Движение, което тихо прекроява демокрацията към по-добро

Гражданските събрания могат да ни помогнат да се справим по-добре с обществените предизвикателства, да преодолеем разединението и да укрепим доверието.

0
140

Представете си, че един ден получавате покана от Вашия кмет, който Ви кани да служите като член на новосъздаденото постоянно гражданско събрание на Вашия град. Вие ще бъдете един от 100 други граждани като Вас – хора, които не са политици, не са и членове на партия, а може би и не се интересуват от политиката в страната. Всички вие бяхте изтеглени чрез жребий чрез честен и случаен процес, наречен гражданска лотария. Заедно вие сте широкото представителство на вашата общност – смесица от пекари, лекари, студенти, служители, счетоводители, собственици на магазини и други. Вие сте млади и стари, имате различна среда и водите различни животи — всички, живеещи в града над 16 години, отговарят на условията и всеки може да вземе участие в тази лотария. По същество тази група от 100 души е микрокосмос на широката публика. Вашият мандат продължава една година, след което чрез жребий ще бъде изтеглен нов състав от хора.

Това не е просто мисловен експеримент. От 80-те години на миналия век се натрупва вълна от подобни граждански събрания по целия свят, която набира скорост от 2010 г. насам. През последните четири десетилетия стотици хиляди хора по света са получили покани от държавни глави, министри, кметове и други публични органи да служат като членове на над 500 граждански събрания за информиране при вземането на политически решения. Важни решения са оформени от обикновените хора относно 10-годишни стратегически планове за 5 милиарда долара, 30-годишни стратегии за инвестиции в инфраструктура, справяне с езика на омразата и тормоза онлайн, предприемане на превантивни действия срещу увеличените рискове от наводнения, подобряване на качеството на въздуха, намаляване на емисиите на парникови газове и много други политически въпроси.

Тъй като управляващите не успяват да се справят с много от най-належащите проблеми на обществото и доверието между гражданите и правителството се срива, тези нови институции помагат да се развие потенциала на демокрацията в едно общество. Те създават демократични пространства за обикновените хора да се справят със сложността на политическите въпроси, да се изслушват един друг и да намират общ език. По този начин те създават условия за преодоляване на политическата омраза и спомагат самите гражданите да се сближават. Те разкриват колективната интелигентност на обществото – принципът, че много различни хора ще стигнат до по-добри решения отколкото малка изолираща се група. 

Изследванията показват също, че самото членство в един такъв политически орган помага на свободата на политически избор, защото създава колективно съзнание и ни позволява да мислим за общото и как да го постигнем.

Постоянното събрание на гражданите е реалност в Париж

През 2018 г. гражданските протести на жълтите жилетки удариха улиците на Франция. Първоначално в отговор на данъка върху петрола и газа, който обремени шофьорите, протестите в крайна сметка накараха президента Макрон да започне „Големия дебат“, широк набор от обществени консултации в цяла Франция. Като част от този процес група от 30 парижани, избрани чрез гражданска лотария, беше натоварена да разработи препоръки за това как Париж да подобри участието на гражданите във взимането на важни решения. Едно от техните предложения беше да се създаде постоянно събрание, което да представлява обикновените хора в процеса на правене на политики.

Столичният съвет на Париж прие това предложение на гражданите през септември 2019 г. Забавено от COVID да го въведе незабавно, през 2021 г. заместник-кметът, отговарящ за гражданското участие, Анук Торянян, и нейният екип работиха заедно с експерти да разработи дизайна на постоянната Парижка асамблея на гражданите. Столичният съвет го формализира официално през октомври 2021 г., заедно със специален секретариат и независим орган за надзор, разширявайки демократичните институции на града.

Ако бъдете избран за член на Асамблеята на гражданите на Париж, то тогава ще имате четири отговорности. Първо, заедно с другите представители бихте оформили финансовите приоритети на града, като конкретно бихте решавали кои проекти за 100 милиона евро да бъдат финансирани от бюджета за следващата година.

