(Анти)-демокрация: инструменти, приложения и примери

0
84
Източник: Ancedu

Множество държави по света страдат от упадък на демокрацията, който се изразява в провеждането на нечестни избори, ограничаване на човешки права като свободата на словото, показва доклад на Международния институт за демокрация и изборна помощ (IDEA). Този институт е международна междуправителствена организация (IGO), базирана в Стокхолм. “ Накратко, демокрацията е в упадък, в най-добрия случай може да се нарече застой. Тя намалява на много места.”, заявява в посочения доклад главният секретар на организацията Кевин Касас-Замора. 

 

Поради това си в текста ще разгледаме някои механизми, създадени да предпазват и поддържат демократичния ред.

Според Ян-Вернер Мюлер, немски философ и политически историк, „войнстващата“ демокрация е теория,  която предполага, че един демократичен режим трябва да бъде готов да предприеме превантивни, потенциално недемократични мерки, за да предпази демократичния ред. Съответно, дори на пръв поглед тези решения да изглеждат нелиберални,  употребата им може да бъде „оправдана“. Основата за тази теория на демокрацията е представена в работата на Карл Шмит – виден немски правен и политически теоретик. Той смята, че има едно „конституционно ядро“ и, че прилагането на  извънредни правомощия е допустимо, само ако е необходимо за защита на политическото „ядро“ на самата конституция. 

Следва обаче един изключително важен въпрос: Как е възможно демократичната система, която гарантира правата на човека, да бъде тази, която ограничава именно тези права в името на защита на свободата? Този въпрос е в основата на демократичната дилема. 

Начинът, по който различните демокрации подхождат и се справят с демократичната дилема, варира значително. Историческият контекст, в който е установено конституционното право, както и неговото въздействие върху статута на политическите партии имат решаваща роля при оформянето на това многообразие. 

Източник: ACLU

Забрана на политическите партии 

Понякога мерките, използвани от „войнстващата“ демокрация, като забраната на политически партии, силно напомнят на авторитарни методи. Поради присъщото противоречие, това води до сериозни критики и съмнения в ефективността и последиците от прилагането на такива инструменти.

Мотивите зад забраната на партия често произтичат от необходимостта да се отхвърлят всякакви политически предложения и мнения, които представляват антидемократични и ограничаващи правата възгледи. Много демократични режими съдържат конституционни клаузи, които дават право на държавата да забранява определени политически партии. Някои забранени партии са сравнително малки, други, включително бивши авторитарни управляващи партии, са имали значително влияние в миналото. Пример за демократична страна, забранила партия, е Белгия.

 

Източник: De Morgen

След споразумение от 1989 г. между белгийските партии да не си сътрудничат с фламандската партия в Белгия, тя е била забранена от навлизане на което и да е ниво на управление в правителството. През април 2004 г., апелативният съд в Гент постановява, че някои дейности на партията са нарушили закона срещу расизма от 1981 г. и че партията не е предотвратила дискриминация. Съдиите отхвърлили всички 21 аргумента на Фламандския блок, представени в апелативно дело, твърдейки, че свободата на словото има своите граници според строгите антирасистки закони в страната. Лидерът на партията, Франк Ван Хек, е направил изказване след това постановление на съда, в което споделя: “Това, което се случи днес в Брюксел, е нечувано в западния свят: Никога така нареченият демократичен режим не е забранявал най-голямата политическа партия в страната“.

 

В някои страни правомощията за забрана на политическа партия принадлежат на съдебната власт. Това често включва съдебен процес, при който се проверява дали въпросната партия нарушава конституцията и промотира антидемократични идеали. Пример е Федералният конституционен съд на Германия, който има правомощието да забранява партии. В някои държави самото правителство може да има правомощието да забрани партия чрез административни мерки, но това може да подлежи на съдебен контрол по-късно.

Въпреки това, забраната на политически партии също създава опасения и въпроси по отношение на демократичните принципи. По-конкретно, забраната на свободното изразяване, дори на тези партии и политици с насилствени и недеморатични идеологии, създава опасен прецедент за потискане на различни мнения в обществото и ограничаване на свободния обмен на идеи. До известна степен може дори да се твърди, че подобни забрани директно противоречат на основните принципи на демокрацията, които се основават на изразяването и възможността за оспорване на статуквото. 

