[:bg]Доклад на УНИЦЕФ и Европейската фондация за обучение представя трудностите и мненията на младите хора от Европа и Централна Азия по време на кризата COVID-19
„Не знаем какво ни носи бъдещето … Не виждам как икономиката може да се подобри след това без някои реални промени.“ (Тодор, 19 г., Сърбия)
„Някои нямат ресурси, интернет или живеят в далечни региони от училище.“ (Давит, 15 г., Армения)
„Някои от учителите не знаеха как да използват компютри или приложенията, които използвахме, и не бяха в състояние да направят нещата по-удобни в тази нова реалност … невъзможно е прехвърляне на уроци от класна стая към онлайн пространството.“ (Ана, 18 г., Грузия)
Това са само малка част от коментарите, които младежи споделят за трудностите и неволите, през които преминават заради пандемията. Тя оказа влияние не само върху глобалната икономика, но и повлия на възприятията на младежта относно заобикалящата я среда. Младите хора са сред най-засегнатите в социален план от пандемията COVID-19, но и най-подготвени да се справят с бързото преминаване към виртуална среда, което пандемията предизвика, се посочва в доклад „Предотвратяване на „поколение под локдаун“ в Европа и Централна Азия“ на Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Европейската фондация за обучение (ETF).
Докладът разглежда предизвикателствата, възможностите и най-важното – възгледите, настроенията и мненията на младите хора относно техните настоящи и бъдещи перспективи в ерата на COVID-19. Регионалният доклад се основава на широки консултации с повече от 15 000 юноши и младежи от Европа и Централна Азия и отразява техните чувства относно ограниченията, достъпа и участието в образованието, резултатите от обучението и качеството на преподаване, както и техните възгледи относно мобилността, предприемачеството и участието. Докладът също така улавя надеждите и страховете на младите хора относно дълбоко променящите се общества и икономики, както и техните препоръки за по-приобщаващо, справедливо, мирно, устойчиво и проспериращо бъдеще. Докладът обхваща 23 държави в Европа и Централна Азия: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Грузия, Гърция, Италия, Казахстан, Косово, Киргизстан, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна и Узбекистан. Публикуван е на 20 декември 2020 г.
„Изграждане на устойчиви общества с млади хора в ерата на COVID-19“ е ключовото послание, което излиза на преден план и се отнася до младите хора, родителите, учителския персонал и обществото като цяло. Докладът представя няколко предложения, насочени към укрепване на младежкото участие, социалното сближаване и приобщаване.
Проблемите, които докладът представя
Прогнозите за икономиката и пазара на труда извеждат на преден план вероятност за високорискова среда за заетост при младежите. Младежта обикновено е по-уязвима към икономическата криза. Пандемията вероятно ще изостри съществуващите предизвикателства на пазара на труда в региона. Още преди избухването на COVID-19 нивата на безработица сред младите хора, живеещи в региона, са били двойно или тройно по-високи в сравнение с възрастните. Те също така имат и работни места с по-лоши условия на работа в сравнение с други възрастови групи. Младите хора са и сред най-засегнатите, тъй като повечето от тях заемат работни позиции в сектори, които са най-силно засегнати от мерките за затваряне, а и защото те обикновено са първите съкратени от работодателите.
Вторият проблем, върху които се акцентира, е повишаването на младежката безработица и бездействието на младежта. Докладът посочва, че през второто тримесечие на 2020 г. равнището на безработица сред 15–24-годишните се е увеличило в сравнение със същия период на 2019 г. в повечето страни. Наличните статистически данни показват, че икономическият спад и спадът на възможностите за заетост през второто тримесечие на 2020 г. са довели не само до по-висока безработица сред младите хора, но и до значително увеличаване на броя на младите хора, които нито учат, нито работят. Ако младите хора останат извън системите за образование и квалификация и пазара на труда за дълъг период, има голям риск от дългосрочни неблагоприятни условия за пазара на труда в бъдеще.
Друг основен проблем според доклада са проблемите в образованието. Анализът назовава прекъснатото обучение и рязкото преминаване към дистанционно обучение, като „най-големият образователен експеримент“. Участието в дигитално дистанционно обучение нараства експоненциално в много форми чрез виртуални класни стаи, учебни платформи, онлайн хранилища, онлайн оценяване, уеб семинари и записани видео уроци. Въпреки всички усилия, кризата с COVID-19 разкри, че повечето образователни системи в региона не са подготвени за преминаване към цифрово обучение. За по-голямата част от образователните институции това беше внезапна промяна, изискваща ученици, учители, родители и болногледачи да се адаптират бързо. За някои юноши и младежи и по-специално тези от общности в неравностойно положение с ограничен достъп до технологии или тези с увреждания, хронични заболявания, дистанционното обучение донесе допълнителни предизвикателства.
