Специалният докладчик за състоянието на правата на човека в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам Франческа Албанезе представя в доклад редица въпроси, свързани с правата на човека и по-конкретно правото на палестинския народ за самоопределение в контекст на заселническо-колониалните характеристики на продължителната израелска окупация.
Поради географските и времевите ограничения на мандата на специалния докладчик обхвата на разследването не е максимален. Разглежда се ситуацията с правата на човека на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим и в Газа.
Обосновка за изследването на правото на самоопределение
Настоящата ситуация и преобладаващи дебати
В палестинската територия под израелска окупация в продължение на 55 години израстват три поколения палестинци, като 40% от тях са бежанци. От 1967 г. с течение на времето ситуацията с правата на човека в окупирането палестински територии (ОПТ) се влошава. Това е в резултат на нарушения на международното право, расова сегрегация и подчинение от страна на окупационната сила Израел, които се проявяват в различни форми, част от които са драконовски ограничения на движението на палестинците; потискане на политическото и гражданското участие; произволни арести. Всичко изброено представлява колективно наказание за палестинския народ.
Израелската окупация на палестинската територия се разглежда през призмата на три основни подхода. Първият е хуманитарния подход, свързан с тежките икономически и хуманитарни условия. Целта е подобряване на някои аспекти на живота в условията на окупация. Вторият е политическия подход. Въпросът за Палестина се разглежда като „конфликт“, което означава, че прекратяването на окупацията ще случи посредством „мирно споразумение чрез преговори“. Третият подход е за икономическо развитие. Целта е разрешаване на конфликтите чрез насърчаване на бизнеса.
Не се обхващат критичните въпроси, смесват се първопричините и симптомите и фокусът пада върху неспазването на международното право като отделно явление, а не като дългогодишен структурен компонент на лишаване на палестинците от права.
При съсредоточаването върху апартейда се пропуска присъщата незаконност на израелската окупация, което произтича от факта, че окупацията не е временна и се управлява умишлено против интересните на населението. Нарушават се и императивни норми на международното право като забраната за придобиване на територии чрез използване на сила; забраната за налагане на режими на чуждо подчинение и правото на самоопределение на народите. Премахването на апартейта няма да реши автоматично въпроса за израелското господство над палестинците и да възстанови суверенитета над земите.
Промяна в мисленето
Дискусиите за палестинското самоопределение в началото са били ограничени до бъдещето на Палестина и народа ѝ. В началото на 90-те години на 20 в. се създава впечатление, че самоопределянето ще се постигне чрез държавност, но това е все така далечно. Нормативната рамка на самоопределянето предоставя необходимите методи за разглеждане и решаване на легитимните претенции за еманципация.
Право на международно самоопределение
Правно основание
Правото на самоопределяне е кодифицирано през 1966 г. с Международния пакт за граждански и политически права, както и с Международния пакт за икономически, социални и културни права. Това променя подхода към рамката за самоопределението от общ принцип на ООН в квалифицирана нормативна рамка за народите, което включва два компонента. Политически – способността на един народ да избира сам правителството си и да се управлява без намеса. Като това има вътрешно и външно измерение. Другият компонент е икономическият – колективното право на народа да се ползва от природните богатства и ресурси като израз на постоянен суверенитет над тях.
В ООН се постига консенсус относно незаконността на колониалното господство. Нормативната сила на самоопределението произтича от Устава на Организацията на обединените нации от 1945 г., в който принципът на „равните права и самоопределението на народите“ е поставен сред основните цели.
Приложимост на правото на самоопределение към палестинския народ в окупираната палестинска територия
Общото събрание потвърждава, че правото на самоопределение е „неотменимо право“ на палестинския народ. От 1967 г. насам ООН приема резолюции, които не само потвърждават правото на палестинския народ на самоопределение, но и разглеждат съпротивата срещу господството като оправдана. През 2016 г. Съветът за сигурност нарича установяването на селища от Израел на окупираната палестинската територия като грубо нарушение на международното право.
Петдесет и пет години възпрепятстване на палестинското самоопределение
Като окупатор Израел няма суверенитет над окупираните територии. Дълбоката незаконосъобразност на ситуацията в окупираната палестинска територия произтича от умишленото незаконно разселване на палестинското население.