Вечни конституционни клаузи

Изключително ценен инструмент за съхранението на демократичния ред е известен като клаузи за вечност – клаузите за вечност са разпоредби в Конституцията, които не могат да бъдат променяни. Писаните принципи и норми на държавата съставляват ядрото на нейната идентичност, следователно клаузите за вечност предотвратяват тази идентичност да бъде променяна по какъвто и да е начин. Всеки опит да се промени клауза за вечност сам по себе си би бил противоконституционен акт. Около 35% от конституциите в света включват клаузи за вечност. 

Клаузите за вечност трябва да се разглеждат като защита на основните конституционни ценности. Според Комисията за демокрация чрез право,  позната като Венецианската комисия, която е и консултативен орган по конституционно право, принципи като суверенитет, демокрация, републиканизъм, федерализъм и основни права, са често защитени от безсрочни клаузи. Въпреки измененията и адаптациите на международно и национално ниво, тези клаузи предпазват основните конституционни ценности на всяка държава. 

В резултат на това, когато се прилагат правилно, клаузите за вечност трябва да се разглеждат като забраняващи изменения, които биха нарушили самата същност на съответните конституционни принципи. Освен това, такива клаузи гарантират вечното прилагане на демократичните ценности, дори ако има поява и надмощие на антидемократични сили във властта, които се стремят да подкопаят върховенството на закона.

Изчотник: Frank Burgdoerfer

 

Въпреки това съществуването на клаузите за вечност отново повдига въпроса относно спазването на демократичните принципи. Самото създаване на клаузи, имунизирани срещу изменения, може да се приеме като пълна противоположност на основните демократични идеи. Следователно неизменимостта разкрива своята податливост на злоупотреба и манипулиране, особено по време на създаване на конституция.

 

Кой е по-ефективният инструмент за опазване на демократичния ред?

От двата представени инструмента клаузите за вечност са по-ефективният. Това е така, защото те осигуряват дългосрочна защита на „конституционното ядро“ и гарантират запазването на демократичните принципи. За разлика от забраната на политическите партии, която може лесно да бъде отменена при смяна на правителството при решение на изпълнителната власт, клаузите за вечност са окончателни и неизменяеми. Това ги прави по-надеждни и сигурни, тъй като са се доказали като ефективни при поддържането на основните принципи на дадена конституция в дългосрочен план. 

 

Източник: Ewigkeitsklausel

Пример за това са вечните клаузи (Ewigkeitsklausel) в Германия, като неприкосновеността на човешките права и достойнство, демократичната, федерална и социална структура на германската държава, избирателната система в рамките на германската демокрация и върховенството на закона са защитени от промени. Германия е първата страна, въвела концепцията за безсрочни клаузи, в член 79, параграф 3, в който описаните основни принципи на Конституцията са обявени за неизменни. Това е силно повлияно от теорията за „воюващата демокрация“.

Клаузите за вечност се основават на фундаменталните принципи на конституцията на страната, които представят конституционната идентичност на нацията. Забраната на политическите партии, от друга страна, е по-податлива на тълкуване и по-лесно се превръща в обект на манипулация.

Неизменните клаузи също са по-ефективни срещу появата на антидемократични сили във властта, защото политиците разбират, че не биха могли да променят основните принципи, защитени от тези клаузи. Забраната на политическите партии може да доведе до обратен ефект и да направи антидемократичните сили по-мощни и интересни за гласоподавателите.

Като цяло клаузите за вечност са по-сигурен вариант при избора на оръжие за защита на демокрацията – те са дълготрайни, въведени са в най-важния документ на всяка страна, непроменими и ефективни за предотвратяване на заличаването на демокрацията и закона. 

Автор: Рая Георгиева

Източници: Jan-Werner Müller, Militant Democracy 2012; Carlo Invernizzi Accetti and Ian Zuckerman, ‘What’s Wrong with Militant Democracy?(2016); Freek Bruinsma and David Nelken, Explorations in Legal Cultures;  Martin Klamt, „Militant democracy and the democratic dilemma“; Angela K Bourne, ‘Militant Democracy and the Banning of Political Parties in Democratic States’, Dainius Žalimas, ‘Eternity Clauses’