Второ, ще имате роля в определянето на дневния ред, като решавате кой въпрос да бъде поставен на гражданско жури – това е по-малка група от хора от целия град, избрани също чрез гражданска лотария, които ще имат време и ресурси в продължение на много месеци, за да чуят от експерти и заинтересовани страни за разработване на предложения за начини за справяне с този проблем. Тези предложения ще бъдат под формата на местен законопроект, който Гражданското събрание ще представи на Общинския съвет на Париж за обсъждане и гласуване.

Трето, ще можете да започнете мисия за оценка, за да оцените съществуваща политика в града. И накрая, можете също така да изпращате текущи въпроси до Общинския съвет по същия начин, по който избраните съветници могат.

Столичният съвет, съгласно вътрешния правилник, който беше приет за създаване на това Гражданско събрание, трябва да отговори на всяка препоръка на Гражданското събрание и Гражданското жури.

Вашата роля като член на събранието не е да давате личното си мнение или да представлявате политическа партия, група по интереси, компания или друга организация. От вас и другите членове на събранието се иска да се поставите на мястото на по-широката общност и да мислите за общественото благо, да разглеждате информацията, която получавате, да слушате другите в залата, да стигнете до информирана публична преценка и да намерите общо решение.

Откакто беше създадена, членовете на Асамблеята се събраха на една пленарна сесия през януари 2022 г. и работеха в по-малки, самоизбрани работни групи. Второто им пленарно заседание се състоя през май 2022 г. Въпреки че тази нова институция може би заслужава повече медийно внимание, отколкото досега, тя тихомълком прекроява парижката демокрация.

Парижкият модел е един от много

Въпреки че Парижката асамблея на гражданите се откроява с обхвата на своите компетенции, тя не е единственият пример за институционализиране на гражданското представителство. В политически документ на ОИСР авторът е очертал осем модела на институционализация, с примери, обхващащи света и нивата на управление, от Богота до Торонто, Орегон до Брюксел, Форарлберг до Нов Южен Уелс, Виктория и др. И това не е всичко – местата стават все повече.

Париж е вдъхновен от първия в света постоянен граждански съвет в Малмеди, немскоезичната общност в Белгия. Този регион с около 80 000 жители се превърна в международно вдъхновение за демократични иновации. Парламентът там беше първият, който прие указ през 2019 г. за създаване на постоянен орган на гражданското представителство с правомощия за определяне на дневния ред, за да инициира еднократни граждански журита, които да работят заедно с избрания парламент. Досега те се занимаваха с подобряване на условията на труд на здравните работници (тема, избрана преди COVID), приобщаващо образование и създаване на устойчиви и достъпни жилища за всички.

Отвъд подхода за комбиниране на постоянно гражданско събрание с еднократни граждански журита, като в Париж и Белгия, институционализацията е приела много форми. Например в Брюксел, регионалните парламенти са свързали представителното гражданско обсъждане с парламентарните комисии под формата на смесени съвещателни комисии, където парламентаристи и граждани работят заедно, за да разрешат проблем между партиите. Тези комисии се състоят от 15 членове на съответната тематична постоянна комисия и 45 жители на Брюксел, избрани чрез гражданска лотария. Досега те се занимаваха с проблемите, свързани с въвеждането на 5G, бездомността и опазването на растителността в града. Сега и парламентът на Нов Южен Уелс в Австралия обмисля подобен подход.

Съществуват и други модели, като например двугодишния Панел за преглед на планирането на Торонто. Там жителите се избират чрез жребий, за да изкажат информация по проблемите на планирането след първоначална серия от учебни сесии. В Брюксел, както и в австрийската провинция Форарлберг и в много градове в Полша разпоредбите дават на гражданите правото да предизвикат създаването на гражданско събрание, ако петицията събере достатъчно подписи. Австралийският щат Виктория пое по различен път, като вгради представителни съвещателни процеси в местното стратегическо планиране чрез своя Закон за местното самоуправление от 2020 г.