Неравенството в образованието се изостри още повече според авторите на доклада. Преминаването към дистанционно и цифрово обучение разкри важни неравенства. Кризата засегна особено най-уязвимите младежи, които имат ограничен достъп до свързаност, технологии и учебни устройства. Юношите и младежите с увреждания и тези, засегнати от психични проблеми или проблеми с ученето, нямат допълнителната подкрепа от учители и родители. Основните пречки пред ефективното дистанционно обучение включват липсата на учителска компетентност при онлайн преподаване, липса на комуникация между учители и ученици, трудности в поддържането на мотивация и ангажираност на учениците, и трудности при обучението на практически умения онлайн.
Кризата с COVID-19 имаше силен негативен ефект върху мобилността и свободата на движение на младите хора и вероятно ще намали значително нарастващата тенденция на младежката мобилност, предвид забраните за пътуване и опасенията за безопасност в несигурни времена, констатира доклада. Извънредната ситуация наруши текущите и планираните дейности на младежите, включително ангажирането им в Еразъм + и подобни програми за обмен на студенти. Много от техните проекти и дейности в областта на образованието и обучението, работата, стажовете и доброволчеството преминаха към онлайн условия, а някои бяха отложени или отменени. Докладът посочва, че тези препятствия носят негативни последици за психичното здраве и благосъстояние на младежите.
Възможност за промяна
Докладът извежда и някои положителни тенденции. Въпреки общата негативна картина, някои младежи смятат, че преминаването към онлайн образование добавя гъвкавост към преподаването и ученето. Например, дистанционното обучение осигурява повече време и увеличава наличните ресурси за самообучение. Младите хора също могат да учат със свое собствено темпо, в личното си пространство и да се учат от грешките си. Те приветстваха увеличените възможности за присъединяване към онлайн образователни програми и програми за изграждане на умения от цял свят, което не би било възможно преди COVID-19 поради високите разходи за обучение.
Според авторите на доклада, кризата с COVID-19 е довела и до някои положителни промени като осъзнаване на взаимосвързаността между хората, значението на околната среда и необходимостта от глобална солидарност. Младите хора често са в основата на възникналите социални движения като организатори, лидери и протестиращи. Тяхната ангажираност доведе до повишено внимание към ситуацията, нуждите и мненията на младите хора и до повишено признаване на тяхната сила и влияние в обществото, се посочва в доклада.
Инициативите на младежите са от решаващо значение за смекчаване на въздействието от затварянето на училища и за справяне със самотата и тревожността и насърчаване на социалното сближаване. Множество младежи в редица страни доброволно предоставиха своите услуги в подкрепа на най-уязвимите, създадоха и разпространиха превантивни съобщения чрез виртуални платформи и насърчиха спазването на ограничителните мерки, сочи изследването.
Още един положителен аспект на пандемията е и това, че тя разкри огромния потенциал на виртуалните платформи, даващи равен шанс на много повече млади хора да участват в тях. Онлайн платформите позволиха на много повече младежи да се включат в младежки консултации, диалог и колективни действия, независимо дали са от градски или селски райони, мъже или жени, в гимназии или университети, от бедни или богати семейства. Докладът поставя акцент върху това, че младежите искат да участват в процеса на вземане на решения на общностно, национално и международно ниво чрез по-приобщаващи механизми за участие в структурите на властта, както онлайн, така и офлайн.
Осведомеността относно промените на климата също се е повишила сред младите. Младежите вярват, че могат да играят важна роля в процеса на възстановяване след COVID-19, като са по-наясно с въздействието на изборите, които правят, върху планетата. Те вярват, че вниманието трябва да се съсредоточи върху повишаване на осведомеността и промяна на нагласите на хората около климатичната криза и възприемането на по-здравословен и екологичен начин на живот.
Как България е представена в доклада?
България е представена в доклада при общите графики с данни. На много малко места е спомената конкретно. Страната е посочена като част от държавите, които са приложили мерки в подкрепа на младежта. „България предостави схеми за храна на ученици“, се казва в доклада. Други страни са подпомогнали ученици от семейства с ниски доходи, като са им предоставили лични таблети. В Армения таксите за обучение за бакалавърски и магистърски програми са били частично платени от правителството. Република Северна Македония и Турция са предоставили ваучери за обучение на ученици от началните и средни училища.
България е представена заедно с Албания, Хърватия, Грузия, Черна гора и Турция като държава, чиято икономика разчита много на туризма, а именно той е бил най-силно ударен от кризата с пандемията и наложените ограничителни мерки.
По отношения на безработицата, в доклада се споменава, че равнището на безработица е по-високо през второто тримесечие на 2020 г., отколкото през същия период на 2019 г. в Албания, България, Хърватия, Грузия, Черна гора, Румъния и Украйна, но не и в другите страни от региона. Във всички страни, с изключение на Молдова, делът на младите хора (15–24 г.), ангажирани в „най-рисковите“ дейности, е по-голям от този на възрастните работници (на възраст над 25 г.). Следователно младите работници са много по-склонни от възрастните да приемат рискова работа, т.е. с намалено работно време и заплащане, временни или постоянни съкращения. Нарастването на младежката безработица е особено високо в Хърватия, Черна гора и България в сравнение с други страни.
