В новия доклад на фондацията „Уолк Фрий“ – „Глобален индекс на робството за 2023 г.“, вниманието е насочено към нарастващото разпространение на съвременното робство в цял свят. Според изследването, броят на хората, които живеят в условия на принуда и експлоатация достига тревожните 50 милиона, като се наблюдава увеличение от 10 милиона души през последните пет години. Докладът, който излиза на всеки пет години, има за цел да оцени световната ситуация по отношение на съвременното робство и принудителния труд, както и да изследва постигнатия от държавите напредък в регулирането на тази проблематика.
„Уолк Фрий“ е фондация с нестопанска цел, чиято работа е насочена към слагане край на съвременното робство, което освен че е сериозно нарушение на правата на човека, представлява и сериозна заплаха за глобалната сигурност и стабилност, като допринася за насърчаването на конфликти, тероризъм и организирана престъпност. На 24 май беше публикуван новия индекс, който поставя акцент върху следните данни:
- Страни като Северна Корея (104,6), Еритрея (90,3) и Мавритания (32,0) се отличават с най-високо разпространение на съвременното робство, което често е подкрепяно от самия държавен апарат.
- Швейцария (0,5), Норвегия (0,5) и Германия (0,6) са държавите с най-ниско разпространение, където се наблюдават строги контролни механизми и ефективни мерки за борба със съвременното робство.
- Азия и Тихоокеанският регион са с най-голям брой хора, които попадат в условия на съвременно робство (29,3 милиона).
- Индия също се отличава с високо разпространение (8, изчислено като дял на населението, живеещо в робство, на хиляда души).
- Сред страните от Групата на двайсетте (Г-20), включваща най-големите икономики на света, на преден план излизат Индия, Китай, Русия, Индонезия, Турция и САЩ, като държави с най-голям брой принудително работещи хора.

„Уолк Фрий“ подчертава, че тези данни са резултат от кризи и проблеми като ковидпандемията, изменението на климата, конфликтите и безразсъдната консумация.
Анализирайки страните с най-голямото разпространение на съвременно робство за 2021 г., се откриват някои общи черти, като политическа нестабилност, конфликти и/или авторитаризъм. Въпреки установената цел да се прекрати съвременното робство, принудителният труд и трафикът на хора до 2030 г., докладът подчертава тревожното увеличение на броя на хората, живеещи в робство, и липсата на достатъчен напредък в действията, предприемани от правителствата.
В някои държави правителствата принуждават гражданите да работят в различни сектори, включително в частни затвори или чрез принудителна военна служба. В други държави се наблюдава голям брой бежанци и мигранти, които са особено уязвими на експлоатация. Има и страни, които продължават да поддържат системи на наследствено робство, които не са били преодолени.

Какво представлява съвременното робство?
Съвременното робство включва различни форми на експлоатация, като принудителен труд, принудителен брак, дългово робство, сексуална експлоатация с търговска цел, трафик на хора, практики, приличащи на робство, както и продажба и експлоатация на деца.
Глобалната криза на съвременното робство засяга хората, общностите и обществата в опустошаващ мащаб. Тя нарушава правата на човека, унижава човешкото достойнство и разрушава социалното сближаване. Освен това, тя спъва икономическото развитие и задълбочава неравенството. Държавите от Г-20, които представляват значителна част от световната търговия, играят важна роля в това отношение. Например, изследванията показват, че практиките на закупуване от страна на правителства и предприятия с по-голям доход подхранват експлоатацията в страни с по-нисък доход чрез веригите на доставки. Принудителният труд е основен аспект от това явление и често се използва както в страни с по-нисък, така и в страни с по-висок среден доход. Той е тясно свързан с търсенето от страна на по-богатите държави чрез сложни и непрозрачни вериги на доставки.
Съвременното робство продължава да засяга особено уязвими групи като жени, деца и мигранти, като също така се наблюдава, че маргинализираните групи са изложени на още по-големи рискове.
Усилия и примери на държавите
След последния доклад през 2018 г., четири държави – Австралия, Франция, Германия и Норвегия – приеха закони относно съвременното робство, които задължават големите компании да изследват своите вериги на доставки и да предприемат действия при откриване на случаи на робство. Освен това, други 15 държави криминализираха трафика на хора, като общият брой достигна 137. Докладът посочва, че близо 150 държави вече имат планове за действие срещу съвременното робство.
Въпреки това, не е изненадващо, че страните, които имат лошо представяне по отношение на правата на човека, са с най-голямото разпространение на съвременно робство, страни като Северна Корея, Еритрея, Мавритания, Саудитска Арабия, Турция, Таджикистан, Обединените арабски емирства, Русия, Афганистан и Кувейт.
Според индекса, когато страните се оценяват само по брой на население, най-голямата демокрация в света – Индия, има най-голям брой хора, станали жертва на съвременно робство, следвана от Китай, Северна Корея, Пакистан, Русия, Индонезия, Нигерия, Турция, Бангладеш и САЩ.
Позицията на Индия по отношение на съвременното робство

Индия е предприела законодателни инициативи за борба със съвременното робство, включително промените в Закона за премахване на робския труд от 1976 г., който претърпя изменения през 1985 г., за да обхване и договорните работници и работниците мигранти. Допълнително, Централната схема за рехабилитация на робския труд е въведена като част от усилията за борба с робството.
Също така, Върховният съд на Индия е решил, че неизплащането на минимална работна заплата е равносилно на „принудителен труд“ в съответствие с член 23 от Конституцията на страната.
Въпреки предприетите действия, продължават да съществуват предизвикателства при прилагането на законите, които включват корупцията, правните пропуски и липсата на ефективна политика. Тези фактори затрудняват успешното преборване на съвременното робство в Индия.
Например, налице са нарастващи доказателства, указващи, че общностите на коренното население, както и тези, занимаващи се с риболов и селско стопанство в щатите Одиша и Западен Бенгал, стават жертви на дългово робство, трафик на хора и принудително преместване. Това подчертава наличието на сериозни предизвикателства пред изкореняването на съвременното робство в тези региони.
Заключение
Темата за модерното робство е от особена важност, тъй като засяга икономически отношения, правата на човека и социалното развитие в глобален мащаб. Глобалният индекс на робството предоставя ценна информация за разпространението на съвременното робство по света и промените в тази област през времето. С препоръките, които докладът изготвя, се предприемат първите крачки по изграждането на съвместна стратегия за справянето с проблема, но за да бъде успешна, е необходимо да бъдат приведени в действие на национално ниво, което да осигури здрава основа за бъдещи мерки.
Автор: Ния Недялкова