Опустиняването е процес на деградация на земята в сухи райони, който води до загуба на продуктивността на екосистемите. Този процес може да бъде предизвикан от природни фактори или човешка дейност, като промените в климата играят значителна роля в разширяването на сухите зони. Според най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века площта на сухите райони в света може да се увеличи с 25%.
Какво представлява пустинята?
Пустините са райони с ниско количество валежи (до 250 мм на година) и високи нива на изпарение, където растителността е оскъдна. Те заемат около една трета от сушата на Земята. Пустините са част от т.нар. суха земя, която обхваща около 46% от земната повърхност, като в тези райони живеят около 3 милиарда души.
Разширяване на пустините
Съществуват доказателства, че климатичните промени водят до разширяване на пустинните и полупустинните райони. За периода от средата на 20 век до началото на 21 век сухите райони на Земята са се увеличили с около 4%. Въпреки това, в някои сухи райони се наблюдава и увеличение на растителността, особено след 1980-те години, благодарение на повишените концентрации на CO2 в атмосферата.
Причини за опустиняването
Основните фактори, допринасящи за опустиняването, включват:
- Обезлесяване: Изсичане на горите за дърводобив или селскостопанска дейност.
- Вредни земеделски практики: Липса на сеитбообращение, свръхупотреба на торове и пестициди.
- Прекомерна експлоатация на ресурси: Свръхизползване на водни ресурси.
- Нарастване на населението: Повишаване на нуждите от земеделска продукция и ресурси.
Горещи точки на опустиняване
Районът Сахел в Африка е една от най-сериозно засегнатите зони, където се наблюдава значително разширение на пустинния климат. Друг пример е Аралско море в Централна Азия, което почти напълно е пресъхнало поради прекомерното използване на водните ресурси, водещо до формиране на нова пустиня – Аралкум.
Мерки за противодействие
Превантивните мерки са от ключово значение за справяне с опустиняването. Сред тях са:
- Ротационна паша: Осигуряване на време за възстановяване на земите чрез редуване на пасищата.
- Спиране на обезлесяването: Запазване на естествените гори в сухите райони.
- Естествена регенерация, управлявана от фермери: Възстановяване на растителността чрез подбор на най-здравите растения.
Голямата зелена стена в Африка и Китай
Проекти като Голямата зелена стена в Африка и Велика зелена китайска стена целят да възпрепятстват разширяването на пустините чрез мащабно залесяване. Въпреки това, успехът на тези проекти е ограничен и изисква продължителни усилия и подобрена стратегия.
Опустиняването е глобален проблем, който изисква съвместни усилия за справяне с негативните последици върху околната среда и човешкия живот.
Опустиняването: Растящата заплаха за света
Опустиняването е процес на деградация на земите в сухи райони, водещ до намалена продуктивност на екосистемите и опасност за милиони хора. Според докладите на Междуправителствения комитет по климатични промени (IPCC), сухите зони на Земята могат да се увеличат с 25% до края на века, ако не бъдат взети сериозни мерки.
Какво е пустиня?
Пустините са територии с оскъдни валежи и висока изпаряемост, където растителността е рядкост. Днес пустините покриват около една трета от сушата на Земята. С нарастването на глобалните температури и намаляването на валежите, тези сухи зони имат потенциал да се разширят значително.
Фигура 1. Географско разпределение на сухите земи по света за периода 1980 — 2015 на база стойността на аридния индекс. Източник: IPCC Special Report on Climate Change and Land, 2019.
Разширяват ли се пустините?
Проучвания показват, че от средата на 20 век насам, сухите зони са се увеличили с около 4%. Въпреки това, в някои райони, особено след 1980-те години, се наблюдава и увеличаване на растителността поради повишените нива на CO2 в атмосферата.
Какви са причините?
Опустиняването е резултат от комбинация от природни фактори и човешка дейност. Основните причини включват обезлесяване, неустойчиви земеделски практики, прекомерно използване на водните ресурси и нарастване на населението. Всички тези фактори, заедно с климатичните промени, усилват процесите на деградация на земите.
Зони на особена опасност
Сред най-засегнатите региони е Сахел в Африка, където пустините се разширяват заради намаляването на валежите. Аралско море в Централна Азия е друг пример, където прекомерната употреба на водните ресурси е довела до почти пълното му изчезване и образуването на нова пустиня.
Фигура 2. Карта на района Сахел.
Мерки за справяне
За справяне с опустиняването са необходими превантивни мерки като ротационна паша, спиране на обезлесяването и възстановяване на деградирали земи. Инициативи като Голямата зелена стена в Африка и Велика зелена китайска стена целят да ограничат разширяването на пустините чрез залесяване, но досегашният успех е ограничен.
Бъдещите рискове
Ако най-песимистичните сценарии на IPCC се осъществят, сухите зони могат да покрият повече от половината от сушата на Земята до края на века. Това би имало катастрофални последици за околната среда и човечеството. Затова борбата с опустиняването трябва да бъде приоритет на глобално ниво.
Със съкращения от оригиналния текст, публикуван в „Климатека“ с автор доц. д-р Николай Петков
По материала работи: Маргарита Насева
