Икономическите проблеми на Европа вече се признават от всички. След десетилетия на слаб растеж лидерите на ЕС се сблъскват с множество доказателства, че упадъкът е неизбежен. Данни на Международния валутен фонд (МВФ) показват, че през 2023 г. европейските икономики ще растат по-бавно от икономиките на всеки значим макрорегион. На 17.09.2024 г. бившият председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия, Марио Драги, изложи своя план за подобряване на конкурентоспособността на Европа чрез по-тясно сътрудничество в основни области и мащабни инвестиции в споделени цели.
Опитът да се припише ключова роля в проблемите на Европа на външни фактори обаче е грубо опростяване на ситуацията, което отклонява вниманието от вътрешните структурни проблеми на Европейския съюз. Комбинацията от политическа парализа, външни заплахи и неблагоприятно икономическо положение застрашава амбициите на Европейския съюз да се превърне в самостоятелна глобална сила, като вместо това потиква държавите-членки да защитават собствените си интереси. Основният проблем е, че светът преживява драматични промени, свързани
с изменението на климата, демографските проблеми и преминаването към
постиндустриална икономика – все явления, при които способността на Европа да реагира изостава.
През 2009 г. общият БВП на настоящите членове на съюза е равен на този на САЩ, а през 2022 г. е с една трета по-малък от този на САЩ. Реалната разлика е много по-малка, ако се вземат предвид валутните колебания (през този период еврото се обезцени значително спрямо долара), разликите в темповете на нарастване на населението (в ЕС са много по-ниски, отколкото в САЩ) и ценовите равнища (И. Макаров, 2024). Въпреки това между източната и западната част на ЕС съществува драматична разлика в икономическата динамика.
Тези две десетилетия икономическо изоставане са особено болезнени на фона на много успешния период между 2000 и 2009 г., когато икономиката на ЕС се развива динамично, промишлеността се смята за една от най-технологично развитите в света, а еврото се разглежда от мнозина като реален конкурент на долара за статута на основна световна валута.
Двигателят на европейската икономика бе Германия, която се възползва от предимствата на общия пазар и единната валута, притока на евтина работна ръка от Източна Европа и евтиния руски газ, за да изгради мощна високотехнологична индустрия, ориентирана към износ, за която останалата част от ЕС беше идеалният пазар. Евтините потребителски стоки се доставяха в изобилие от Китай, което облекчаваше инфлационния натиск. Този модел обаче се оказа краткотраен.
Първо, присъединяването на 12 нови членки през периода между 2000 и 2009 г. доведе до огромни дисбаланси в рамките на ЕС. Държавите на различни етапи на развитие изискват различни видове икономически политики, които все по-трудно се синхронизират в рамките на съюза. Предвид различията в инфлацията и платежния баланс единната парична политика на Европейската централна банка не можеше да бъде ефективна за всички. В резултат на това кризата от 2008-2009 г. потопи региона в тежка криза, от която Италия, Гърция и Испания успяха да се възстановят едва десетилетие по-късно. Същевременно ЕС все още провежда политика на единна валута без единна фискална политика, което пречи при вземането на единни финансови решения на ниво ЕС и в рамките на Еврозоната. Това прави всяко влошаване на икономическото положение изключително пагубно за ЕС. Друг пример за такава криза е тази по време на пандемията от Ковид-19: икономиката на ЕС се срина с 5,6%, на еврозоната – с 6,1%, а на САЩ – само с 2,8%. (И. Макаров, 2024)
Второ, ЕС започна да изостава от САЩ и Китай в технологичната надпревара. В свят на активна индустриална политика и правителствена подкрепа за развиването на ключови технологии (нова цифрова и финансова инфраструктура, икономика на платформите, големи данни и д.р.), ЕС не разполага със същите възможности за адаптиране и преразпределяне на бюджета, с които разполагат другите водещи държави. В ЕС тези индустрии се стимулират на ниво отделни държави, а тъй като са малки по размер, европейските държави просто не могат да осигурят необходимия ефект за намаляване на производствените разходи и глобална конкурентоспособност. За новите индустрии, свързани с икономиката на данните и машинното обучение, липсата на общ език също е проблем.
Резултатът от разнородните технологични и индустриални политики е, че сред 50-те най-големи интернет компании в света само две са европейски. Дори в областта на зелената енергия и електрическите превозни средства, където европейските държави започнаха мащабни публични инвестиции по-рано, те вече губят пред Китай и САЩ.
На трето място, в ядрото на ЕС (Германия, Франция, Бенелюкс, Италия) се натрупват икономически проблеми, характерни за повечето развити страни: стара физическа инфраструктура, застаряващо население и нарастваща демографска криза. От една страна това се превръща в тежко бреме за финансиращ се от работната сила бюджет, а от друга, изисква приток на голям брой мигранти, което изостря вътрешнополитическите противоречия. Отделянето на пари за покриване на разходи като пенсии, поддържане на инфраструктурата и др. ще доведе до това, че дори ниските темпове на икономически растеж през следващото десетилетие (1,5-2% годишно) да не водят до пълноценно повишаване на благосъстоянието на населението. (И. Макаров, 2024)
В Източна Европа обаче ще продължи обезлюдяването, изтичането на човешки капитал на Запад – във физически и икономическо-политически смисъл, като политическите елити ще работят повече за място в Брюксел, отколкото за страната си. (И. Макаров, 2024) По отношение на политическите елити Полша и Унгария са важни изключения, но те не опровергават общото правило.
При тези обстоятелства европейските елити решиха да прекъснат икономическите връзки с Русия, което се оказа изключително болезнено както по отношение на отказа от руските енергоносители, така и по отношение на загубата на руския пазар (за германската автомобилна индустрия например това може да се окаже решаващ фактор за загубата на конкуренцията с Китай).
