Развитието на изкуствения интелект (ИИ) и технологиите е не просто технически
прогрес – то преначертава границите между публичното и личното. Особено за младитепоколения технологичната реалност е неотделима от
социалната и политическата. И именно тук възниква въпросът: какво е участието на
младите хора в тази нова реалност?
Изследване на Pew Research Center (2022) показва, че 95% от тийнейджърите в САЩ
използват смартфон, а над 50% казват, че са „почти постоянно онлайн“. В ЕС, според
Digital Economy and Society Index (2023) , над 90% от младите между 16 и 24 години
използват интернет всеки ден. Но това не е просто въпрос на достъп. В дигиталната
епоха младежката идентичност, участие и дори възможността за протест са филтрирани и дори понякога манипулирани.
Именно тук възникват най-сериозните опасения. Изкуственият интелект предлага
впечатляващи възможности, но също така и нови форми на неравенство и контрол.
Както отбелязват изследователите от AI Now Institute, все по-голяма част от
ежедневието на младите се структурира от системи, създадени без техния глас, съгласие или възможност за намеса. Алгоритми определят кое съдържание е „релевантно“, кои потребители са „надеждни“, кои гласове се усилват и кои се заглушават. Това поражда нова форма на политическо неравенство, в което гражданското участие може да бъде ограничено и дори обезсмислено. В доклад на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2023 г. се посочва, че повечето държави нямат ясни регулации относно етичните граници на използването на ИИ в образованието, социалните мрежи и трудовия пазар. Това е особено тревожно за младите хора, които често стават тестова аудитория за нови технологии, било чрез иновативни, но непрозрачни образователни платформи, било чрез алгоритми, които „награждават“ зависимост и емоционална реакция, а не критическо мислене.
В същото време, младите не са пасивни жертви. Данни от УНИЦЕФ от 2021 г. показват,
че младежите в световен мащаб искат по-голямо участие в разработването на политики, свързани с дигиталните технологии. Те настояват за дигитална грамотност, но и за дигитална етика. За достъп до иновации, но и за защита на човешките права в мрежата.
В някои страни вече има примери: в Естония млади хора участват в етични комисии по
изкуствен интелект. В Канада има национален младежки дигитален съвет, който
консултира правителството по въпроси като дезинформация онлайн, сигурност и
свобода на словото. Въпреки това, в повечето държави младите остават извън
вземането на решения, дори когато те са най-силно засегнатите от дигиталните
иновации.
Неравенствата в дигиталното участие се задълбочават. Световният икономически
форум предупреждава, че т.нар. „алгоритмична несправедливост“ вече създава нови форми на дискриминация, включително чрез автоматизирано отсяване на кандидати по време на подбор на работа, таргетирана реклама, която насочва младите към по-ниско платени сектори, и дори чрез наблюдение и в случаи премахване на съдържание, което санкционира политически гласове от малцинствени групи. В системите за автоматично вземане на решения често няма отчетност, а младите рядко имат ресурса да оспорят алгоритмични грешки.
Една особено чувствителна тема е ролята на изкуствения интелект в демократичните
процеси. През 2024 г. изборите в Словакия бяха засенчени от масово разпространение
на дийпфейк видеа, създадени с изкуствен интелект, които са насочени към млади гласоподаватели, които не винаги могат да различат автентично от манипулирано съдържание. Подобни случаи вече се разглеждат като заплаха за изборния процес и информирания избор.
В този контекст, става все по-ясно, че младите хора не могат да бъдат просто „потребители“ на технологиите. Те трябва да бъдат признати като равностойни, имащи
право да участват в създаването на бъдещето. Това насочва не само към включването
им в дискусии, но и реален достъп до образование по дигитална етика, алгоритмична
отчетност и критическо мислене. Дигиталната грамотност не е само умение, а форма награжданска сигурност.
Изкуственият интелект и дигиталните платформи не са неутрални. Те са
изградени на базата на конкретни интереси, логики и структури. И именно затова младите хора, които ще наследят тази технологична среда, като имат право и
отговорност да я оспорят, променят и насочват. Бъдещето на демокрацията, дигитална
или не, зависи от това дали те ще бъдат допуснати като активни участници, или ще
останат просто алгоритмично променящи се профили в нечий чужд код.
Ния Понева
Източници:
1. Pew Research Center (2022) – Teens, Social Media and Technology 2022
2. Digital Economy and Society Index (2023) – European Commission DESI 2023
3. AI Now Institute – Официален сайт
4. OECD (2023) – OECD Recommendation on AI
5. UNICEF (2021) – Digital Citizenship Education for Children
6. Estonian Government – Ethics and AI Youth Involvement (cit. via EU AI Watch)
7. Government of Canada – Digital Youth Advisory Council
8. World Economic Forum – Technology, Inequality and Youth
9. Reuters (2023) – Slovakia Election Hit by Deepfake Disinformation
