Политически пат в Ливан за избора на президент

0
198
Източник: Unsplash

Мандатът на досегашния ливански президент Мишел Аун изтече през октомври и депутатите трябва да изберат нов държавен глава, но това се оказва трудна задача, тъй като няма мнозинство, защото са разделени на два лагера. И съюзниците на „Хизбула“, и нейните противници нямат реален шанс да изберат свой кандидат за президент. Това е така, тъй като дори и да съберат нужните гласове, ако поне 43 депутати бойкотират заседанията, парламентът няма да събере кворум и гласуването няма да е валидно.

Каква е ролята на президента в Ливан?

Ролята на президента в Ливан е предимно церемониална, но това не означава, че той не може да влияе върху политиката, пример за това е, че може да се явява арбитър между конкуриращите се партии в правителството.

Конституцията на Ливан не предвижда точна процедура за кандидатстване и затова нито едно лице не може да се счете за официален кандидат. Изборът е непряк и се прави от ливанския парламент, който има 128 членове, като е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от членовете му за първи тур, а на втори е достатъчно и обикновено мнозинство – 65 души. Мандатът е с продължителност шест години и без възможност за втори. Поради поляризацията в страната шансовете за избор са малки. А ако не бъде избран президент в кратък срок, Ливан ще да изпадне в сериозна конституционна криза.

Правителството два пъти не е успявало да се споразумее за нов президент – през 2007-2008 и 2014-2016 г., като тогава ръководителят на изпълнителната власт поема ролята на президент. Но това е в случаите, когато има правителство. Какво се случва, когато няма? Предишният ливански кабинет подава оставка през май 2022 г.

След няколко неуспешни опита да се избере президент политиците активизираха усилията си за договаряне на нов кабинет под ръководството на сунитския министър-председател Наджиб Микати, на когото да се предадат президентските правомощия, ако и докато не се избере нов президент.

Възможни кандидати

Имената на трима кандидати са дълго обсъждани преди самите избори. Джибран Базил и Самир Джаджа са двама от тях. Те оглавяват най-големите християнски партии, това ги прави естествени претенденти за президентския пост. В Ливан президент може да бъде единствено християнин маронит. Поради това главата на републиката се възприема като защитник на християнските права. Но тогава защо победата на тези кандидати се счита за слабо вероятна? Това се дължи на факта, че и двамата са обърнали срещу себе си много от гражданите, както и политическия елит.

Споменатите по-горе протести през 2019 г. се свързват и с името на един от кандидатите Джибран Базил. За много от ливанците той се превръща в символ на корупция и непотизма в политическата класа. Той има силни противници. Например движението „Амал“ – въоръжено крило на „Движение на лишените“, това е втората шиитска партия. Същевременно съюзът с „Хизбула“ (бойна организация, представяща шиитската общност) пречи на Басил да получи подкрепа от силите, които искат разоръжаването на организацията.

Проблемът с избирането на втория кандидат Самир Джаджа е, че той е ръководител на парията „Ливански сили“, която е главният опонент на „Хизбула“. Поради тази причина той няма да бъде подкрепен от блока на съюзниците на организацията. Ключова би била евентуалната подкрепа на политическата партия „Сили за промяна“, но това да се случи, е слабо вероятно, защото за много ливанци, партията на Джаджа е също част от истаблишмънта също както „Хизбула“.

Джаджа от месеци полага усилия да обедини своите и депутатите от партията „Сили за промяната“ да изберат един кандидат. Мишел Моауад е такъв кандидат, но той принадлежи към известна политическа династия и „Силите на промяната“ не е готова да го подкрепи. На първото заседание на парламента за избор на президент, само 36 от 128 депутати гласуваха за Моауад, а за да спечели някой от кандидатите, трябва да събере 87 гласа на първия тур.

Третият кандидат е Сюлейман Франже. Въпреки че парламентарната му фракция е свита до двама души, той не е поляризираща фигура и поддържа отношения с различни политически сили.

Какво ще се случи оттук-нататък?

И двата лагера трябва да преговарят. Двама кандидати се открояват – ръководителят на ливанската армия Жозеф Аун и служителят на Международния валутен фонд Джихад Азур. Шансовете за победа на ген. Аун се дължат на това, че той стои начело на единствената държавна институция, която получава доверието на ливанците. А позициите на Джихад Азур идват от това, че, като представител на МВФ, той редовно се среща с влиятелни политици и е изградил отношения с тях.

Но въпреки тези положително приети кандидати, преди да се постигне окончателно решение, е възможно да мине много време. Две обстоятелства биха могли да забързат преговорите. Това са натискът от страна на международните донори за провеждане на избори в срок и перспективата за конституционна криза.

Всичко това подсказва, че Ливан го очакват най-вероятно още месеци на политическа криза, която, ако не се разреши, въпреки че вече е безпрецедентна за стандартите на страната, би достигнала ново ниво.

Автор: Деница Ковачева

Източници