[:bg]Армията в Мианмар е отново начело на властта – или тръгвала ли си е тя изобщо?
,,Демокрация, базирана на дисциплина‘ е оксиморонът, който вестник „Ню Йорк Таймс“ използва в опит да определи Мианмар и случилите се наскоро в страната събития. Ситуацията там повдига много въпроси, свързани с човешките права, как се стигна до военен преврат в азиатската страна и може ли международната общност да предприеме навременни и подходящи действия.
Какво се случи в Мианмар и как се стигна до там?
Мианмар, страна в Югоизточна Азия с население от над 53 милиона души, привлече вниманието на световните медии заради случилият се наскоро военен преврат. Всичко започна на първи февруари, когато президентът Вин Мин и световно известната Аун Сан Су Чи, спечелила Нобелова награда за мир, бяха задържани само часове преди провеждането на първото заседание на спечелилата изборите Демократична партия, в която участват. Заедно с това военните обявиха извънредно положение в страната, което ще трае една година.
Изправени пред опасността всеки момент достъпът до интернет да им бъде перманентно спрян, хиляди хора от Мианмар изпълниха социалните медии с молби светът да не остане безучастен към случващото се в страната им.
Отговорът на международните организации не закъсня. В същия ден по инициатива на Обединеното кралство се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност за ООН, където критиците на военния режим на Мианмар се опитаха да приемат резолюция, осъждаща свалянето на демократично избраното правителство на страната. Тя обаче не бе приета, защото Китай и Русия не дадоха своето съгласие.
В отговор в социалните медии в Мианмар започна кампания срещу Москва и Пекин, които много потребители в азиатската страна наричат „врагове на демокрацията в Мианмар“. Под публикацията на руското посолство в столицата Найпидо, информираща хората от Мианмар за руската ваксина ,,Sputnik V’’, се публикуват коментари с думите „срам за Русия“, „предпочитаме да умрем, отколкото да ни инжектират с ваксината“ и други подобни.
Това не е първият път, в който военните на Мианмар държат юздите на властта в свои ръце.
Военният контрол над правителството не е нищо ново за бирманския народ. По един или друг начин военните контролират страната им от 1962 г. насам. Първият път, в който военните поемат управлението на страната, е в отговор на избухналата гражданска война през 1949 г. Тогава армията е била считана за единствената сила, която може да сплоти страната. Новата идеология, смесица между будизма и марксизма, известна още като ,,Бирманския път към социализма‘‘, сложила край на демократичните институции и граждански свободи. Оттогава насам военните се стараят да не допускат навлизането на нови партии във властта. Появата на ново правителство би застрашило интересите на висшите военни и техните семейства, които са използвали упражнявания от тях политически контрол за лично облагодетелстване, често за сметка на бедността на народа им. С конституцията от 2008 г. военните запазват достатъчно механизми за контрол върху политическия процес в страната благодарение на правото им на вето върху 25% от парламентарните места, чрез което могат да блокират всякакви реформи, които биха довели до реална промяна.
Колко демократични са всъщност намеренията на Демократичната партия?
Друг ключов момент за разбиране на комплексността на ситуацията в Мианмар е мнението на задържания от военните президент, който през 2018 г. публикува в профилите си в социалните медии следното изявление: ‚,Не искаме да чуваме каквито и да е било хуманитарни или извинения, свързани с човешките права. Не искаме да чуваме за вашето морално превъзходство, мир или доброта.‘‘ (Виж стр. 168 от доклада за установяване на фактите на ООН). В материал от 2012 г. в национално списание от Демократичната партия четем:
,,Въпреки че Хитлер и Айхман са били най-големите врагове на евреите, те най-вероятно са били герои за германците. Америка трябваше да хвърли ядрени бомби върху Хирошима и Нагасаки. Защо? Понякога се допускат нехуманни действия за поддържане на държава и суверенитета.‘‘
Също така не бива да се забравя, че именно политиците от Демократическата партия са сочени и за отговорни за нарушенията на правата на човека на етническото и религиозно малцинство на мюсюлманите рохинги.
Всичко това ни връща към оксиморона, с който започнахме – ,,Демокрация, разцвета на която идва чрез дисциплината.‘‘ Ако ролите са до такава степен разменени, че президентът, член на Демократическата партия, е върл почитател на един от най-големите врагове на развитието на човешките права, а жената, получила неотдавна Нобелова награда за мир, бива критикувана от света заради своята безучастност спрямо геноцид в страната ѝ, то трябва ли наистина да се притесняваме до такава степен за случващия се преврат? Властват ли военните задкулисно независимо от действащата партия? За съжаление, отчитайки липсата на сили в обществото, които могат успешно да се противопоставят на армията, както и геополитическите реалности, в която чужда интервенция е малко вероятна, можем да очакваме, че военните в Мианмар ще останат на власт за дълго, под една или друга форма.
