Цели на хилядолетието за развитие – преди и след

Осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) – които варират от намаляване наполовина на крайната бедност до прекратяване разпространението на ХИВ/СПИН и осигуряване на начално образование, всички обвързани с целевата 2015 година – съставляват план, одобрен от всички страни в света и всички водещи световни институции за развитие. Те целят да удовлетворят нуждите на най-бедните страни в глобален мащаб.

Кампанията на ООН е създадена от бившия Генерален секретар, Кофи Анан, през 2002 г., с цел подпомагане на гражданското участие, в постигането на Целите на хилядолетието за развитие, част от Декларацията на хилядолетието, която бе подписана през 2000 г.

От 2002 г. ООН работи с редица партньори, както и гражданското общество, видни политици, религиозни групи и най-вече младежта, за да вдъхнови хората по света, да предприемат действия за постигането на целите.

През септември 2005 г. в централата на ООН в Ню Йорк, се проведе Световна среща на държавните и правителствените лидери, на която те потвърдиха своя ангажимент за постигането на ЦХР до 2015 г. и дадоха оценка на постигнатия напредък. Резултатът от срещата е заключен в документа, според който всяка страна трябва да поеме отговорност за своето развитие и за разработване на подходящи национални политики и стратегии за развитие.

В края на 2014 г. бе проведено проучване, озаглавено „Моят свят“ (My World), в което взеха участие над седем милиона души.

То разкрива две водещи тенденции от специално значение:

Съществуващите ЦХР продължават да са важен проблем. Здравето и образованието са основните топ приоритети в световен мащаб. Тук се крие една голяма недовършена програма и едно ново глобално споразумение, което трябва да бъде постигнато, за да се отговори на нуждите и стремежите на хората.

Но и нови проблеми трябва да бъдат включени. Най-същественият от тях е „Честно и отзивчиво правителство“, като този въпрос се нарежда на най-високо ниво в приоритетите на хората от цял свят. Други въпроси, които не са обхванати или са слабо засегнати в съществуващите ЦХР, включват „Защита от престъпления и насилие,“ „По-добри възможности за работа,“ и „Защита на горите, реките и океаните“. Също така, проучването ясно посочва, че хората ги е грижа и за справедливостта: както на свободата от дискриминация, така и от неравенството между мъже и жени.

По-голямата част от анкетираните приоритизират „Доброто образование“. Разпространението на проблема в различните групи, страни и региони, показва, че качественото образование се разглежда, като първостепенен въпрос, нужен за да се подобри животът и че липсата на добро образование, има потенциала да възпрепятства целия напредък.

Докато ЦХР са помогнали за увеличаване достъпа на деца до началното образование, и то до 9 от всеки 10 деца в цял свят, то проучването на „Моят свят“ показва, че достъпът до качествено образование, включително и след началното, си остава споделен стремеж на цялата международна общност.

Следващият приоритет на проучването е „По-добро здравеопазване“. То е приоритет на по-възрастните хора, по-специално възрастните, с по-ниска степен на образование. В страните с по-висок индекс на човешкото развитие (ИЧР), „по-доброто здравеопазване“ се нарежда по-ниско в техните приоритети. Но в глобален мащаб, си остава на втора позиция.

Отново на глобално ниво, на трета позиция идват „По-добри възможности за работа“. Факт е, че този приоритет се променя с възрастта. Тези, под 45-годишна възраст, смятат, че това е сред основните приоритети и стига трета позиция, докато гласувалите, под 15-годишна възраст, го приоритизират на топ позиция над всички групи. Това може да е сигнал за нарастващото безпокойство сред децата, за тяхното бъдеще и за перспективите им за трудова заетост.

„Честно и отзивчиво правителство“ се нарежда на четвърто място, според резултатите от проучването. По-възрастната част от гласувалите поставят този проблем в топ пет, докато тези под 15 години, го поставят по-назад. Това показва две неща – първо, че възрастните напълно осъзнават значението на надеждни и ефективни правителства, но като цяло не са доволни от тяхното представяне. И второ, по-младите хора се притесняват по-малко от „правителствата“ – вероятно, това е отражение на липсата на млади хора, ангажирани в съществуващите управленски структури.

„Достъпна и пълноценна храна“ получава постоянно високо класиране, в повечето региони и групи по света. Това показва, че този ключов въпрос, идентифициран в ЦХР – преодоляване на глада – си остава предизвикателство. Проучването показва, че хората са склонни да дадат приоритет на достъпната и пълноценна храна. Този проблем се нарежда в топ приоритетите на хората от много страни в Северна и Южна Америка, както и в Океания.

