Днес (11 юли 2015 г. ) се навършват 20 години от клането в босненския град Сребреница. Случилото се в Сребреница е едно от поредицата ожесточени военни действия белязали разпадането на Югославия. Клането в Сребреница се счита за най-масовото убийство в европейската история след Втората световна война.
История
Босненската война датира от 1992 г. и продължава до 1995 г. На 11 юли 1995 г. босненски сръбски сили нахлуват в град Сребреница, който заедно с други босненски градове е обявен за „защитена зона“ от ООН, в която са разположени умиротворителни сили. Това обаче не попречва на сръбските сили да извършат кървавото убийство на 8 000 босненски мюсюлмани, които неуспешно търсят спасение от разположените по това време в Потокари холандски умиротворителни сили.
По това време командващ армията на Република Сръбска е ген. Ратко Младич. Под негово командване в продължение на три дни са избивани мъже и деца, а много други мюсюлмани в региона са подложени на терор. Избитите 8 000 мъже и деца са погребани в масови гробове край Сребреница, като идентифицирането им продължава с години. Всяка година на 11 юли в Мемориалния център в Поточари се погребват новоидентифицирани жертви на трагедията.
Малко повече от месец след клането в Сребреница е дадено началото на операция „Преднамерена сила“, за която НАТО получава разрешение от ООН, чиито умиротворителни сили се изтеглят от територията на бесненската Република Сръбска. Счита се, че с тази военна намеса се слага край на войната в Босна и Херцеговина, което става окончателно с подписването на Дейтънското споразумение. С това споразумение държавата Босна и Херцеговина възниква като международноправен субект.
Международното право за Сребреница
Още през юли 1995 г. Международният наказателен трибунал за военни престъпления в бивша Югославия повдига обвинения срещу ген. Ратко Младич и Радован Караджич. Двамата лидери на босненските сърби са обвинени в геноцид и престъпления срещу човечеството по силата на международното наказателно право. Към тези обвинения влиза и случилото се в Сребреница през 1995 г. И двамата се укриват, като Караджич е заловен от сръбски власти през 2008 г. , а Ратко Младич – през 2011 г.
През 2007 г. Международният трибунал определя клането в Сребреница за геноцид. Европейският съюз също приема резолюция, с която потвърждава решението на трибунала.
Признаването на клането в Сребреница за геноцид, обаче все още не е направено от Организацията на Обединените нации. Усилия това да се случи не липсват, но в навечерието на двадесетата годишнина от жестоките събития в Сребреница международната общност не успя да достигне до решение. Несъгласието между петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН бе основната причина да не бъде приета резолюция на Съвета, с която клането в Сребреница да бъде обявено за геноцид. Руската федерация наложи вето на предложението. Мотивите за това бяха дадени от руския представител в ООН, Виталий Чуркин, според когото, езикът, който се използва е „конфронтиращ“ и „политически мотивиран“. Според Чуркин, подобна резолюция би повишила напрежението в региона. Британският представител, Питър Уилсън, заяви, че Русия отрича факти, постановени от Международния наказателен трибунал. Според редица анализатори, тези събития са показателни за продължаващото разделение между държавите относно събитията случили се на територията на бивша Югославия, тъй като по време на Югославските войни, Русия е считана за подкрепяща действията на Сърбия.
На 11 юли 2015 г. в Поточари, Босна и Херцеговина ще се проведе ежегодното възпоменание на жертвите от клането в Сребреница, на което ще присъстват редица лидери и представители на международната общност. Българският външен министър Даниел Митов също ще присъства на възпоменателната церемонията, която ще бъде водена от бившия американски президент Бил Клинтън.
Източници: БНТ, Darik News, NY Times
Автор: Екатерина Димитрова
