„Докато данъчния компромис на Г-7 е приветстван като “исторически”, той ще бъде неадекватен за държавите от глобалния Юг. Но промени все още са възможни“
Джаяти Гош
Предложението за данъчна реформа, взето на срещата на министрите на финансите на Г-7 през юни 2020 г., бе приветствано като „историческо“ и „трансформиращо“. Но в текущия си вид, то, за съжаление, не е нито едно от двете. Основни промени могат и трябва да бъдат направени – поне от Г-20, където предложението ще бъде разгледано по-нататък – ако изобщо ще има някаква сериозна глобална данъчна реформа.
Предложението се основава на идеята, че международната данъчна структура, създадена за по-ранна и съвсем различна епоха, съдържа аномалии, които позволяват на многонационалните корпорации (или МНК) да избягват плащането на същата данъчна ставка, която местните компании плащат. Те правят това чрез счетоводни процедури, т.е. изкуствено преместване на печалбите в юрисдикции с ниски данъци, за да се избегне плащането на по-високи данъци в страните, в които компаниите действително оперират.
Има очевиден начин за справяне с това и Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане се застъпва за система на единно данъчно облагане, основана на формулярно разпределение. Това означава да се даде възможност на всяка държава да облага глобалните печалби на МНК , като разпределя печалбите по формула, базирана на продажбите, заетостта и капитала, с глобална минимална ефективна данъчна ставка от 25 процента. Това незабавно би премахнало всякакъв стимул за МНК да пренасочват печалбите си в различни юрисдикции и би довело до огромно увеличение на данъчните приходи.
Данъчното предложение на американската администрация
Сега, когато администрацията на Байдън се осъзна относно възможностите за значително увеличени данъчни приходи, има и възобновена надежда за глобална данъчна реформа. Искането на (американския секретар по финансите) Джанет Йелън за минимален корпоративен данък от 21 процента, въпреки че все още е под искането на Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане, е много положителен ход. Идеята за минимална глобална ставка е, че страните могат да добавят допълнителни данъци върху печалбите на своите МНК, които са изправени пред по-ниски данъчни ставки в чужбина. Това трябва да се прави за всяка държава, за да се предотврати жонглирането с печалбите в различни юрисдикции, за да се избегне плащането на данъци.
Компромисът на Г-7 (в неговия „втори стълб“ на данъчното споразумение) доведе до драстично по-ниска минимална ставка от „най-малко 15 процента“, близка до изключително ниските ставки на данъчни убежища като Ирландия и Швейцария. Това би довело и до драстично по-ниски приходи от данъци: Като пример прогнозите на данъчната обсерватория на ЕС предполага, че прогнозните приходи за Европейския съюз ще спаднат от 167,8 млрд евро при 25%, до 98 млрд евро при 21% до само 48,3 млрд евро при 15%. За САЩ прогнозираният спад на приходите е от 165,4 млрд евро при 25% до 104,4 млрд евро при 21% до само 40,7 млрд евро при 15%.
Забележително е, че правителствата от Г-7 са готови да се откажат от толкова много потенциални данъчни приходи, които биха могли да бъдат използвани за големи социални и физически инвестиции, просто поради лобистката сила на големите корпорации. Ясно е, че обществеността в тези страни или не е наясно, или не желае да изисква по-справедлив резултат.
Развиващите се държави губят – отново
Още по-лошо е, че компромисът от Г-7 не върши работа на повечето развиващи се страни, които са пропорционално още по-големи губещи от пропуснатите данъчни приходи. За повечето развиващи се страни, и за света като цяло, идеята за единно данъчно облагане на МНК, чиито данъци биха били разпределени по една много по-проста и справедлива формула, е много по-актуална. Жалко е, че по време на преговорите предложението на Междуправителствената група от 24 (Г-24, орган, координиращ позицията на развиващите се икономики) за частично разпределение не бе надлежно разгледана.
Вместо това предложението на Г-7 е смущаващо неадекватно и вероятно няма да доведе до реална промяна. Тъй като активно се стреми към тяхното премахване, възможно е правителството на САЩ да е предложило това само, за да отговори на данъците, които се налагат срещу базирани в САЩ дигитални МНК-та в няколко други държави. В момента други страни заявяват, че ще се съгласят да премахнат такива данъци само след като САЩ приемат съответното вътрешно законодателство, което в никакъв случай не е сигурно.
Във всеки случай предложението е далеч от предложението за единно данъчно облагане на Комисията. То предполага, че правителствата трябва да получат правото да облагат най-малко 20 процента от печалбата, придобита в тяхната страна от МНК, които печелят глобални печалби над 10 процента марж (които те определят като очевидна „свръхпечалба“).
Интересно е, че „свръхпечалба“ не се използва като понятие в никоя система за корпоративно данъчно облагане в никоя държава. Тъй като печалбите вече се определят като превишението над всички разходи (включително разходите за капитал), те очевидно са нетен доход, който трябва да се облага по обичайния начин и всъщност данъчното облагане трябва да бъде прогресивно, за да догони печалбите. Ефектът от това ограничение и по-нататъшното ограничение за прилагане на това ново правило само за най-големите мултинационални компании би било драстично намаляване на броя на компаниите, които биха подлежали на такова облагане (по-малко от 200 компании). Това би означавало, че развиващите се страни биха спечелили малко или никакви допълнителни данъчни приходи.
Просто още един триумф на маркетинга
Все още има подробности, които тепърва им предстои да бъдат разработени. Например това как да се определи данъчната основа все още е спорен въпрос. Ронен Палан твърди, че тъй като тази политика се основава на счетоводна печалба, дори много големи МНК биха могли лесно да я избегнат и да паднат под прага от 10 процента, включително като се разделят на отделни фирми, които работят в съюз.
Заслужава да се отбележи, че Amazon, например, би могла да бъде освободена от този данък, тъй като нейните глобални печалби са под 10 процента марж, освен ако новата система не включва сегментиране, за да обхване само много печеливши сектори (като Amazon Web Services). Нищо чудно, че много дигитални гиганти като Apple и Facebook вече приветстваха това предложение. Освен това вече има и искания за изключения за определени сектори, като добивните индустрии и финанси.
Предвид силно ограничените промени в предложението на Г-7, по-широкото му приемане като огромна стъпка напред, наистина е триумф на маркетинга. И за съжаление, за пореден път Г-7 показа, че те всъщност не са лидери на света, а лидери на група мощни държави, водещи се единствено от своите собствени интереси.
Източник: IPS
