На 12 април се отбелязва Международния ден на космонавтиката и авиацията. Денят е избран, тъй като на тази дата през 1961 г. в 09:07 московско време, Юрий Алексеевич Гагарин отлита в Космоса от космодрума „Байконур“ с космическия кораб „Восток 1“. С това отбелязваме началото на космическата ера за човечеството и изследването на Космоса непосредствено от човек. На този ден си припомняме колко далеч стигнахме в науката и технологиите, колко нови неща научихме за необятното пространство и колко много работа ни чака още. С това се изправяме и пред някои от най-наболелите теми в сферата на космическото изследване: устойчиви космически кораби, космическият боклук и много други.
Устойчивите космически кораби са тези, които може да се използват повече от веднъж и чиито материали да бъдат рециклирани и използвани отново, а не захвърляни, предизвиквайки още боклук.
Това обаче не е единственият екологичен проблем, свързан с космонавтиката. Емисиите от въглероден диоксид от космическите програми са се покачили в течение на времето. Колкото по-голяма е ракетата, толкова повече гориво е нужно, за да може тя да излети. Нека не забравяме, че ракетата е от около 95% гориво. Докато НАСА работят с двигатели, състоящи се от течен кислород и водород, в SpaceX разчитат изцяло на керосина. Може и да не ни се струва толкова много в сравнение със световните нива на изгарянето на въглероден диоксид, но ако SpaceX пуска много често ракети, както планират, това ще се превърне в сериозен проблем.
Но нека се фокусираме и върху позитивите от изстрелването на ракети в космоса.
Със зачестяването на космическите мисии и интереса към т.нар. бизнес с пътуване в космоса, човечеството става все по-амбициозно в стремежа си да създава нови технологии, които да подобрят мисиите и най-вече безопасността и комфорта на космонавтите в орбита. Това от своя страна привлича много инвеститори и спонсори, което мотивира интереса на много млади хора в точните науки, тъй като знаят, че технологиите напредват и мисиите са по-вълнуващи от всякога.
Проблемът за т. нар. „космически боклук“ е наболял от години, тъй като материалите, направени от човека, остават в орбита на нашата планета, докато не се разградят или сблъскат с разни космически обекти. По последни данни, към октомври 2019 година има близо 20 000 изкуствени обекта в орбита над Земята, включително 2218 спътника в експлоатация. Въпреки че има 2000 активни сателита, които в орбитата на Земята, все още има 3000 неактивни, които блуждаят из пространството. Освен това, около 34 000 са и парчетата от космически боклук с диаметър, по-голям от 10 см и милиони по-малки парчета, които могат да предизвикат катастрофални последици, ако се срещнат не с когото трябва. Те не застрашават пътуваният до космоса, но могат да се сблъскат с активни сателити и да ги повредят или дори разрушат. Ако искаме да обзавеждаме с нови действащи сателити заобикалящото ни пространство, ще трябва да започнем да разчистваме това, което сме оставили след над. За наша радост, през 2020 г. Европейската космическа агенция подписа договор за 105 милиона долара с швейцарския стартъп „ClearSpace” да бъде премахнат орбиталният боклук. Компанията се ангажира да изобрети космически кораб-робот с четири ръце, който ще премахне боклука от орбита на нашата планета. Това би трябвало да се случи през 2025. Можем само да се надяваме, че нещата ще се развият в наша полза.
12 април е ден за размисъл. Размисъл върху всички значими събития в сферата на космическата индустрия, всички хора, допринесли за благото на науката, на бъдещото ни изследване на необятното и на неспирната жажда за търсене на отговори на въпроси, които преди дори не сме смеели да си зададем.
