На 14 ноември във Виена се състоя вторият и заключителен етап от преговорите за Сирия. Участие в разговорите взеха представители на Арабската лига, Европейския съюз, ООН и още 17 държави, измежду които САЩ, Русия, Иран, Саудитска Арабия, Турция. Обединени под наименованието Международна група за подкрепа на Сирия, те излязоха с декларация, съдържаща редица важни решения.
- В срок до 1-ви януари 2016 г. да се организират преговори между правителството на Асад и сирийската опозиция. Възможно най-бързо да се договори примирие.
- В рамките на 6 месеца да се формира правителство на националното единство и да се изработи нова конституция.
- До 18 месеца да се организират честни и свободни избори с участието на цялата сирийска диаспора. Целият процес на политически преход да се ръководи от ООН.
- Повторна среща на Международната група за подкрепа на Сирия след около месец с цел да се провери напредъка на преговорите за прекратяване на огъня.
В документа изрично се споменава, че всички терористични групировки не са част от сирийската опозиция като специално се посочват като такива „Ислямска държава“ и фронт „Нусра“. В изявлението си преговарящите страни подчертават отдадеността си към единството на Сирия, запазването на нейната независимост и териториална цялост, както и необходимостта от достъп на хуманитарна помощ до територията на страната. На специалния пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мистура е поверена отговорността да организира възможно най-широк спектър от представители на сирийската опозиция и сирийския народ. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност са обединени около идеята за приемане на резолюция, която ще формира наблюдателни мисии на ООН, които да следят за спазване на примирието.
Постигнатите договорености са сериозна стъпка към прекратяване на конфликта в Сирия, но въпреки това на този етап е спорно дали ще могат да бъдат осъществени на практика. Настроенията сред сирийската опозиция са скептични. Има голяма доза разочарование най-вече поради липсата на някои ключови подробности като състава на правителството на национално единство, бъдещето на Башар Асад и какви критерии ще се ползват при разграничението на терористи и умерена опозиция. Във връзка с последния въпрос се предвижда изготвянето на нов официален списък с терористични организации със съдействието на Йордания, който трябва да бъде одобрен от Съвета за сигурност на ООН.
Най-противоречивият момент е свързан с бъдещето на Башар Асад. В изявлението не се споменава нищо, освен че със сигурност ще участва в преходния процес. Този факт се посреща с голяма доза неодобрение от сирийската опозиция, която категорично счита, че той е престъпник и не трябва да играе роля в политическия преход на страната. В отговор на въпрос относно бъдещата роля на Асад, държавният секретар на САЩ Джон Кери казва, че една от причините за продължителния конфликт е в твърдата политика на много държави, включително САЩ, настояващи, че Асад трябва да си отиде незабавно, което е довело до блокиране на възможността за преговори. Същевременно подчертава престъпленията, които е извършил и уточнява, че той няма как да е част от дългосрочното бъдеще на страната, тъй като самият сирийски народ не желае това. От своя страна министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров отговаря, че не може да се съгласи, че Асад е виновникът за всички злини и напомня, че мнозина са били убедени, че падането на режимите в Либия и Ирак непременно ще доведе до просперитет.
До постигнатите договорености се стига не без сериозни дипломатически усилия и значителни компромиси от страна на всички участници. САЩ и Европейският съюз, подкрепени от Саудитска Арабия и Турция, са противници на режима на Асад от самото начало, но категорично изключват варианта за военна намеса. Европейският съюз се задъхва от тежката бежанска криза, а след трагичните събития в Париж стабилността в Сирия добива още по-голямо значение, тъй като би отслабила позициите на „Ислямска държава“ и спомогнала за по-ефикасни мерки в борбата срещу групировката. Русия подкрепя правителството на Асад, но и съзнава, че няма как той да запази позициите си в дългосрочен план. По нейна инициатива Иран, също поддръжник на режима, за пръв път взима участие в международни преговори за Сирия. След началото на руските въздушни удари Москва се превръща в ключов играч, без чието съгласие не би могло да се договори нищо, но и който не желае да затъва в една гражданска война с неопределена продължителност. Изглежда, че след четири години и половина прекратяването на конфликта става основен приоритет за всички страни.
Договореното във Виена е плод на сериозни усилия от страна на участниците и води до първия конструктивен напредък в мирния процес. Но най-тежкото тепърва предстои. Време е сирийският народ да прецени дали именно тези стъпки водят до най-доброто възможно бъдеще за Сирия и склонен ли е да направи необходимите компромиси.
Изготвил: Радост Карамихалева