 „Защитата от престъпления и насилие“ е шестият най-важен проблем в световен мащаб и в челната десетка на всички регионални и демографски групи. Докато насилието по време на войни е ключов въпрос, свързан с развитието, и то в продължение на много години, безмилостният и смазващ страх, който идва от несигурността в ежедневната среда, получава по-малко внимание. В някои страни този въпрос буди толкова притеснения, че е приоритет над всички останали – индикация за влиянието, което оказва липсата на сигурност върху ежедневния живот.

„Достъпът до чиста вода и канализация“ също получава високо класиране в повечето демографски групи и региони по света. Голяма част от напредъка, постигнат по този въпрос, е по време на стартирането на ЦХР, но някои ключови аспекти, като прекратяване на откритата дефекация, си остават истинско предизвикателство. Високото класиране на този проблем отразява недовършената работа на ЦХР.

„Подкрепа за хората, които не могат да работят“ получава подкрепа в цял свят, и от мъже, и от жени, като се нарежда на осмо място. В Океания и Европа и страни с висок ИЧР, въпросът се нарежда на 13-то място. Това може да е резултат от добре функциониращите системи за социална защита – като пенсии, застраховки при злополука и отпуск по майчинство – които вече са въведени в подкрепа на тези, които не могат да работят.

„Равенство между мъжете и жените“ се нарежда на девето място в световен мащаб, според проучването. Както може да се очаква, жените нареждат въпроса на по-високо място, отколкото мъжете, но разликата не е голяма. Налице е ясна връзка между приоритизирането на въпроса и нивото на образование. Това означава, че колкото по-образован е гласувалият, толкова по-високо място е отредил на проблема. За жените, поставянето на други проблеми над въпроса с равенството между половете – образование, заетост и прозрачно управление – отразява особено сложната нужда от равен достъп и възможност и за двата пола, в тези области.

Африка поставя въпроса за „По-добър транспорт и пътища“ на най-висока позиция, по регионалното гласуване. Това определя проблема като петия най-важен приоритет на континента. Високата оценка на въпроса в Африка, се свързва с разширяващите се икономики и пазари, съответно, установяване на все по-голямата необходимост от инфраструктура и транспорт. Съществува пряка връзка в нивото на ИЧР, като по-високият ИЧР се свързва с приоритизирането на по-добрия транспорт и пътища.

„Надеждна енергия у дома“ се нарежда на 11-то място в световен мащаб. В страните с нисък ИЧР обаче, този проблем се нарежда на 6-та позиция. В по-богатите страни, хората, които са гласували за този въпрос, може да отразяват загриженост от зависимостта от природните ресурси за енергия.

„Свободата от дискриминация и преследване“ се нарежда особено високо сред страните с висок ИЧР, което може да се дължи на повишеното съзнание по проблемите с дискриминацията, особено сред по-образованите избиратели.

„Политически свободи“ се нарежда на 13-та позиция в глобалния набор от данни. Въпреки това, в страните с нисък ИЧР въпросът се нарежда на по-висока позиция – девето място – което отразява нуждата от утвърждаване на политическите свободи в по-бедните страни. Регионално, въпросът заема най-висока позиция сред гласувалите от Африка.

„Защита на горите, реките и океаните“ се нарежда на 14-та позиция. Само 4% от гласовете в световен мащаб идват от страни с много висок ИЧР, като Западна Европа, което води до ниската позиция в глобален аспект, на този значим проблем за международната общност.

Проучването показва, че хората, гласували през мобилни устройства, отреждат осмо място на проблема „Достъп до телефон и интернет“, доколкото тези, гласували с хартиени бюлетини, го поставят на 15 позиция. Това може да отразява нуждата от повишената осведоменост, относно ползите от технологиите.

„Действия за климатичните промени“ се нарежда на 16-то, последно, място в световен мащаб. В районите, където климатичните промени се усещат най-силно, въпросът заема по-висока позиция.

Приблизително 1 на всеки 1000 души в цял свят, е дал своето мнение в проучването „Моят свят“. Техните отговори ще бъдат споделени с политиците на всички нива. От началото на 2015 г. до септември, световно движение за действия ще помогне за повишаване информираността и интереса спрямо новите цели. Така през септември, световните лидери ще съгласуват новия дневен ден за развитие. Веднъж съгласувани и разпространени, така че всеки един гражданин на света, да знае за същността на целите, те ще станат реалност.

Източници: Millenium Development Goals, End Poverty, My World 2015

Изготвил: Светослава Димитрова