В началото на окупацията
От самото начало на окупацията последователните правителства на Израел се държат така, сякаш тази територия е „завладяна“ terra nullius. В анализите на израелските стратези от онова време планираното бъдеще на окупираната територия е свързано със създаването на Велика Ерец Израел от стратегическа гледна точка и създаването на еврейска държава от демографска гледна точка. Планът „Алон“ от 1967 г. формулира официална визия за единна „еврейска държава“. Събитията на терен свидетелстват за изпълнението на плана „Алон“, въпреки че той никога не е бил официално приет като официална политика.
Предотвратяване на единството
Териториалният суверенитет е обект на посегателство още от първите дни на окупацията. Повече от 40 резолюции на Съвета за сигурност припомнят на Израел за недопустимостта на промяна на статута, характера и демографската структура на Йерусалим. Въпреки това анексирането и депалестинизацията на Йерусалим и по-голямата част от Западния бряг напредва.
Предотвратяване на икономическия просперитет
Постоянният суверенитет върху природните ресурси е неразделна част от икономическото развитие на народите. Достъпът до средства за препитание, вода, земя и пътища е системно прекъсван чрез израелски ограничения. Израелският контрол върху палестинските ресурси възпрепятства палестинското производство и самодостатъчност. Израел експлоатира офшорните запаси от природен газ и петролни залежи в Газа.
Заличаване на културните и гражданските права на палестинците
Палестинските символи като палестинското знаме са системно нападани и събаряни на обществени места. В окупираните палестински територии възпрепятстването на палестинския народ да изразява колективната си идентичност в собствената си земя приема различни форми. Нападенията срещу значими културни обекти с цел премахване на всички следи и изрази на палестинското съществуване, показват намерението на окупатора да лиши окончателно земята от нейната местна идентичност.
Възпрепятстване на политическото съществуване
Представяни като терористи, много цивилни палестински политически лидери и застъпници са били убити заради посланията си и потенциалното им въздействие върху формирането на палестинското политическо мислене. Липсата на отчетност продължава да е широко разпространена. Непрестанните атаки срещу палестинския народ, неговите политически прояви и дори правната му съпротива се оценяват като равносилни на преследване, което ограничава способността на палестинците да се развиват като народ.
Пречки пред държавността
Поради незаконността на израелската окупация и нейния продължителен, придобивен и недобросъвестен характер, задължението за прекратяване на окупацията не може по никакъв начин да бъде обвързано с преговори. Споразуменията от Осло, които се смятат за еталон за решаване на израелско-палестинския въпрос чрез създаване на държава в рамките на линиите на примирието от 1949 г., не успяват да реализират и допринесат за осъществяването на правото на палестинския народ на самоопределение.
Необходимост от промяна
В продължение на повече от 55 години израелската военна окупация възпрепятства осъществяването на палестинското право на самоопределение. Правото на палестинския народ на самоопределение като част от борбата за деколонизация почти изчезна от международния политически и хуманитарен дискурс. В рамките на правото на външно самоопределение самото съществуване на такава окупация води до незаконна употреба на сила и следователно може да се разглежда като акт на агресия.
Заключения
Нарушенията, описани в резюмирания доклад, разкриват същността на израелската окупация – умишлено придобиващ, сегрегационен и репресивен режим, който има за цел да попречи на осъществяването на правото на палестинския народ на самоопределение. Осъществяването на неотменимото право на палестинския народ на самоопределение изисква веднъж завинаги да се премахне израелската заселническо-колониална окупация и нейните практики на апартейд. Като императивна норма на международното право, правото на самоопределение не може да бъде дерогирано при никакви обстоятелства.
Препоръки
Специалният докладчик препоръчва на правителството на Израел да изпълни задълженията си по международното право и да преустанови възпрепятстването на осъществяването правото на самоопределение на палестинския народ, като незабавно и безусловно прекрати заселническо-колониалната окупация на палестинската територия и изплати обезщетения за неправомерните си действия.
Превод: Деница Ковачева
Източник: ТУК
