В края на миналата седмица, в Съвета по правата на човека към ООН, висши служители на ООН се присъединиха към високопоставени делегати от тихоокеанските държави, които са на фронтовата линия в глобалната битка срещу повишаване на морското равнище, за да разгледат потенциално катастрофалните последици от климатичните промени върху човешките права.
Към президента на Кирибати и министър-председателя на Тувалу се присъедини Заместник върховния комисар на ООН за правата на човека Флавиа Пансиери, която откри дискусията, като заяви, че причинените от човека климатични промени са не само проблем за световната екосистема, но също така подкопават и „правото на здраве, за прехрана, за вода и канализация, на подходящо жилище и – за хората от малките островни държави и крайбрежните общности – дори правото на самоопределяне“.
Говорителят на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (OHCHR), Рупърт Колвил каза, че продължаващото покачване на морското равнище, с текущата скорост, може да доведе до потапяне на ниско разположените тихоокеански страни, включително Кирибати и Тувалу, в рамките на десетилетия. Той отбеляза, че някои граждани вече са били принудени да напуснат домовете си, докато правителствата на двете държави се борят да предоставят на хората достатъчни запаси от храна и чиста питейна вода.
Според министър от Кирибати, който информира Съвета през януари, се извършва подготовка за времето, когато биха могли да съществуват „климатични бежанци“. Правителството на Кирибати закупува земя и предоставя на хората умението „да мигрират с достойнство“, когато техните острови вече не са обитаеми, каза г-н Колвил.
Оцеляването е едно на ръка, но ако островите Кирибати и Тувалу изчезнат, изчезват и всички характеристики на една съвременна държава – правителствени сгради, съдилища, болници и училища. Това ще подкопае правото на хората на самоопределение в тези държави.
Техните лидери ще трябва да намерят методи за преобразуване на държавите им на други места или да убедят друго правителство да предложат на своите граждани паспорти, благосъстояние и защитата. Ако те не могат да направят това, тези „климатични бежанци“ ще останат без гражданство (апатриди).
„Призоваваме за стандарти за правата на човека, които да попаднат в центъра на дискусиите относно намаляването на отрицателните последици от климатичните промени“, каза г-н Колвил. „Всяко действие, предназначено за ограничаване на климатичните промени, трябва да следва права на хората в същността си. Това трябва да се вземе под внимание, когато Конференцията за климатичните промени на ООН се свика в Париж, по-късно тази година, за да бъде изготвено ново глобално споразумение“.
Може да прочетете още по темата за понятието „климатичен бежанец“ тук.
Източник и снимка: UN News Centre
Изготвил: Светослава Димитрова
