Въпросът за реформиране на Съвета за сигурност на ООН се обсъжда отдавна. Основните въпроси, свързани с евентуалното увеличаване на броя членовете му, правото на вето на постоянните членове и методите на работа на Съвета за постигането на бъдещи цели. Държавите-членки предлагат различни проекти, някои от които се ползват с по-голяма подкрепа, други – с по-малка.
В момента Съветът има 15 членове, като 5 от тях са постоянни (Обединеното кралство, Китай, Русия, Съединените щати и Франция), а другите 10 се избират с мандат от две години сред страните, представителки на различни региони.
Темата за разширяването на Съвета за сигурност е спорна. От една страна, разширяване на обхвата на Съвета – би могло да доведе до по-ефективно реализиране на поставените му задачи и би осигурило сигурност и стабилност в света. От друга страна, включването на нови постоянни членове с техните национални интереси и програми за работа, още повече би затруднило постигането на консенсус.
Едно от предложенията за реформа принадлежи на генералния секретар на ООН Кофи Анан. Той предлага две опции. Едната е включването на шест нови постоянни членове плюс три нови непостоянни членове, т.е. общо 24 места в Съвета. Другият вариант предвижда създаване на осем нови места – държавите ще ги заемат в продължение на четири години, подлежащи на подновяване, плюс едно непостоянно място.
Обикновено споменаваните кандидати за постоянни членове са Бразилия, Германия, Индия и Япония или така наречената група Г-4. Това предложение за реформа се натъква на опозиция от групата ,,Обединени за консенсус‘‘, която се състои предимно от нации, които са икономически съперници на Г-4 (Пакистан, Италия, Испания, Мексико, Колумбия, Аржентина, Южна Корея и др.).
,, Обединени за консенсус‘‘ предлага друг проект, който предвижда пет постоянни членове и увеличава броя на непостоянните членове на 20. ,,Големите пет‘‘ (настоящите постоянни членове) подкрепят предложението за включването на Г-4 в Съвета за сигурност. Проблемът за увеличаване членовете на Съвета засяга особено държавите от Африка, Азия и Латинска Америка, които са много слабо представени, в сравнение със западните страни.
На 76-тата сесия на ООН представителят на Южна Африка коментира липсата на представителство на Африка като исторически несправедливо и като препятствие за разглеждане на въпроси относно мира и сигурността на континента. Държави като Германия, Кения, Етиопия и др. изразяват подкрепа относно това Африка да получи представителство в Съвета за сигурност. Трудно е обаче да се достигне до универсално решение, което да задоволи всички държави-членки, имайки предвид различните позиции, които се поддържат по основните въпроси за реконструиране на Съвета за сигурност.
След многогодишни дискусии обаче все още не може да бъде решено как да се разшири този орган, за да бъде в интерес на всички държави-членки.
Правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност е друг проблем, който се обсъжда. То на вето дава възможност да се отхвърлят резолюции на Съвета включително тези във връзка с приемането на нови страни членки или кандидатури за генерален секретар. То е използвано около 40 пъти, за да не се допусне приемането на нови членове. Мнозинството от държавите-членки на ООН подкрепят премахването на този прерогатив. Такава реформа се насърчава от Африканския съюз, Арабската лига, Групата на необвързаните нации, но също и от много западни държави. На 70-та сесия на Общото събрание на ООН, Франция внася предложение за ограничаване правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност, но Русия се изказва против тази инициатива. Редица държави подкрепят предложението на Франция.
Друго предложение в полза на намаляване влиянието на постоянните членове и тяхното право на вето, е това на Африканския съюз и няколко отделни държави-членки на ООН. Според него правото на вето трябва да се упражни тогава когато двама или повече постоянни членове едновременно решат да го използват. Това би ограничило силно властта на един постоянен член.
,,Групата на десетте‘‘ – Австрия, Австралия, Белгия, България, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Португалия и Словения- призовава постоянните членове да използват ветото само по отношение на въпроси от жизненоважно значение, а не по отношение на приемане на държави-членки или назначаването на генералния секретар на ООН. Не съществува голям шанс тези предложения да бъдат включени в Устава на ООН, тъй като е ясно, че постоянните членове няма да приемат никакви ограничения на правото им на вето.
Разширяването на правото на вето се подкрепя от Франция и Русия, Съединените щати пък смятат, че то трябва да остане само на сегашните постоянни членове, а Китай и Обединеното кралство се въздържат от публични позиции по въпроса.
Постигането на окончателно решение на въпроса за по-добра структура на Съвета за сигурност на ООН и за по-ефективната му работа изглеждат като мираж. Абсолютният консенсус е невъзможен в среда, в която всяка страна поддържа своя позиция и се води предимно от националните си интереси. Единственият начин да се изгради инвестиция в един по -безопасен свят е чрез компромиси. Няма как да се отрече, че без подкрепата на най-силните държави в света, Организацията на обединените нации няма да може да функционира нормално. Следователно, защитата на основните интереси на тези държави е необходима цена, която трябва да се плати, или иначе казано, компромис, който трябва да се направи. От друга страна, постоянните членове трябва да признаят своите основни отговорности по отношение на международния мир и сигурността. Те трябва да използват правото си на вето с повишено внимание, като вземат предвид не само своите национални интереси, а и тези на международната общност.
Автор: Моника Андреева
Източници: Download
