Ефектите на пандемията от COVID-19 върху младежите са системни, дълбоки и несъразмерни, с най-изявено влияние върху младите жени, младежите в по-крехка възраст и младежите в държавите с по-ниски доходи, сочи доклад на Международната организация на труда (МОТ). Проучването е проведено в периода 21 април – 21 май 2020 г., включва младежи от 112 държави и цели да анализира ефектите на пандемията върху живота на младите.
Намален достъп до образование и спад в качеството му
Изместването на образованието от класната стая в дигиталната среда разкрива дълбоко дигитално разделение между младежите в държави с по-високи доходи и техните връстници в държави с по-нисък доход.
- 73% от учещите младежи, участвали в изследването, са засегнати от затварянето на учебни заведения, а близо всеки осми изцяло е преустановил обучението си.
Най-силни отрицателни последици са усетили младежите в държави с по-нисък доход, където достъпът до ресурсите, нужни за провеждане на онлайн обучение, е най-ограничен. Но дори и младежите, които са имали достъп до онлайн или традиционно образование, съобщават, че то е станало по-неефективно след началото на пандемията. Резултатите показват, че учители и ученици не са имали нужните средства, оборудване и подготовка, за да преминат безпрепятствено към онлайн обучение.
Докладът разкрива и песимистични прогнози на младежите за бъдещето на тяхното образование. Половината от младежите очакват образованието им да бъде забавено и това да повлияе на тяхната трудова реализация и чувстват несигурност относно бъдещите си възможности за образование и кариера.
Въпреки неяснотата, с която се сблъскват, и страхът, който чувстват, младежите търсят нови възможности за обучение и развитие на приложни умения с фокус в сферите на чуждите езици, информационните технологии, решаването на проблеми и работата в екип.
Ограничена заетост и несигурни възможности за реализация
- Всеки шести младеж на възраст 18–29 е загубил работата си след началото на кризата.
Освен че е създала пречки в образованието, пандемията е повлияла и на възможностите за работа на младежите. Последвалата криза оказва най-голямо влияние върху най-младите, както и тези, които работят в сферите на услугите и продажбите. Намалени работни часове, по-нисък доход и усещане за намалена продуктивност поставят младежите, много от които в процес на търсене на първата си постоянна работа, в безпрецедентно положение на уязвимост.
Младежите, които работят и учат едновременно, вероятно ще изпитват затруднения в продължаването на образованието си, а за всички останали ще е трудно да наваксат загубеният работен опит и загубените доходи. Правителствените мерки за справяне на кризата, породена от пандемията, са достигнали най-вече до младежите, които са успели да останат на работните си места, оставяйки тези, загубили работата си, без достатъчна подкрепа.
На фона на загубата на работни места значителна част от младежите, запазили работата си, докладват увеличаване на работния ден, което поражда безпокойство относно извънредния труд и размиването на границата между работа и личен живот в условията на работа от вкъщи.
Влошено психическо здраве
- Всеки втори младеж е възможно да бъде засегнат от депресия и тревожност
Докладът показва и значително влияние на кризата върху психическото здраве на младежите. Семейният стрес, социалната изолация, повишеният риск от домашно насилие, нарушеното образование и несигурността за бъдещето влияят на емоционалното състояние на младежите. Особено засегнати са младите жени и младежите на по-крехка възраст.
Младежите, загубили работата си, са почти два пъти по-уязвими към депресия и тревожност от техните връстници, запазили работата си. Стресът и несигурността относно бъдещото образование и работа представляват допълнителна пречка пред развитието на младежите.
Ограничена свобода на движение и гражданско участие
Пандемията е задълбочила и препятствията, които младежите срещат в упражняване на правата си. Мерките за социална дистанция и ограничаване на излизането навън са ключови за справяне с пандемията, но ограничават свободата на движение младежите и застрашават техните граждански права.
- Всеки трети младеж чувства значително ограничение на възможността си да участва в обществения живот, включително да участва в мирни протести
- Една четвърт от младежите чувстват, че пандемията е ограничила религиозната им свобода
Младежите чувстват значително влияние върху възможността им да водят пълноценен социален, културен и обществен живот. В нормални условия те срещат редица пречки пред участието си в политическите процеси и институционалното взимане на решения, а пандемията умножава тези пречки. Влиянието на ограниченията е по-силно усетено в развиващите се страни, както и от младежи, част от етнически, религиозни или други малцинства, а онлайн алтернативите за гражданска активност са достъпни само за младежите, които имат достъп до надеждна интернет връзка.
- Близо една четвърт от младежите чувстват значително влияние върху достъпа им до информация
Масовото разпространение на дезинформация, свързана с пандемията, е ограничило и възможността на младежите да намират надеждни източници на новини.
Социална активност в отговор на кризата
Въпреки трудностите, които срещат в резултат на пандемията, младежите активно участват в борбата за облекчаване на икономическите и социалните и последици, като спазват мерките, налагани от правителствата, доброволстват и даряват.
- Над една четвърт от младежите са силно обвързани с доброволчество и правят дарения, свързани със справянето с кризата
Докладът сочи, че младежите показват солидарност, като подкрепят своите общности. Те се грижат за своите близки и се стремят да запазят връзката си със семейство и приятели.
Младежите допринасят активно и в търсенето на решения за справяне с кризата. Те не само следват наложените мерки, но подкрепят по-строги такива за опазване на здравето и доходите на най-засегнатите групи, включително мигрантите и работниците в неформалната икономика. Играят важна роля и в борбата срещу фалшивата информация, като споделят с близките и приятелите си надеждни източници на информация, свързана с пандемията.
Източник: Младежта и COVID-19: Влияние върху заетостта, образованието, правата и психическото здраве. Международната организация на труда.
По материала работи: Ива Комсийска
