Кой е генералният секретар на ООН?

Снимки: UN

Генералният секретар на ООН е тази личност, която е символ на мира по целия свят. Затова и изборът на Генерален секретар е процедура, която изисква много време.

След като Съветът за сигурност на ООН препоръча кандидатите за позицията, Общото събрание, с неговите 193 членове, има задачата да обсъди кандидатурата и да назначи избрания кандидат. Всяка една от петте държави, постоянни членки на Съвета за сигурност (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция), може да наложи вето върху номинацията на отделения кандидат. Кандидатите за поста Генерален секретар на ООН не могат да са граждани, на която и да е от страните членки на Съвета за сигурност.

Мандатът за поста е пет години, като има възможност за преизбиране за следващ мандат, а максимален брой на мандатите няма. Досега няма генерален секретар, който да е избиран за поста повече от два мандата. Седалището на Генералния секретар е в главната сграда на ООН в Ню Йорк.

Кандидатът за Генерален секретар на ООН трябва да отговаря на няколко формални квалификационни изисквания:
•    Цялостно разбиране и ангажиране към целите и принципите на Устава на ООН, включително, но не само, на международното право и многостранните отношения;
•    Цялостно разбиране и ангажиране спрямо трите стълба на системата на ООН: мир и сигурност, развитие и човешки права;
•    Дългогодишен опит със системата на ООН или други международни организации;
•    Дипломатически умения и лидерство, в съответствие с принципите на независимост, честност и обективност;
•    Мултикултурно разбиране и равенство спрямо половете;
•    Силни комуникационни умения и владеене на поне един от официалните езици на ООН;
•    Доказана откритост на работата с гражданското общество и други заинтересовани страни.

Позицията Генерален секретар е заемана от:
•    Тригве Ли (1 февруари 1946 – 10 ноември 1952) от Норвегия – подава оставка;
•    Даг Хамаршелд (10 април 1953 – 18 септември 1961) от Швеция – загива в самолетна катастрофа в днешна Замбия;
•    У Тан (30 ноември 1961 – 31 декември 1971) от Мианмар – отказва трети мандат;
•    Курт Валдхайм (1 януари 1972 – 31 декември 1981) от Австрия – Китай налага вето върху избора му за трети мандат;
•    Хавиер Перес де Куеляр (1 януари 1982 – 31 декември 1991) от Перу – отказва трети мандат;
•    Бутрос Бутрос-Гали (1 януари 1992 – 31 декември 1996) от Египет – САЩ налага вето върху избора му за трети мандат;
•    Кофи Анан (1 януари 1997 – 31 декември 2006) от Гана – отказва трети мандат;
•    Бан Ки Мун (1 януари 2007 – досега) от Южна Корея.

По региони постът е заеман – 3 пъти от Западна Европа, 0 пъти от Източна Европа, 1 път от Латинска Америка и Карибите, 2 пъти от Азия и 2 пъти от Африка. Досега постът не е заеман от жена.

Отговорностите на Генералния секретар включват:
•    Администрация – Генералният секретар ръководи Секретариата на ООН, който от своя страна се занимава с проучвания, преводи и поддържа връзка с медиите. Секретариатът е с персонал от около 9000 души от 170 държави.
•    Човешки ресурси – наемането на подсекретари за около 50 поста в ООН, включително шефовете на УНИЦЕФ и Програмата на ООН за развитие (UNDP), също попадат в задълженията на Генералния секретар.
•    Опазване на мира – провеждане на миротворни мисии там, където има конфликт с цел предотвратяване на проблеми от глобално естество.
•    Посредничество – Генералният секретар може да се явява посредник между две страни, които са в конфликт. Като лидер на глобална организация той трябва да предотвратява и непосредствено да спира разпространяването на конфликти.

В крайна сметка Генералният секретар на ООН трябва да е и адвокат, и дипломат; той трябва да символизира идеите и идеалите на ООН, най-вече да е гласът на бедните и жертвите на насилие.

Източници: Unelections, UNSG, SFR

Изготвил: Светослава Димитрова