Достъпът и качеството на пресни води имат огромно влияние върху мира и развитието. Проблеми в тази област биха могли да се превърнат в заплаха за международния мир и стабилност, това каза в словото си Ян Елиасон, заместник генерален секретар на ООН, на Световната среща по въпросите на водите, която се проведе на 6 ноември в Лондон по инициатива на изданието The Economist.
„В днешно време можем да видим как липсата на достъп до вода може да подпали конфликт“, допълва той, давайки за пример конфликта в Дарфур, Судан. „По време на пътуване до северен Дарфур през 2007 г., с екипа ми срещнахме жени, които ни умоляваха за вода. Вражеската военна групировка беше отровила кладенците им.“ Още един пример в тази посока са действията на Ислямска държава в Ирак и Леванта, които използват превземането на ключови водностопански инфраструктурни обекти и водни басейни, за оказване на натиск върху местното население и подчиняването им. Ян Елисон напомня за редица други проблеми свързани с водите, като например, напреженията между населението по горното и долното течение на реки в Етиопия и Таджикистан, свързани с мащабни водноелектрически проекти.
Напрежението свързано с достъпа до пресни водни ресурси от добро количество и количество не е характерна черта само за развиващия се свят. В последните години светът е свидетел на нарастване проблемите свързани с водния недостиг в буквално изсъхващите райони на Аралско море и щата Калифорния, САЩ. Прогнозите са, че нуждите от вода ще нараснат с близо 40% до 2050 г. Скоро над 1,8 млрд. души ще живеят в райони с воден недостиг.
Ян Елиасон призова за необходимостта от по-широко включване на специфичните практики на „водната дипломация“ при разрешаване на редица конфликти. Това е изключително сложен и продължителен преговорен процес между различни субекти, който се води на различни нива и с различен интензитет. Характерното за водната дипломация е включването на научна експертиза от различни области – инженери, хидролози, икономисти, еколози, които трябва да предоставят необходимата научна основа и рамка на преговорите.
Над 90% от световното население живее в държави, които споделят помежду си воден басейн. Повече от 35 държави зависят от съседните си страни за осигуряване на над 50% от необходимите им ресурси на пресни води. Това естествено води до необходимостта от установяване на общи практики за управление на водните ресурси.
Повече по темата: „Ще свърши ли водата на планетата?“
Източник: UN News center
Изготвил: Виолета Върбанова
