Как се стигна до напрежението между централната и властите в Каталуния?
Кралство Испания, след около 40 години франкистка диктатура (1936-1977), в стремежа си да сложи край на съществувалата до тогава централизация, избира модел, който да пасва най-много на различията между отделните области в културно отношение. Така Конституцията от 1978 г. създава 17 автономни области, на които централното правителство дава определени правомощия. Областите имат и собствени асамблеи (автономен парламент). Тази автономия обаче не е безусловна – чл. 155 от испанската конституция предвижда механизми, които да ѝ позволят да си възвърне контрола върху бунтуващата се област. Именно от това средство се възползва испанският премиер Мариано Рахой в края на октомври 2017 г.
През 2016 г. Карлес Пуджемонт, председател на дясноцентристката партия Junts, който впоследствие се превръща в един от водачите на каталунското движение за независимост, поема поста на министър-председател на автономната област. Под негово ръководство на 1 октомври 2017 г. в Каталуния се провежда референдум за независимост. Той впоследствие е обявен за противоконституционен от испанския Конституционен съд, но резултатите му са ясни: 43% от имащите право на глас отиват до урните, а 90% от гласувалите се произнасят ,,за” отделянето на областта от Испания.
Причините за сепаратистките настроения са свързани от една страна с етническото самосъзнание на каталонците, а от друга са икономически. Докато Испания продължава да понася последствията от световната криза от 2008 г., Каталуния допринася за 19% от БВП на страната и отговаря за 26% от публикациите на испанската научна общност. Подобни сепаратистки настроения, потиквани от икономически фактори, се забелязват и в други краища на света, например в американския щат Калифорния, който представлява петата най-силна икономика в света, по-могъща дори от тази на Великобритания.
След като през юни 2018 г. е гласуван вот на недоверие срещу правителството на Мариано Рахой, на негово място идва социалистът Педро Санчес. Той изразява готовност за преговори с каталунските лидери и това е първият от години официален опит за намиране на общ език между централното и каталунското правителство, което показва намерение от двете страни да намерят мирен път за разрешаването на конфликта.
Какво се случи с организаторите на референдума?
Карлес Пуджемонт бяга в Белгия, а испанските съдебни власти издават европейска заповед за арест за залавянето му. През 2018 г. той е заловен от испанските тайни служби в Германия, но е пуснат на свобода от германските власти, след което се завръща в Белгия. През 2019 е избран за евродепутат, а на 9 март 2021 г. Европарламентът гласува свалянето на имунитета му, както и това на неговите съмишленици Клара Понсати и Тони Комин. Това му дава възможност да запази мандата си, но позволява на белгийските съдилища да продължат разследването си по молбата за екстрадиция на испанските власти.
Преследването на каталунските лидери от страна на испанската централна власт отприщва нова вълна от протести през есента на 2019 г., в които по преценка на силите на реда се включват около 525 000 души. Някои от организаторите са осъдени за подстрекаване на бунт, а броят на въздържалите се да гласуват през 2017 г. показва дълбокото разделение, което властва в каталунското общество – въпреки че 90% от гласовете са в полза на отделянето на областта от Испания, те са дело на едва 43% от каталунското население.
Какво показва последният вот за настроенията?
На 14 февруари 2021 г. се провеждат избори за каталунския парламент, в които сепаратистките партии Junts и ERC, съответно вдясно и вляво на политическия спектър, печелят пълно мнозинство в парламента. Въпреки това каталунските социалисти, които са в коалиция с Испанската социалистическа работническа партия, ръководена от настоящия премиер Педро Санчес, получават 23% от гласовете, което създава предпоставки за по-добър диалог между централните и местните власти.
Едновременно с това се наблюдава вътрешно разделение сред двете основни сепаратистки партии, настъпило след провала на референдума през 2017 г., което показва, че те са движени от обща цел, но се различават що се отнася до плана за действие и това би могло да им попречи да намерят общ език. Високият процент въздържали се, 43,44% в сравнение с 21,09% на същите избори през 2017 г., се дължи от една страна на пандемията от коронавирус, а от друга показва, че въпреки множеството политически събития от последните няколко години активността и заинтересоваността на каталонците по въпросите за независимостта не нараства, а постепенно намалява след всички години, в които не е имало развитие по случая.
Резултатите от последните избори, както и утихването на протестите в Каталуня през последните няколко години показват разцеплението и разрива сред седемте милиона каталонци що се отнася до независимостта им от Испания. Както през 2017 г., така и през 2021 г. около 50% от населението са за отделянето на най-богатата испанска област, а освен предимствата, които Испания извлича от каталунската наука и икономика, трябва да се признае, че областта се възползва от членството на Испания в международни организации като Европейския съюз (където отиват две трети от стоките, изнасяни от Каталуня). На този етап изглежда, че манифестациите и протестите отстъпват на мирните преговори, в които Испания се старае да прояви твърдост, но и готовност да намери решение на въпроса, който ги разединява вече над 40 години.
Автор: Лиа Лазариди
Източници
