Повече жени, отколкото когато и да било преди, спечелиха парламентарни места по време на изборите в Кения през изминалия месец. Рекордната победа на жените е повод за празненство, докато ожесточението около президентския пост продължава
Националната комисия по въпросите на равенството между половете заяви, че кенийците са избрали 30 жени депутати – в сравнение с 23 през 2017 г., 7 жени губернатори – спрямо 3 през 2017 г., и 3 жени сенатори – същият брой като през 2017 г.
В окръг Накуру Сюзън Кихика, която напуска поста сенатор, отстрани действащия губернатор с почти двойно повече гласове. Нейното сенаторско място ще заеме Табита Каранйа, предприемач.
Макар източноафриканската държава да разполага с много по-малко жени в парламента, отколкото регионалните ѝ партньори – само около 12% от представителите на нежния пол участваха в тазгодишните избори, тя наблюдава тласък за равенство между половете през последните години. През 2020 г. върховният съдия посъветва президента Ухуру Кенята да разпусне парламента поради това, че законодателите не са изпълнили конституционната разпоредба от 2010 г., която позволява само една трета от местата да бъдат заемани от жени. По-късно консултациите бяха отменени, като по думите на официални лица този ход е бил незаконен, необмислен и преждевременен и е имал възможността да хвърли източноафриканската нация в конституционна криза.
През май тази година обаче избирателният орган настоя политическите партии да спазват конституционното правило по време на изборите. Конституцията изисква не повече от две трети от народните представители да бъдат мъже, но нормата не е била цялостно прилагана от влизането ѝ в сила преди десетилетие.
Критиците на квотите твърдят, че те биха могли да подкопаят позицията на жените в традиционната политика. Но Марта Вангари, която запази мястото си в окръг Накуру със силна преднина пред опонентите мъже, настоява, че именно квотите осигуряват ключова отправна точка.
Много жени не разполагат с ресурсите или каналите за връзка, нужни за провеждането на пълна кампания, като някои доклади определят средните разходи за депутатско място на 18 милиона кенийски шилинга (127 000 паунда).
Отвъд финансовите бариери, жените играят ролята на външни лица в една патриархална среда, често изолирани от важни политически дискусии.
„Най-значимото нещо, което можете да получите, е микрофонът“, каза Вангари.
Когато тя обяви, че се кандидатира за депутат през 2017 г., някои я притиснаха да се насочи към място, оспорвано само от жени, за което смятаха, че тя ще има повече шансове да спечели. Тя отстоя позицията си и спечели мястото в парламента.
Нджоки Уамай, главен асистент по политика и международни отношения в Международния университет на Съединените щати в Африка, съобщи, че успехът на жените тази година е доказателство, че страната „вижда първите ползи от насърчителните действия“.
„Електоратът видя повече жени в ръководството и това доведе до известна промяна в патриархалните нагласи, които не оценяваха жените като лидери.“
Обществените организации работят за изграждане на подкрепа за жените лидери. „Трябва да се влага и в двете посоки“, каза Бина Масено, изпълнителен директор на неправителствената организация „Бадили Африка“. „Именно тук все още изпитваме затруднения като държава, защото инвестираме много в лидерство, което е добре, но не можем да се похвалим с много последователи.“
Организацията се ползва от неформални, но силни финансови асоциации за жени (т.нар. чама) в райони с ниски доходи, които исторически са водили кампании за мъже лидери. „Това се променя“, каза Масено. „Жените от Чама сега мобилизират подкрепа за жените лидери и това е коренна реформа.“
Превод: Каролина Величкова
Източници: The Guardian, Reuters