Жизненият стандарт в богатите европейски държави не е на ръба на срива. Някои страни биха могли да се възползват от инвестиционни или търговски сделки със САЩ, Китай или Русия. Зависимостта на ЕС от китайската икономика се увеличава, въпреки нарастващите спорове в Пекин. Китай се бори със собственото си икономическо забавяне, а публичните финанси на САЩ са неустойчиви. Но и двете държави имат системи, които до голяма степен централизират вземането на решения и генерират огромни количества частен или публичен капитал за отбрана и инвестиции в съвременни технологии. Европа няма нито едно от тези предимства – и това става все по-очевидно.
Не само евроскептиците, но и служителите в основните европейски страни започват да гледат на ЕС като на препятствие, което трябва да заобиколят, а не като на източника на просперитет и защита, който той е представлявал досега. Премиерът на Испания, която традиционно е една от най-проевропейските държави, пренебрегва търговската си политика, съобразена с ЕС, за да привлече китайски инвестиции. Началниците на мащабни компании и инвеститорите също започват да се съмняват в Европа, най-вече със скорошните решения на Apple и Meta да не пускат най-новите си продукти с изкуствен интелект на пазара на ЕС, което накърнява претенциите на ЕС да бъде еталон за глобални стандарти в икономиката. Преди това повечето световни корпорации смятаха, че единният пазар е твърде голям и доходоносен, за да се откажат от него, въпреки обременителното регулиране. Вместо това американските технологични гиганти решиха, че правилата на ЕС за изкуствен интелект са твърде ограничаващи.
Относителният упадък на ЕС е непрекъснат през четвъртвековния период след създаването на паричния съюз. Анализ на Bloomberg Economics показва, че икономиката на ЕС би била по-голяма с около 3 трилиона евро, ако беше наравно икономически със САЩ – достатъчно, за да се увеличат доходите на средния работник с около 13 000 евро годишно.
Марио Драги, автор на доклада за европейската конкурентоспособност, поискан от председателя на Европейската комисия, заяви, че ЕС трябва да се съсредоточи върху три ключови въпроса: намаляване на изоставането в областта на иновациите спрямо САЩ и Китай; разработване на съвместен план за обвързване на декарбонизацията с повишаване на конкурентоспособността; и намаляване на зависимостта му от чужди икономически сили. Поддържането на европейския начин на живот ще зависи от подобряването на конкурентоспособността, а то изисква по-тясно сътрудничество и интеграция между европейските държави, каза Драги на 17.09. пред Европейския парламент.
Една подходяща за целта програма би изисквала годишно финансиране в размер на 750-800 млрд. евро за проекти, чиито цели вече са договорени от ЕС. Част от тези средства биха могли да дойдат от частни източници, но част от тях ще трябва да бъдат осигурени чрез публични инвестиции, включително чрез нов общ дълг, емитиран специално за финансиране на ключови съвместни проекти, посочва докладът.
По време на дебата след изказването на Драги много евродепутати се съгласиха с това, че икономиката на ЕС трябва спешно да промени курса си. Според тях ЕС трябва да се съсредоточи върху иновациите в ключови отрасли, и върху повече публични и частни инвестиции в социалната, екологичната и цифровата трансформация. Някои членове на ЕП призоваха за по-голям суверенитет и по-свободни пазари и подчертаха, че борбата с изменението на климата саботира икономиката на ЕС. Други отбелязаха, че растежът е съвместим с чисти иновативни технологии и социални инвестиции, за да помогнат на гражданите да адаптират уменията си към използването им в бизнесите си.
Засега докладът до голяма степен е останал без внимание, което кара някои политици да се притесняват, че времето за действие бързо изтича. „Очевидно е, че Европа изостава от основните си търговски партньори – САЩ и Китай“, заяви гръцкият министър на финансите Костис Хацидакис в интервю за Bloomberg на 24 септември. „Ако тя не предприеме незабавни действия, спадът в крайна сметка ще стане необратим“. „Основите, върху които градихме, сега се разклащат“, заяви Драги в увода на доклада си. „Това е екзистенциално предизвикателство.“ Ключовите му препоръки за използване на финансовата мощ на ЕС чрез съвместни емисии на дълг бяха отхвърлени от германците, които не са склонни да имат същите рискове като други държави членки.
ЕС е изправен пред избор в икономическо отношение. Един изход е да се превърне в общност на по-независими държави. Тоест да се направи крачка назад в икономическата интеграция и да се изостави еврото, като се върне възможността държавите да провеждат своя ефективна парична политика. Друга опция е превръщането във федерация – нещо като Съединени европейски щати – с единен бюджет и възможност за консолидирано и ефективно насочване на публичните разходи. Но ЕС още от началото си се опитва да не става това, тъй като това ще накърни националния характер на държавите. ЕС няма и политическата воля да върне интеграцията назад, а и няма подкрепата на населението да превърне съюза в квазидържава, поради същата причина. В резултат на това най-вероятно ЕС ще остане в сегашното си междинно състояние, неспособен да решава дългосрочни стратегически задачи.
Въпреки това икономическите затруднения на Европа не омаловажават многобройните ѝ потенциални конкурентни предимства. Например производителността на труда на работник в ЕС е по-висока, отколкото в САЩ, а заетостта е по-висока, което показва висок технологичен потенциал. Взаимното допълване на икономиките създава отлични възможности за извличане на ползи от специализацията и разделението на труда. Европа остава привлекателна за света с богатата си история и култура.
Автор: Християна Маринова
