Африканската държава Бурунди създаде Помирителна комисия. Целта на новия институционален орган е да се установи истината за конфликтите, които раздират страната след обявяването на независимостта й от Белгия през 1962 г., да разкрие жестокостите, извършени по време на тези конфликти, както и да посочи виновните за тях и жертвите им.
Управляващата партия „Национален съвет за защита на демокрацията – Войски за защита на демокрацията” (НСЗД-ВЗД) гласува на 17 април 2014 г. за създаването на комисията, чиито членове ще се изберат от президента на Бурунди Пиер Нкурунзиза.
Бурунди е 10-тата по бедност страна в света според Програмата за развитие на ООН (ПРООН), както и една от 5-те последни държави в световната класация по БВП на глава от населението. Поради вътрешноконтитенталния характер и изключително лошата си инфраструктура страната има ограничена международна търговия. В момента африканската държава се намира в най-тежката си политическа криза след опустошителната гражданска война, която преживява между 1993 и 2005 г. Тази гражданска война се води на етническа основа и главни опоненти в нея са представителите на хуту и тутси.
Сегашната политическата криза е предизвикана от предложени конституционни промени в края на 2013 г., които обтягат отношенията между водещата управляваща партия „Национален съвет за защита на демокрацията – Войски за защита на демокрацията”, представител на хуту и нейния коалиционен партньор „Съюз за национален прогрес”, партията на тутси.
Една от предложените промени предвижда силен министър-председател от управляващата партия, който да замени двата вицепрезидентски поста, поделени между мнозинството хуту и малцинството тутси.
По въпроса за създаването на такава комисия другите две партии, съставящи управляващата коалиция, „Фронт за демокрация в Бурунди” и „Съюз за национален прогрес”, бойкотират гласуването, което е отражение на острите различия във вижданията на партиите по въпроса за предложените конституционни промени. Според двете по-малки партии тези конституционни промени ще съсредоточат властта в ръцете на НСЗД-ВЗД.
Изказани са мнения от опозиционери, според които Помирителната комисия ще бъде съставена от пристрастни хора. Това няма да спомогне за откриване на истината и представянето й пред гражданите на Бурунди и световната общност, а тъкмо напротив – ще бъде изопачена. Заради това помирението няма да бъде постигнато.
Резервите по повод членовете на комисията са отхвърлени от министъра на правосъдието Паскал Барандаги, който заявява, че те ще бъдат напълно безпристрастни и ще работят за по-голяма справедливост и помирение
След гражданската война, приключила 2005 г. в Бурунди е постигнат баланс между етническите групи в страната, макар и крехък. Етническият състав на населението включва 86 % хуту, които обаче са ограничени по закон да заемат до 60 % от официалните постове в държава. Съставляващите 13 % от населението тутси заемат останалите постове. Останалият 1 % от населението е съставен от пигмеите туа.
През 2010 г. са проведени парламентарни избори с цел да се стабилира положението в страната, но това не става, защото избраната с мнозинство партия „Национален съвет за защита на демокрацията – Войски за защита на демокрацията” (НСЗД – ВСД) среща всеобща опозиция, която й оспорва властта. Опозицията я обвинява във фалшифициране на изборите. Периодът след изборите е белязан от затягане на властта на управляващата коалиция, което спира националното помирение и вреди на прогреса на демокрацияta в страната. Разстила се широка насилствена кампания срещу по-различно мислещи политици, водена от крилото на млади военни, част от управляващата НСЗД, известно с името „Имбонеракуре“.
Ожесточената борба за властта нажежава обстановката и води до създаването на редица въстанически опозиционни групи, някои от които радикални, като например „Фронтът на хората на Мурунди” (ФХМ), който през 2012 навлиза в страната от ДР Конго и се сблъсква с националната армия на северозапад, както и друга въоръжена фракция, наречена „ФНЛ-Убугабо-Буринхабва”, която напада столицата Бухумбура.
В такава обстановка идва предложението за конституционни промени. Те влошават още повече ситуацията и предизвикват загриженост у международната общност, най-вече в лицето на САЩ и ООН, които смятат, че промените биха могли да застрашат деликатния етнически баланс, постигнат в Бурунди, както и да позволят на Пиер Нкурунзиза да се кандидатира за трети мандат.
Мисията на ООН в Бурунди предупреждава в началото на април 2014 г., че насилието може да избухне в резултат на кризата, предизвикана от предложените промени в конституцията. За да се избегнат такива рискове, правозащитни организации и опозицията искат Помирителната комисия да се състои от международни и местни експерти, избрани самостоятелно, а не както е решено избирането им да става единствено от президента.
Ескалирането на напрежението в политическата криза в Бурунди ще доведе до още по-голяма дестабилизация на региона, който вече е разкъсван от размирици в Демократична република Конго, Южен Судан и Централноафриканската република.
*На снимката е президентът на Бурунди Пиер Нкурунзиза
Източници: Reauters, allAfrica
Изготвил: Даниела Янчовичина
.jpg){kind=link}