Как остаряват хората в различните краища на света?

0
870
people-844207_960_720
Снимка: Pixabay

Населението на Земята застарява. По света хората живеят все по-дълго благодарение на напредъка в здравеопазването, храненето и технологиите. Тази смяна в поколенията носи със себе си невероятни възможности – но също така и нов брой премеждия. И така…Как се грижим за възрастните си хора? 

Писателят и учен Джаред Даймънд проучва обширните разлики в това как различните общности по света се отнасят към възрастните си граждани. Някои групи тачат и уважават най-възрастните си членове, докато други ги виждат като грохнали и некомпетентни, правейки ги център на всички шеги. В някои общества децата се грижат за родителите си вкъщи; в други децата оставят родителите си в домове, където някой друг се грижи за тях. Някои общества виждат възрастните като тежест и консуматори на ресурси и избират по-насилствени методи към грижата за възрастните. Ето един поглед към това как хората по света се отнасят към по-възрастните си съграждани.

Кой се смята за възрастен?

Общността на обединените нации смята, че възрастни са всички хора на 60 или повече години, както и празнува Международния ден на възрастните хора през октомври всяка година, за да отбележи приноса към обществото на тези, които вече не са първа младост. Според Даймънд възприеманата стойност на възрастните е важен фактор за определяне на това дали възрастните са уважавани или не. Това, от друга страна, може да е функция на това кой е смятан за възрастен и кога. В САЩ за възрастен гражданин се определя всеки на 65+ години. В Нова Гвинея всеки, който е над 50 години, се определя за lapun или “възрастен човек”. Както отбелязва Даймънд в книгата си “Светът до вчера” петнадесетгодишната пропаст има обширни индивидуални обосновки, тъй като двете групи имат различни физически и умствени способности на различна възраст.

Къде живеят възрастните? 

Конфуцианското обучение за синовна преданост очертава условията, при които да живеят възрастните в Азия. Около три четвърти от възрастните в Япония живеят с порасналите си деца, тенденция, която се запазва в Китай и Корея. Законът за правата на възрастните в Китай задължава децата им да посещават родителите си често, независимо колко далече живеят. Ако децата не го изпълняват те могат да получат глоба или дори присъда затвор. “Ние отглеждаме децата си така, че те да се грижат за нас, когато остареем”, споделя пред BBC един възрастен гражданин.

Но разбира се не са необходими конфуциански идеали, за да оцениш важността от прекарването на повече време с възрастните хора. Клауза 207 от френския граждански кодекс от 2004 г. изисква децата “да поддържат връзка” със своите възрастни родители. Законът е приет, според статия в The Week, в отговор на статистика, показваща високи нива на самоубийства сред възрастните във Франция (както и в резултат на топлинна вълна, по време на която почти 15 000 възрастни са починали).

В Индия и Непал традицията от много време е такава, че ново омъжените двойки се местят да живеят със семейството на младоженеца, в така нареченото “ориентирано около патриархата” съжителство. Но според “Проучване за развитието на Индия”, проведено от университета в Мериленд, промяната в икономическата мощ променя и спецификите на местоживеене. Като част от урбанизацията на държавите децата се местят на хиляди километри от своите родители. Правителствата на Индия и Непал се справят с този проблем чрез развитието на организирани от държавата програми за грижа за възрастните.

Как хората описват възрастните? 

Отношението на дадена култура към възрастните обикновено бива рефлектирано и от езика. Наставки с почетно звание, като “-джи” в Хинди позволява на говорещия да добави допълнително ниво на респект към важните хора – като Махатма Ганди, към когото често се използва обръщението Гандиджи. Думата “мзии” на Кишвахили – говорим в много част от Африка – е термин, използван от по-младите говорещи, за да се изрази по-висок респект към възрастните. Както показва още този документ хавайската дума “купуна” означава “възрастни” с добавено значение за знание, опит и експертност.

В Япония наставката “-сан” често се използва за възрастните и разкрива благоговението на нацията към тях. Държавата има ежегоден Ден за уважение към възрастните, когато медиите представят специални предавания, които показват най-възрастните граждани на Япония. За японците, също така, 60тият рожден ден е изключително значимо събитие. “Канреки”, както се казва празненството, играе ролята на ритуал за преминаване в групата на възрастните.

