От години достъпът и правата върху водните ресурси на р. Нил са източник на сериозен конфликт между единадесетте крайречни държави. Инициативата за басейна на Нил (NBI), основана от 9 от 10 крайречни държави (с изключение на Еритрея, която има статут на наблюдател) през 1999 г. постига известни успехи в опитите си да засили сътрудничеството между тях. И все пак от 2007 г. насам различните интереси между страните нагоре и надолу по течението водят преговорите до застой, изправяйки Египет (и в по-малка степен Судан) срещу страните, разположени нагоре по течението, особено Етиопия.
Река Нил
Басейнът на Нил, включително основните му притоци Бели Нил и Сини Нил, се споделя от единадесет държави – Египет, Судан, Южен Судан, Еритрея, Етиопия, Уганда, Кения, Танзания, Бурунди, Руанда и Демократична република Конго (ДРК). Бели Нил извира в района на Големите езера в Централна Африка и тече на север през Танзания, Уганда и Южен Судан. Сини Нил започва в Етиопия и се влива в Судан от югоизток. Двете реки се срещат близо до суданската столица Хартум, откъдето Нил тече през суданската пустиня към Египет. Нил се характеризира със силни между годишни колебания на оттока, тъй като по-голямата част от водата му идва от силно променлив дъжд, задвижван от мусони в етиопските планини.
Амбициите нагоре по течението
През 20-ти век икономическите ограничения, външният натиск и вътрешните борби не позволяват на страните по горното течение от басейна на Нил да развиват своите водни ресурси, което позволява на Египет да се възползва напълно от водния поток надолу по течението. Въпреки това през последното десетилетие страните нагоре по течението претърпяват икономическо развитие и политическа консолидация. Отдават им се възможности за оползотворяване на водните ресурси, но също така и пред повишено търсене на енергия и обработваеми повърхности, тези страни са започнали амбициозни проекти за развитие по поречието на Нил и неговите притоци.
В рамките на тази група държави Етиопия заема особено важна позиция, тъй като етиопските планини осигуряват почти 86% от водата на Нил. Настоящите планове за развитие на водата в Етиопия и други страни по горното течение изискват само малка част от водата на Нил, но перспективите за увеличено използване на водата в близко бъдеще пораждат сериозни опасения сред страните надолу по течението, Египет и Судан.
Спорове около язовира “Великото етиопско Възраждане” (GERB)
Басейнът на Източен Нил обхваща Египет, Судан и Етиопия. Ключът към водната сигурност на Египет е в страните, разположени край р.Сини Нил – Етиопия и Судан, тъй като реката е основният фактор, който допринася за оттока на река Нил надолу по течението.
Напрежението ескалира след 2011 г., когато Етиопия обявява изграждането на водноелектрическа язовирна стена на Сини Нил.През 2015 г. тристранните преговори между тези страни относно строящия се в Етиопия язовир довеждат до подписването на рамково споразумение, но решителността на Етиопия да построи големия нов язовир, стана фокус на настоящите конфликти в басейна на Източен Нил.
Язовирната стена е обявена за завършена и започва да оперира през април 2020 г.
Усилия надолу по течението за защита на статуквото
Поради увеличаването на броя на населението нуждите от вода на страните надолу по течението също нарастват. Това се отнася особено за Египет, където потреблението на вода може да достигне почти 87 km³/годишно през 2025 г. Тъй като Египет получава много ограничени количества дъжд, той е силно зависим от напояването от Нил за , за да поддържа селскостопанското си производство поддържане на селскостопанското си производство. Поради това се противопоставя на всеки проект нагоре по течението, който би могъл да намали речния поток надолу . Въпреки че изграждането на хидроенергийни съоръжения на притоците на Нил не води непременно до по-ниски потоци надолу по течението, правителството на Египет все пак се притеснява, че проектите за язовири нагоре по течението могат да отворят пътища за проекти за напояване и отклоняване на вода в бъдеще.
Недоверието на Египет към проектите за развитие нагоре по веригата се усложнява допълнително от загубата на политическо влияние. През по-голямата част от миналия век Египет заемаше хегемонна позиция в басейна на Нил, използвайки своята икономическа, военна и политическа мощ, за да предотврати проекти за развитие нагоре по течението. Докато други крайречни страни наваксват икономически, заедно с Египет, изправен пред вътрешен конфликт, мощта в басейна на Нил постепенно се измества на юг. Това затруднява Египет да уравновеси уязвимата си позиция на страна надолу по течението. След протестите през 2011 г. има опасения, че значителните намаления на потока надолу по течението и произтичащите от това проблеми в селскостопанското производство могат да компрометират политическата стабилност на Египет и да доведат до допълнителна несигурност в региона.
Ролята на Судан
Като втората голяма страна надолу по течението в басейна на Нил, Судан традиционно е на страната на Египет срещу проектите нагоре по течението и двете страни са обвързани с договор от 1959 г. да действат съгласувано по въпросите за водата на Нил. Подобно на своя северен съсед, Судан е силно зависим от потока на Нил. И все пак страната вероятно ще спечели от сътрудничество с Етиопия и овладяването на собствените си водни ресурси по поречието на Сини Нил. Като се има предвид отслабената позиция на Египет, това може да подтикне Судан да се присъедини към своите съседи нагоре по течението.