стр. 169, https://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/FFM-Myanmar/A_HRC_39_CRP.2.pdf[:en]Армията в Мианмар е отново начело на властта – или тръгвала ли си е тя изобщо?
,,Демокрация, базирана на дисциплина‘ е оксиморонът, който вестник „Ню Йорк Таймс“ използва в опит да определи Мианмар и случилите се наскоро в страната събития. Ситуацията там повдига много въпроси, свързани с човешките права, как се стигна до военен преврат в азиатската страна и може ли международната общност да предприеме навременни и подходящи действия.
Какво се случи в Мианмар и как се стигна до там?
Мианмар, страна в Югоизточна Азия с население от над 53 милиона души, привлече вниманието на световните медии заради случилият се наскоро военен преврат. Всичко започна на първи февруари, когато президентът Вин Мин и световно известната Аун Сан Су Чи, спечелила Нобелова награда за мир, бяха задържани само часове преди провеждането на първото заседание на спечелилата изборите Демократична партия, в която участват. Заедно с това военните обявиха извънредно положение в страната, което ще трае една година.
Изправени пред опасността всеки момент достъпът до интернет да им бъде перманентно спрян, хиляди хора от Мианмар изпълниха социалните медии с молби светът да не остане безучастен към случващото се в страната им.
Отговорът на международните организации не закъсня. В същия ден по инициатива на Обединеното кралство се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност за ООН, където критиците на военния режим на Мианмар се опитаха да приемат резолюция, осъждаща свалянето на демократично избраното правителство на страната. Тя обаче не бе приета, защото Китай и Русия не дадоха своето съгласие.
В отговор в социалните медии в Мианмар започна кампания срещу Москва и Пекин, които много потребители в азиатската страна наричат „врагове на демокрацията в Мианмар“. Под публикацията на руското посолство в столицата Найпидо, информираща хората от Мианмар за руската ваксина ,,Sputnik V’’, се публикуват коментари с думите „срам за Русия“, „предпочитаме да умрем, отколкото да ни инжектират с ваксината“ и други подобни.
Това не е първият път, в който военните на Мианмар държат юздите на властта в свои ръце.
Военният контрол над правителството не е нищо ново за бирманския народ. По един или друг начин военните контролират страната им от 1962 г. насам. Първият път, в който военните поемат управлението на страната, е в отговор на избухналата гражданска война през 1949 г. Тогава армията е била считана за единствената сила, която може да сплоти страната. Новата идеология, смесица между будизма и марксизма, известна още като ,,Бирманския път към социализма‘‘, сложила край на демократичните институции и граждански свободи. Оттогава насам военните се стараят да не допускат навлизането на нови партии във властта. Появата на ново правителство би застрашило интересите на висшите военни и техните семейства, които са използвали упражнявания от тях политически контрол за лично облагодетелстване, често за сметка на бедността на народа им. С конституцията от 2008 г. военните запазват достатъчно механизми за контрол върху политическия процес в страната благодарение на правото им на вето върху 25% от парламентарните места, чрез което могат да блокират всякакви реформи, които биха довели до реална промяна.
Колко демократични са всъщност намеренията на Демократичната партия?
Друг ключов момент за разбиране на комплексността на ситуацията в Мианмар е мнението на задържания от военните президент, който през 2018 г. публикува в профилите си в социалните медии следното изявление: ‚,Не искаме да чуваме каквито и да е било хуманитарни или извинения, свързани с човешките права. Не искаме да чуваме за вашето морално превъзходство, мир или доброта.‘‘ (Виж стр. 168 от доклада за установяване на фактите на ООН). В материал от 2012 г. в национално списание от Демократичната партия четем:
,,Въпреки че Хитлер и Айхман са били най-големите врагове на евреите, те най-вероятно са били герои за германците. Америка трябваше да хвърли ядрени бомби върху Хирошима и Нагасаки. Защо? Понякога се допускат нехуманни действия за поддържане на държава и суверенитета.‘‘
Също така не бива да се забравя, че именно политиците от Демократическата партия са сочени и за отговорни за нарушенията на правата на човека на етническото и религиозно малцинство на мюсюлманите рохинги.
Всичко това ни връща към оксиморона, с който започнахме – ,,Демокрация, разцвета на която идва чрез дисциплината.‘‘ Ако ролите са до такава степен разменени, че президентът, член на Демократическата партия, е върл почитател на един от най-големите врагове на развитието на човешките права, а жената, получила неотдавна Нобелова награда за мир, бива критикувана от света заради своята безучастност спрямо геноцид в страната ѝ, то трябва ли наистина да се притесняваме до такава степен за случващия се преврат? Властват ли военните задкулисно независимо от действащата партия? За съжаление, отчитайки липсата на сили в обществото, които могат успешно да се противопоставят на армията, както и геополитическите реалности, в която чужда интервенция е малко вероятна, можем да очакваме, че военните в Мианмар ще останат на власт за дълго, под една или друга форма.
стр. 169, https://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/FFM-Myanmar/A_HRC_39_CRP.2.pdf[:]