В доклада е отразено и проучване от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), според което в България почти 20% от 15-годишните ученици нямат спокойно място за обучение у дома, а процентът на учениците в неравностойно положение е дори по-висок. В Хърватия, Грузия и Черна гора и Турция над 10% от учениците нямат къде да учат у дома. За разлика от тях, в Беларус и Украйна почти всички ученици разполагат с тихо пространство за обучение в домовете си. Там повече от три четвърти (75.1%) от анкетираните заявяват, че имат свое собствено място за обучение, винаги или през повечето време.
Мнението на младите хора
Според данните на доклада, почти половината от анкетираните гледат към бъдещето си с тревога, страх и песимизъм. Само 25% от младежите са оптимисти и изразяват положителна нагласа за бъдещето. Някои от интервюираните участници са описали пандемията като ситуация, която им е дала нов поглед към света и с нетърпение очакват нови бизнес възможности в процеса на възстановяване, с акцент върху устойчивото развитие и върху зелената икономика.
Основните области на безпокойство за младите са здравето (36.7%), финансовото им състояние/финансовото състояние на семейството им (24.6%) и невъзможността да пътуват/да се движат свободно (21.9%) и да учат (13%). В дългосрочен план повечето младежи вярват, че ще имат по-добър живот от родителите си, главно поради технологичния напредък, увеличения достъп до знания и възможности за обучение и готовността им да поемат рискове. В доклада се посочва, че вижданията на младежите за качеството на живот далеч надхвърлят икономическия аспект. Те са свързани най-вече с повече информация за света, по-голямо разнообразие от възможности, опит, умения и нагласи от тези на техните родители. Фактът, че живеят в по-спокойна епоха от родителите им, ги кара да вярват силно, че е по-вероятно да успеят в живота си, пишат авторите на доклада.
Криза, хаос, предизвикателство, проблем, затваряне, загуба, ужасно, разрушено, тъжно – така младежите описват бъдещето на икономиката след кризата с вируса. Песимизмът е водещ при отговорите на анкетираните, които се страхуват за бъдещата си кариера и дали ще могат да си намерят работа.
При проведената анкета, 15.4% съобщават, че са спрели да работят по време на кризата, 10.9% са намалили работното си време, на 15.3% са били намалени заплатите и 5.2% са загубили работата си. Положителното е, че 42% съобщават, че тяхното работно положение не е било засегнато от кризата с COVID-19, а 11.8% са намерили нова работа по време на пандемията.
Най-популярният план за възстановяване на доходи сред младите е да търсят работа на непълно работно време в допълнение към основната си работа (20.1%) или да се опитат да започнат собствен бизнес (17.6%). Само 4.5% планират да мигрират.
Докато 60% от младите хора на възраст 15–24 години са оптимисти за намирането на работа в предпочитаната от тях сфера, то 34.5% от всички анкетирани са притеснени за възможността да намерят само нискокачествена работа. Страхът, че може да не си намерят работа, е водещ при 20% от анкетираните, а почти 15% смятат, че им липсват умения за намиране на добра работа.
Две трети от анкетираните са обмисляли да започнат собствен бизнес и да станат предприемачи, при условие че имат достатъчно правителствена подкрепа и подходяща бизнес среда, а мъжете изглеждат по-склонни към предприемачество, отколкото жените. Сред най-големите пречки пред стартирането на бизнес 42.7% от младите хора посочват липсата на финансова подкрепа (заеми, безвъзмездни средства, инвеститори), последвана от липса на информация как да се започне бизнес (21.9%), липса на предприемачески умения (17.2 %) и страх от провал (14.7%).
Почти 28% от анкетираните посочват, че липсата на опит на учителите в онлайн преподаването, е било главното предизвикателство при преминаването към онлайн обучение. Близък е процентът на тези, които като предизвикателство посочват липсата на комуникация между учител и ученик (16.8%), невъзможността за задържане на вниманието (16.6%) и трудности при научаването на практически неща в онлайн среда (16.1%).
По време на затварянето на училища и университети, една трета от анкетираните съобщават, че се чувстват стресирани, особено 20–24-годишните. Когато са помолени да опишат учебния опит с една дума, повечето участници използват думи с отрицателно значение като скучни, неорганизирани, неефективни, изтощителни или трудни. Като цяло младите хора изразяват ясно предпочитание към обучението лице в лице (60.3%) в сравнение с обучението от разстояние (14.1%).
Анкетите разкриват, че 96.3% от анкетираните са имали достъп до интернет у дома по време на затварянето. Трябва да се отбележи обаче, докладът улавя само гласовете на младежите, които имат достъп до интернет, което означава, че анкетираните участници може да не представляват най-уязвимата група от младежта.
Докладът заключава, че независимо от посоката на промени, младите хора трябва да бъдат част от тези промени и да допринесат за създаването на едно по-добро бъдеще.
Пълният текст на доклада: „Preventing a ‘lockdown generation’ in Europe and Central Asia“
По материала работи: Глория Христова[:]