Каква храна ядат възрастните?

По света, отбелязва Даймънд, определени традиционни общества имат отредени специфични храни за възрастните. В Небраска само възрастните членове на Омаха индианците ядат костен мозък – те смятат, че ако млад човек го яде ще си навехне глезена. По подобен начин Ибан от Борнео съветват само възрастните да ядат месо от елен, защото ако младите го опитат ще станат плашливи. В Сибир, чукчетата вярват, че еленското мляко прави мъжете импотентни, а жените плоскогръди, затова е запазено само за възрастните.

Аборигените Арунта, които живеят близо до Улуру в Австралия, имат силни хранителни табута, вярвайки, че яденето на определени храни може да доведе до “серия от ужасни последствия за младите хора”. Те вярват, че яденето на папагали ще издълбае кухина в главата на младия мъж и дупка в брадичката му. Ако млади представители на Арунта ядат дива котка те ще получат болезнени и миришещи възпаления по главата и врата си. Междувременно млади жени, които ядат опашки от кенгуру ще остареят преждевременно…и ще оплешивеят. Също така консумацията на пъдпъдъци ще забави развитието на гърдите им и обратното – консумацията на кафяв ястреб води до подуване и пръсване на гърдите, без да могат да осигуряват мляко.

Имат ли възрастните специални сили?

Много възрастни са уважавани заради силно специализираните умения, които притежават. Например бабите в Хаваи са почитани заради уникалните си познания и умения за създаване на богато украсени леи (традиционни гердани от цветя) и аксесоари от пера. По подобен начин, тъй като възрастна жена е единственият жив свидетел на разрушителен тайфун в Нова Гвинея, нейните родственици се допитват до нея относно това кои растения са безопасни за ядене, ако подобно бедствие се случи отново. Западните общества също се прекланят пред опита, асоцииран с възрастта – средната възраст на президентите на САЩ е 54 години, средната възраст на член на Върховния съд е 53 години.

Някои общества стигат още по-далеч и приписват на възрастните магически способности. Народът Хуарани в Еквадор вярват, че възрастните шамани, наречени “менгатои”, са надарени с магически сили. Възрастните лечители сядат заедно с немощни и болни хора, за да насочат животинските духове и да намерят цяр за болестите.

Как изглежда краят на живота? 

Драматична разлика съществува между решенията за края на живота в различните култури. Някои общества правят всичко възможно, за да задържат възрастните си живи; други групи виждат възрастните и немощни членове на общността като тежест и предприемат стъпки за прекратяване на живота им. Даймънд отбелязва, че така нареченият “геноцид на възрастните” обикновено се случва в общества, които или са номадски, или живеят в трудни климатични условия и с ограничени ресурси.

Според проучване, публикувано в American Ethnologist, чукчетата от Сибир практикуват доброволна смърт, при която възрастните изискват да починат в ръцете на свой близък, когато вече не са в добро здраве. Даймънд пише, че индианците Крау в САЩ и норските племена в Скандинавия следват подобни практики – възрастните поставят себе си в невъзможна ситуация, като например отплаване в морето на самостоятелно пътуване. Аче от Парагвай оставят мъжете, скитайки, да починат на “пътя на белия човек”, и – може би шокиращо за някои – убиват възрастните жени, чупейки вратовете им.

От друга страна, гръцкият остров Икария явно има удължаваща живота магия в почвата си, пише Ню Йорк Таймс. За жителите на този малък средиземноморски остров има четири пъти по-голяма вероятност да доживеят 90, отколкото връстниците им в САЩ, също така те живеят средно с 8 до 10 години повече, след като са диагностицирани с рак или сърдечно – съдови заболявания. Жителите на острова не препускат през живота: стоят будни до късно, ядейки маслини сорт каламата, пиейки планински чай и плувайки в кристално чистата вода. Отговорът на дълголетието на този остров вероятно се крие в хранителните навици и спокойния живот, но никой не може да идентифицира и обясни магията зад този остров на столетници.

 Източник: TED

Изготвил: Яна Дончева

NO COMMENTS