Едно допълнително усложнение възникна след 2011 г. от независимостта на Южен Судан, новият единадесети крайбрежен басейн. Неговата територия, която включва огромна влажна зона, наречена Sudd, отдавна се разглежда от Египет като потенциален източник на допълнителна вода. Правителството на Южен Судан е в неутралитет относно подобни усилия, но Кайро засилва дипломатическите отношения с Джуба, за да подобри ситуацията си след загубата на водни ресурси. Двустранните преговори относно съвместни проекти за развитие на водата в региона се провеждат от септември 2020 г.
Ролята на изменението на климата
Ситуацията в басейна на Нил е допълнително усложнена от голямата несигурност по отношение на бъдещата наличност на вода. Експертите като цяло са съгласни, че регионът на Нил ще претърпи по-нататъшно затопляне, с по-големи увеличения в северната част на басейна, отколкото в южната. По-високите температури ще увеличат нуждите от напояване. Освен това покачването на морското равнище ще окаже натиск върху селското стопанство в делтата на Нил, житницата на Египет. Поради интензивното напояване, естествените притоци на Нил вече са много ограничени, което допринася за засоляването и прави делтата по-уязвима от проникване на морска вода с пагубни ефекти върху селскостопанската производителност.
В резултат на по-високите температури и изпарението общият отток в басейна на Нил може да намалее до края на века. И все пак този ефект може да бъде компенсиран от нарастващите нива на валежите и охлаждащия ефект от повишената влажност и разширената облачна покривка.
Решение на конфликта
Инициативата за басейна на Нил (NBI):
Вместо да се съсредоточи основно върху силно разделящия въпрос за разпределението на водата, NBI е създаден с допълнителна инвестиционна програма, основана на споделяне на ползите. NBI е замислен като преходна институция, докато преговорите около постоянно рамково споразумение за сътрудничество могат да бъдат финализирани и да бъде създадена трайна институция (Дипломиран финансов анализатор).
Политическа безизходица?
Въпреки годините на преговори, тази цел все още не е постигната. От 2007 г. продължаващият спор относно ДФА доведе преговорите за басейна на Нил до задънена улица. Същността на спора е дали ДФА трябва да признае текущото използване на вода от страните надолу по течението и договорите от колониалната епоха, по-специално споразумение между Египет и Судан от 1959 г., което не позволява на страните нагоре по течението да разработват своите водни ресурси без съгласието на другите страни по течението. Докато страните надолу по реката настояват за изрично признаване на това, което те смятат за свое историческо право за използване на водата, страните нагоре по течението яростно се противопоставят на тези договори, по време на подписването на които, те не са били суверенни държави.
През 2010 г. Египет и Судан се оттеглиха от NBI в знак на протест срещу решението на страните нагоре по течението да започнат ратификацията на ДФА при липса на споразумение относно клаузата за „сигурност на водата“. Въпреки че оттогава и двете страни възобновиха участието си в дейностите на NBI с многостранното сътрудничество между другите крайречни държави продължава. Едностранното развитие на водни проекти обаче продължава успоредно с потенциално отрицателен ефект върху перспективите за всеобхватно споразумение.
Конфликтът за водите на река Нил представлява сложен и дългогодишен проблем, който засяга всички крайречни държави. В резултат от напрежението и конфликтите между Египет, Етиопия и държавите, разположени нагоре по течението на Сини Нил, Инициативата за басейна на Нил (NBI), създадена с цел да насърчи сътрудничеството между страните, е в застой от 2007 г.
Спорът около язовира “Великото етиопско Възраждане” е един от ключовите елементи в конфликта – Египет и Судан се противопоставят на проекти, които биха могли да намалят потока на вода надолу по течението, като изразяват загриженост за водната сигурност и селскостопанското производство.
Ролята на Судан като втората голяма страна надолу по течението е от значение, тъй като тя традиционно е била на страната на Египет, но може да се насочи към сътрудничество със съседите нагоре по течението. Независимостта на Южен Судан допълнително усложнява конфликта.
Политическата безизходица, която продължава през годините, води до съмнения във възможността за постигане на компромис по въпросите за разпределението на водата. Преговорите за ДФА (Дипломиран финансов анализатор) и споровете относно историческите договори създават трудности в постигането на общо споразумение.
Въпреки че Инициативата за басейна на Нил представлява опит за създаване на механизъм за сътрудничество, решаването на конфликта остава предизвикателство. С растящите нужди от вода и измененията в климата, постигането на устойчиво споразумение, което удовлетворява всички страни в басейна на Нил изглежда като дълъг и труден процес.
Вече можете да ни следвате и във Вайбър и Телеграм!
Автор: Борислава Ангелова
 и спорът около язовира “Великото етиопско Възраждане”){kind=link}