Кризата в Ливан – докога?

0
93

Ливан е изправен пред една от най-тежките кризи в своята нова история. Последиците от войната в Сирия, сред които приток на стотици хиляди бежанци и пречки пред търговията, неспиращи протести, икономическа стагнация, масова безработица, увеличаващи се цени на стоките са само част от предпоставките, довели страната до колапс. Ситуацията стигна своя апогей с невижданата експлозия в Бейрут през август 2020, която изравни част от града със земята, уби стотици и рани хиляди.

Щетите от експлозията бяха оценени на милиарди долари, а разрухата на пристанището е тежък удар за страната, която разчита предимно на вноса на стоки.

Трагедията се случи на фона на продължаващите повече от 300 дни протести, които започнаха още на 17 октомври 2019 г.

Експлозията разпали гнева на ливанците с нова сила, като показа за пореден път липсата на политическа отговорност в страната и обезателната нужда от промяна. В доклада за инцидента на Главна дирекция „Държавна сигурност“ на Ливан е включено писмо от 20 юли до премиера и президента на страната, с което държавната служба предупреждава, че 2750 тона амониев нитрат, съхранявани в пристанището, са заплаха за сигурността.  Писмото е изпратено и до Върховния съвет за отбрана – с очакване на отговор и спешни мерки до 48 ч., но такива не са предприети.

Няколко дни след трагедията, на 10 август, тогавашният министър-председател Хасан Диаб беше принуден да подаде оставка заради нарасналото обществено недоволство.

Разбира се, подобна трагедия би разклатила всяка една държава, но Ливан вече се намираше в политическа и икономическа безизходица.

Въртене в кръг

Седем месеца след опустошителната трагедия в Бейрут и оставката на премиера Хасан Диаб политическата класа в Ливан все още не е формирала правителство. Причина за това са разногласията между номинирания за премиер Саад Харири и президента Мишел Аун. Надеждата да бъде сформирано ново правителство и да бъде сложен край на безкрайната агония на страната беше отново попарена след 18-та среща между двамата лидери, която се проведе на 22 март.

Разговорът между Харири и Аун за пореден път се превърна в арена, на която двамата ожесточено си разменяха обвинения. Резултат от дебата обаче няма – нито дата за нова среща.

Харири остава непреклонен по въпроса за експертно правителство, към което Париж е благосклонен, но конкретната цел е да се възобновят преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и да се върне доверието на международната общност.

Ливан е бивша френска колония и до днес Франция поддържа интензивни отношения със страната.

С. Харири е бил 3 пъти министър-председател на Ливан. Той подаде оставка на 29 октомври 2019 г. под натиска на антиправителствените протести в страната, насочени и срещу влиянието на съперниците му от „Хизбула“ в управлението. След оставката на Диаб, през август миналата година, Харири отново беше избран да поеме отговорността за управлението на страната.

От друга страна, Хасан Насралла, ръководител на влиятелното шиитско движение „Хизбула“ и съюзник на президента Аун, призова Харири в телевизионно изявление да преразгледа своята формула за съставяне на правителство: „Правителство от технократи, което няма да бъде защитавано от политическите сили, няма да може нито да спаси страната, нито да взема важни решения“, заяви той, цитиран от France24.

Ливан е парламентарна република, в която се прилага конфесионална система. Тази структура е предназначена да разпредели властта между мюсюлманите, които са сунити и шиити, и християните и другите общности. В момента правителството финансира и е признало за легитимни 18 религии.

През 1989 г. Таифското споразумение слага край на 15-годишната гражданска война (1975 – 1990 г.). То предвижда увеличаване на броя на мюсюлманите в парламента,  така че той да е пропорционален на този на християните. Споразумението потвърждава и конституционната разпоредба висшите държавни служители като президент, премиер и председател на парламента да бъдат назначавани според религиозната им принадлежност.

Инфлацията и черните пазари

Безизходицата в страната не е само политическа. Според експерти Ливан е на път да се изправи пред дълбока продоволствена криза.

Ливанската лира потъна с близо 90% от октомври 2019 г. насам, а през последните 2 седмици загуби 2/3 от стойността си. Банките отказват на гражданите достъп до техните спестявания в долари, както и да ги трансферират в чужбина. Това принуждава много от тях да прибегнат до черния пазар и да обменят чуждестранна валута там. В момента ливанската валута се търгува за около 12 600 лири за долар (към 28.03.), а на 17 март достигна рекордна стойност от 15 000 лири за долар.

От началото на кризата цената на основните стоки се е увеличила тройно. Това е и причината много магазини в страната да затворят. Ливан е пряко зависим от вноса, а парите за това биха стигнала едва за близките месеци.

Централната банка на Ливан субсидира 3 основни стоки – пшеница, лекарства и горива, като е използвала критичните си резерви в чужда валута. За вносителите важи старият фиксинг на ливанската лира – 1500 за долар.

Слуховете, че скоро вносът на стоки в страната ще приключи, доведе до презапасяване на гражданите със стоки и нова поредица от протести през март. Основните пътища в страната отново бяха превзети от гнева на ливанците, предизвикан от управляващия политически елит. Този път протестите не бяха с мащаба на тези, започнали през 2019 г., но това не изключи намесата на армията и опитите й да потуши размириците.

Възможният изход за Ливан

Единственият възможен изход от кризата е формирането на правителство, способно да върне доверието на местно и международно равнище и което да приложи реформите, които поиска международната общност.

Практически това е трудно за постигане заради разделението на обществото по религиозни и етнически принципи.

В Ливан преобладава шиитското население, а „Хизбула“ има силно влияние в управлението на страната дори и сред сунитите и християните. Организацията, която САЩ и много други страни определят като терористична, заема 13 от 128 места на последните парламентарни избори през 2018 г. Това е още една от причините, които биха попречили за коренната промяна на политическата система на Ливан.

От друга страна, именно религиозното и етническото разделение на обществото правят Ливан привлекателна и сравнително лесен обект за въздействие от страна на външни интереси и прокарването от тях на идеи или поставяне на техни фаворити на ключови позиции.

Източници

Материала изготви: Елена Николова