят създаването на палестинска държава – драстичен спад в сравнение с предходни години.
От палестинска страна ситуацията е още по-сложна. Мнозинството от палестинците, особено в Газа, подкрепят въоръжената съпротива като основен метод за постигане на политически цели. Проучвания на Палестинския център за политически и социални изследвания показват, че голяма част от населението в Газа и Западния бряг подкрепя въоръжена борба срещу Израел, което поставя под въпрос всякаква възможност за траен мир. Палестинците разглеждат нормализацията между Израел и арабските държави като предателство спрямо тяхната кауза, което може да доведе до нови вълни на насилие и радикализация.
Дори ако споразумението между Израел и Саудитска Арабия бъде финализирано, възможността то да доведе до устойчив мир между Израел и Палестина е минимална. Исторически погледнато, подобни споразумения, като Авраамовите споразумения, често не са успявали да адресират основните проблеми в конфликта. Протестите срещу Авраамовите споразумения в страни като Мароко и Бахрейн подчертават колко крехки са тези договори. В момента арабските и израелските лидери имат трудности да се придържат дори към вече сключените договорки, а нови споразумения само ще увеличат този натиск.
Саудитска Арабия и стратегическата диверсификация: Играта на много фронтове
Саудитска Арабия вече не гледа на САЩ като на единствения си стратегически партньор. През последните години Рияд активно диверсифицира своите международни отношения, изграждайки тесни връзки с Китай и Русия. Тези отношения обхващат широк спектър от икономически, технологични и енергийни въпроси, които играят важна роля за саудитската стратегия за модернизация и икономическо развитие„Визия 2030“. Кралството осъзнава, че зависимостта само от САЩ ограничава неговите възможности и се стреми да изгражда многостранни партньорства, които да му осигурят повече гъвкавост.
Преговорите за нормализация с Израел включват предложение за ограничаване на китайското военно присъствие в Саудитска Арабия, но тези мерки вероятно ще бъдат символични. Китай няма установени военни бази в кралството и не е основен доставчик на оръжие. Основното влияние на Пекин в региона е икономическо, особено чрез инвестиции в инфраструктура и технологии. Китай също така играе ключова роля в областта на възобновяемата енергия – сектор, който е централен за дългосрочните планове на Саудитска Арабия.
Дори ако бъде сключено споразумение, което ограничава военните връзки на Саудитска Арабия с Китай, икономическите и търговските връзки ще продължат да се разширяват. Това е част от по-широк глобален тренд, при който държави като Саудитска Арабия се стремят да балансират отношенията си между различни велики сили, като същевременно запазват своята независимост. Тази стратегия е отражение на глобалния многополярен ред, в който малките и средните държави се опитват да избегнат зависимост от една-единствена велика сила.
Въпреки че нормализацията с Израел може да укрепи връзките на Саудитска Арабия със САЩ, тя няма да премахне дългосрочната стратегия на кралството да развива отношенията си с Китай и Русия. Съществуват дълбоки икономически интереси, които свързват Рияд с Пекин, а тези връзки не могат да бъдат лесно ограничени чрез дипломатически споразумения.
Военната обвързаност на САЩ: Повече рискове, отколкото ползи
Един от основните компоненти на предложеното споразумение между Израел и Саудитска Арабия е предоставянето на американски гаранции за сигурността на Рияд. В замяна на нормализацията, САЩ ще се ангажират да защитават Саудитска Арабия от външни заплахи, включително от Иран и неговите съюзници. Това обаче би увеличило зависимостта на САЩ от нестабилен и труднопредсказуем съюзник и би могло да въвлече Вашингтон в нови конфликти в региона.
Въпреки че Саудитска Арабия е един от най-големите получатели на американска военна помощ, кралството е демонстрирало неохота да се включва в директни конфликти с Иран или неговите проксита. През последните години Рияд дори започна да търси начини за намаляване на напрежението с Техеран, като избягва да взема страна в регионалните конфликти. Това прави предоставянето на американски военни гаранции още по-проблематично, тъй като Саудитска Арабия може да поеме по-големи рискове, разчитайки на американската подкрепа, без да се включва активно в действията.
Още по-притеснителен е фактът, че всякаква военна обвързаност на САЩ в региона ще ограничи способността на Вашингтон да се справя с други глобални предизвикателства. През последното десетилетие американските администрации се опитаха да намалят ангажиментите си в Близкия изток и да пренасочат ресурсите си към нарастващите заплахи в Азия и Азиатско-тихоокеанския регион. Сделка, която обвързва САЩ с гарантирането на сигурността на Саудитска Арабия, ще попречи на тези усилия и ще отвлече вниманието на Вашингтон от глобалните геополитически промени.
Глобалният контекст: Многополюсната реалност и ролята на Китай
Предложеното споразумение между Израел и Саудитска Арабия се разглежда като опит на САЩ да ограничи нарастващото влияние на Китай в Близкия изток. Но това е част от по-широката глобална тенденция, при която великите сили се конкурират за влияние в стратегически важни региони. Китай, например, увеличава своето присъствие в Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия, като използва своята икономическа мощ и технологии, за да укрепи своите партньорства.
Същевременно, китайската стратегия в Близкия изток се фокусира върху икономическите и търговските отношения, а не върху военното присъствие. Пекин е основен търговски партньор на много държави в региона и играе важна роля в енергийните пазари. Китай също така инвестира в инфраструктура и технологии, като използва своята Инициатива „Един пояс, един път“, за да засили своето присъствие в ключови региони. В този контекст, всяко опит за ограничаване на китайското влияние чрез дипломатически споразумения като това между Израел и Саудитска Арабия е малко вероятно да постигне значителен успех.
Нов подход на САЩ в Близкия изток
В глобален контекст нормализацията между Израел и Саудитска Арабия е поредният пример за краткосрочно стратегическо мислене, което игнорира дълбоките причини за напреженията в Близкия изток. Вместо да се фокусира върху дипломацията и военните споразумения, САЩ трябва да насочи усилията си към насърчаване на политическите, икономическите и социалните реформи в региона.
Задълбочаването на връзките с автократични режими като Саудитска Арабия и предоставянето на гаранции за сигурност, които не отговарят на дългосрочните стратегически интереси на САЩ, ще задълбочи глобалните конфликти и ще попречи на Вашингтон да се справя с новите предизвикателства.
По публикацията работи: Елеонора Коларова