Тези много примери предоставиха изобилие от доказателства, че дискурсивната демокрация работи, когато тези процеси са проектирани добре, което означава, че те могат да ни помогнат да разрешим по-добре обществените предизвикателства, да преодолеем поляризацията в обществото и да укрепим доверието в политиката. Точно както при изборите и другите демократични процеси, знаем, че трябва да са налице определени условия и критерии за проектиране, за да бъдат тези процеси наистина ефективни, демократични и легитимни.

Например трябва да има ангажимент от политиците да отговарят и да изпълняват препоръките на гражданите. Гражданската лотария трябва да гарантира, че всеки има равен шанс да бъде избран. Необходимо е достатъчно време – обикновено най-малко четири до пет дни – за да могат хората да разберат сложността на даден проблем и да си сътрудничат при разработването на решения. Има значение и за осигуряване на легитимност – хората, които не са част от процеса, трябва да могат да се доверят на препоръките на гражданите. Следователно достъпът до широк обхват и дълбочина на информация също е от решаващо значение. Принципите на ОИСР за добри практики и насоките за оценка на представителните съвещателни процеси и наръчникът на Фонда за демокрация на ООН и новата фондация за демокрация очертават тези стандарти и предоставят насоки за постигането им.

Много от критиките срещу дискурсивната демокрация са подобни на тези, които за първи път бяха отправени срещу всеобщото избирателно право в друга епоха. Много често срещани възражения срещу подреждането и обсъждането произтичат от страховете, че обикновените граждани не са достатъчно компетентни, за да се справят със сложни политически решения.

Съществуват обаче изобилие от доказателства срещу тези твърдения. Точно както политиците не са компетентни по всеки въпрос и министрите прескачат от ресор на ресор – въоръжени с изследователи и асистенти, които да им помагат – очакванията не са обикновеният човек да е експерт по всичко. Въпреки това, с достатъчно време и достъп до експертен опит, хората показват отново и отново, че са способни да обсъждат невероятно сложни политически въпроси. Членовете на събранията на гражданите имат допълнителното предимство, че не е необходимо да бъдат избирани или преизбирани; те имат свободата да поставят общото благо на първо място. Стотици минали граждански събрания показват, че хората приемат ролите си сериозно. Те също така показват, че всеки един от нас е еднакво достоен и способен да участва във формирането на решенията, които засягат живота ни.

Посочване на пътя за демократична трансформация

Настоящата демократична система за вземане на обществени решения — закотвена в краткосрочността на изборите и насочената към себе си логика на политическите партии — има повратни стимули, които възпрепятстват действията, изострят поляризацията и подхранват недоверието.

Както твърди професорът от Йейл Хелен Ландемор, идеята „да представяш и да бъдеш представян на свой ред“ подкрепя едно ново, неизбирателно разбиране на демократичното представителство. Основната идея на дискурсивната демокрация – политическа теория, вдъхновена до голяма степен от Юрген Хабермас – е, че политическите решения трябва да бъдат резултат от честна и разумна дискусия и дебат между гражданите, които формират колективна преценка.

Въпреки че гражданските събрания днес са до голяма степен консултативни и допълващи нашите съществуващи избирателни институции, не е невъзможно да си представим бъдеще, в което задължителните правомощия се прехвърлят към тези институции – или където те може би дори да заменят установените ръководни органи в по-дългосрочен план. Скорошни проучвания във Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство показват, че това е посоката, в която се върви. Въпреки че само около една трета от хората в тези страни понастоящем смятат, че дискурсивната демокрация трябва да бъде институционализирана, около две трети подкрепят задължаването на правителството да изпълнява препоръките на гражданските събрания. С нарастването на общественото съзнание за дискурсивната демокрация и нарастването на доказателствата, че тя работи, аргументите за истински промени във властта могат да бъдат по-убедителни.

Последните тенденции показват, че все повече публични органи преминават отвъд еднократното използване на граждански събрания, които разчитат на политическа воля. Имаме нужда от повече политици, които да имат смелостта да експериментират и да настояват за институционална промяна. Нуждаем се от повече граждани, които също да изискват тази промяна, да си представят и да се борят за друг вид демократично бъдеще. Ако го направят, е възможна друга демократична система.

Текст: КЛАУДИА ЧВАЛИШ

Превод: Филип М. Павлов