Надигналата се политическа вълна в Германия, илюстрирана чрез успеха на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на последните избори в провинциите Тюрингия и Саксония, е част от по-широк глобален феномен на нарастващо недоволство към традиционната политическа класа. В тези два региона AfD успя да спечели близо една трета от гласовете, с което отбеляза първия случай след Втората световна война, в който крайнодясна партия се превръща в значителна политическа сила в Германия. Тази трансформация не е просто локален феномен, а част от едно по-дълбоко движение, което се развива в различни части на Европа и света.
За да се разбере пълната картина на това, което се случва в Германия, трябва да разгледаме не само вътрешнополитическите фактори, но и глобалните социално-икономически процеси, които подклаждат възхода на популистките и крайнодесните движения.
Корените на глобалния популизъм
Изборите в Тюрингия и Саксония ясно показват, че традиционните партии губят връзка с избирателите. Тази тенденция не е уникална за Германия. В САЩ възходът на Доналд Тръмп беше породен от същите процеси, които сега подхранват нарастващото влияние на AfD. Работническата класа, която усеща, че е изоставена от традиционните партии, търси нови политически опции, които да представляват техните интереси и страхове.
Една от основните причини за възхода на популизма е глобализацията, която създава както печеливши, така и губещи страни. За много хора, особено в индустриалните региони, глобализацията е довела до загуба на работни места, стагнация на заплатите и социални неравенства. В Източна Германия, където икономическите различия след обединението на Германия продължават да се усещат, това недоволство се изразява чрез подкрепа за крайни партии като AfD.
Емиграцията също играе ключова роля в тези процеси. След бежанската криза от 2015 г., въпросът за имиграцията стана един от най-големите политически разделители в Германия. AfD успя да капитализира страха от нарастващия брой имигранти, като се представи като единствената партия, която е готова да защити интересите на обикновените германци.
Тези страхове не са изолирани до Германия. Във Франция Националният фронт (сега Национален сбор) на Марин Льо Пен също използва имиграцията като основна тема в своята реторика. В Италия Джорджия Мелони и нейната партия „Братя на Италия“ използват подобни теми, за да привлекат подкрепа от работническата класа. Всяка от тези партии представя себе си като защитник на народа срещу „елита“, който според тях е загубил връзка с реалните проблеми на обикновените хора.
Политическата бариера срещу екстремизма – ефективна ли е?
В Германия се наблюдава дългогодишна политическа стратегия за изолация на крайните партии чрез т.нар. „Brandmauer“ (политическа бариера), която трябва да попречи на AfD да участва в правителствени коалиции или да получи политическо влияние. След изборите в Тюрингия и Саксония продължи прилагането на тази стратегия, като основните партии отказаха да работят с AfD.
Въпреки това, въпросът остава: доколко тази стратегия е ефективна? В краткосрочен план тя може да попречи на крайнодесните да достигнат до властта, но в дългосрочен план тя не адресира основната причина за нарастващата подкрепа за AfD – недоволството от основните партии и усещането, че политическият елит не слуша и не отговаря на проблемите на обикновените избиратели.
В Тюрингия почти половината от избирателите подкрепиха или AfD, или новата партия на Сара Вагенкнехт, която комбинира лява икономическа политика и дясна позиция по въпросите на имиграцията. Това показва, че разочарованието от традиционната политическа класа не се ограничава само до крайната десница. В същото време Германската социалдемократическа партия (ГЕСП), основната лява партия в Германия, претърпя катастрофален провал на изборите, получавайки едва 6% и 7% в двете провинции, което показва колко сериозен е разривът между традиционните партии и избирателите.
Недоволството на младите и работническата класа
Един от най-тревожните аспекти на тези избори е, че младите хора масово подкрепят крайнодясната AfD. В Тюрингия 37% от младите избиратели гласуваха за AfD, а в Саксония – 31%. Това е значително повече от националния среден процент на подкрепа за партията и е в съответствие с резултатите от последните европейски избори, където AfD победи всички основни партии в Германия сред избирателите на възраст между 16 и 24 години.
Работническата класа също играе ключова роля в подкрепата за AfD. В миналото тази демографска група беше основната база на Социалдемократическата партия, която през 50-те и 60-те години редовно печелеше над 30% от гласовете. Сега тази подкрепа е намаляла до историческо дъно. Работническата класа не е забравила демокрацията, но е разочарована от традиционните партии, които вече не защитават нейните интереси.
Имиграция, сигурност и икономика: Основните теми на кампанията
Когато попитате германците какви са основните им тревоги, отговорът често включва имиграцията, сигурността и икономиката. Имиграцията е на първо място, особено след нарастващото усещане за несигурност, свързано с престъпността, за която се обвиняват новопристигналите имигранти. Това не е само въпрос на културен сблъсък, а и на реални социални и икономически проблеми. Много хора се опасяват, че с увеличаването на имиграцията се увеличават и разходите за социални услуги и жилища, което води до по-големи трудности за местното население.
Икономическата несигурност също е ключова тема в дебатите. Растящите цени на енергията, инфлацията и заплахите от рецесия са основни фактори, които влияят върху политическите нагласи на избирателите. За много от тях традиционните партии не предлагат адекватни решения на тези проблеми, което прави крайнодесните и популистките движения все по-привлекателни.
Политическият анализ в глобален контекст
Тенденцията за възход на крайнодесните и популистките партии не е ограничена до Германия. Тя е част от по-широк политически феномен, който наблюдаваме в цяла Европа и дори по света. Тази вълна на недоволство често е реакция на глобализацията, която доведе до икономически и социални неравенства в много държави. Политическите елити изглежда не са в състояние да предложат решения, които да удовлетворят широк кръг от избиратели.
В този смисъл, възходът на AfD в Германия не е изолиран случай, а част от една по-дълбока промяна в политическите нагласи, която се наблюдава в Европа, САЩ и други части на света. Възниква въпросът какво могат да направят традиционните партии, за да се справят с тази криза на доверие.
Една възможност е да се започнат открити и честни дебати по ключовите въпроси, които вълнуват избирателите – имиграция, сигурност, икономика – вместо тези теми да се оставят в ръцете на популистките движения. Това не означава да се възприеме реториката на крайнодесните, а да се предложат реални решения, които да отговорят на страховете и нуждите на хората.
Заключение
Изборите в Тюрингия и Саксония са предупреждение за традиционните партии в Германия и за Европа като цяло. Възходът на AfD показва, че съществува сериозна криза на доверие, която не може да бъде решена само чрез изолация на крайнодесните. Традиционните партии трябва да се ангажират с реалните проблеми на избирателите, ако искат да запазят своето политическо влияние и да предотвратят по-нататъшното надигане на популистки и екстремистки движения.
Политическата бариера срещу крайните партии може да осигури краткосрочна стабилност, но без по-дълбоки реформи и промени в подхода към политиката, Германия и Европа рискуват да се сблъскат с още по-големи политически сътресения в бъдеще.
По публикацията работи: Елеонора Коларова
