Преди 45 години човек направи малка стъпка на Луната

0
815

As11-40-5886

Снимка: Wikipedia

Преди 94 години в статия за ракетните експерименти на Робърт Годард, The New York Times заявиха, че пътуването с ракети в космоса ще е невъзможно. 37 години по-късно Съветският съюз доказа, че от The New York Times грешат. Те изстреляха първите изкуствени спътници, Спутник, в орбита и положиха основите на „космическото състезание” между СССР и САЩ.

Само четири години по-късно, през 1961 г., Юрий Гагарин стана първият човек, който пътува в космоса, а също и първият човек, който обиколи Земята. През 1963 г. Валентина Терешкова стана първата жена в космоса. Две години по-късно Алексей Леонов стана първият човек, напуснал своя космически кораб.

На фона на това, в САЩ се работеше активно по задачата също да достигнат звездите. Алън Шепърд излетя в космоса по-малко от месец след Гагарин и стана първият американец в космоса. През февруари 1962 г., година по-късно, Джон Глен бе първият американец, летял в орбитата на Земята. През септември същата година, президентът Джон Кенеди изнесе реч в Университета Райс (Rice), в която обеща, че Съединените щати ще изпратят човек на Луната, а думите му отекват и до днес:

„Но защо, питат някои, Луната? Защо да изберем това за наша цел? И те могат да попитат също така, защо да изкачваме най-високите планини? Защо, преди 35 години, да прелетим над Атлантика? Защо Райс играе срещу Тексас?

Ние избираме да отидем на Луната. Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото те са трудни, защото тази цел ще послужи за организиране и измерване на най-доброто решение от нашите енергии и умения, защото сме склонни да приемем това предизвикателство, предизвикателство, което неохотно бихме отложили и предизвикателство, което възнамеряваме да спечелим, а също и другите.”

През 1967 г. НАСА разработи ракетата Сатурн V с цел да изпрати космическия кораб Аполо на Луната. Сатурн V бе най-мощната ракета, строена някога – и все още е така. Днес най-мощната космическа ракета, в момента в процес на разработване, е SpaceX’s Falcon Heavy. И колкото и мощна да е тя, когато разработката ѝ е готова, пак няма да е толкова колкото Сатурн V. През 1968 г. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс станаха първите хората, напуснали орбитата на Земята. Космическият кораб Аполо 8 напусна оковите на Земята, навлезе в орбитата на Луната, а след това се върна на Земята.

След това, на 17 юли 1969 г., Сатурн V излетя от Кейп Канаверал с Аполо 11 отгоре и трима астронавти – Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. През следващите три дни, космическият кораб Аполо си проправи път до Луната. Армстронг и Олдрин влязоха в лунния модул, отделен от командния модул, и започнаха спускане към Земята. Приземяването претовари компютрите на лунния модул – твърде много неща се случваха наведнъж, за да може да бъдат управлявани – така че Нийл Армстронг лично ръководи лунния модул за безопасно кацане в Морето на спокойствието. Той се приземи без грешка – корабът е имал останало гориво за по-малко от 30 секунди, когато „Орелът” кацнал.

Няколко часа по-късно, Армстронг, заедно с почти половин милиард души на Земята, които гледат, става първият човек, стъпил на един друг свят. „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството,” били неговите думи в този съдбовен момент. Скоро след това Олдрин също се присъединил. Двамата астронавти прекарали времето си на лунната повърхност в събиране на скални и почвени проби. Те оставили американското знаме, знак в памет на пътуването им, и паметни знаци в чест на Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи, тримата астронавти на НАСА, загубили живота си в инцидента с Аполо 1. След това двамата се завърнали в лунния модул и се издигнали над повърхността на Луната,свързвайки се отново с командния модул в окололунната орбита. Тогава космическият апарат запалва ракетите си и се отправя на тридневно пътуване, обратно към Земята. Тримата астронавти се завръщат на 24 юли 1969 г. и се приводняват в Тихия океан, а после са прибрани от самолетоносача Хорнет.

След Аполо 11, НАСА изпраща още шест мисии до Луната и пет от тях са безопасни (както вероятно знаете, Аполо 13 имаше неизправности и се върна на Земята, без да кацне на Луната). Последните хора, стъпили на Луната, бяха Юджийн Сърнан и Харисън Шмит, на Аполо 17 през декември 1972 г. От тази дата никой не е бил на Луната.

Нещата за връщане на Луната изглежда се оправят. Въпреки че от НАСА в момента са се фокусирали върху мисии до астероиди и пътуване до Марс, китайското правителство активно работи за мисия до Луната. Те вече приземиха роботизиран самоход на Луната и в момента са на път да осъществят целта си за човек на Луната към средата на 2020-те год. Други държави, които възнамеряват да осъществят лунни мисии, са Япония, Индия и Европейската космическа агенция.

Също така има и търговски космически компании, които има намерения за лунни пътувания. „Космически приключения” (Space Adventures), космическа туристическо компания, която помогна на Денис Тито и Ануше Ансари да достигнат орбитата, е договорила двама пътници за лунна мисия, най-вероятно през 2017 г. или 2018 г. Билетите за това пътуване струват 150 милиона щатски $ отделния.

Друга компания, която иска да прати хора на Луната, е Golden Spike Company, която цели да направи пътуване до Луната през 2020 г. Полетите с тази компания ще струват 750 милиона $ на човек. Екипът на компанията включва хора, работили на няколко мисии за НАСА и има план, насочен към настоящите технологични възможности. Но наистина ли една частна фирма може да победи Китай или Европа?

Изглежда ще трябва да почакаме няколко години, преди да разберем.

 

 Източник: Forbes

Изготвил: Светослава Димитрова

NO COMMENTS