От арктическите общности, които желаят да получават обществени услуги на собствените си езици, до хората от Аруако в Колумбия, които все още говорят ика, коренните народи по света са решени да запазят родните си езици живи.
На 16 декември ООН определи периода от 2022г. до 2023г. за Международно десетилетие на коренните езици с цел тяхната защити от изчезване.
ООН се застъпва за народите, които са наследници на уникални култури и притежават специално отношение към хората и околната среда.
Плюс за всички
Запазването на тези езици е важно не само за тях, но и за цялото човечество, каза председателят на Общото събрание на ООН Чаба Кьорьоши.
„Заедно с всеки език, който изчезва, изчезват и културата, традицията и знанието, които той носи. Това има значение, защото имаме остра нужда от радикална трансформация в начина, по който се отнасяме към околната среда“, каза той.
Коренните народи съставляват по-малко от 6% от световното население, но говорят повече от 4000 от приблизително 6700 езика в света, според Отдела по икономически и социални въпроси на ООН.
Звънят алармени звънци
Въпреки всичко се оказва, че повече от половината от всички езици ще изчезнат до края на този век.
Г-н Кьорьоши наскоро се завърна от Конференцията на ООН за биоразнообразието, проведено в Монреал и си тръгна убеден, че „ако искаме успешно да защитим природата, трябва да слушаме местните народи и трябва да го правим на собствените им езици“.
Коренните народи са пазители на почти 80% от оставащото биоразнообразие в света, каза той, цитирайки данни от Организацията на ООН за прехрана и земеделие
„И все пак на всеки две седмици един местен език умира“, отбеляза Кьорьоши. „Това трябва да ни алармира.“
Председателят на Общото събрание на ООН призова страните да работят с местните общности, за да защитят техните права като достъп до образование и ресурси на техните родни езици, и да гарантират, че те и техните знания няма да бъдат експлоатирани.
„И може би най-важното, консултирайте се с коренното население, като се обръщате към тях на всеки етап от процеса на вземане на решения“, посъветва той.
Повече от думи
При стартирането на програмата, коренни жители и посланиците на ООН изказаха аргументи за защитата и опазването на коренните езици.
Езикът е повече от просто думи, каза мексиканският посланик Хуан Рамон де ла Фуенте, говорейки от името на 22-членната група на приятелите на коренното население.
„Това е в основата на идентичността на хората, говорещи езика, както и колективната душа на неговите народи. Езиците въплъщават историята, културата и традициите на хората и те умират с тревожна скорост“, предупреди той.
Културна идентичност и мъдрост
Леонор Залабата Торес, жена от Аруако и посланик на Колумбия в ООН, предизвика аплодисменти за обръщението си, произнесено отчасти на ика, един от 65-те местни езика, говорени в нейната родина.
„Езикът е израз на мъдрост и културна идентичност и инструментът, който придава смисъл на нашата ежедневна реалност, която сме наследили от нашите предци“, каза тя на испански.
„За съжаление, езиковото многообразие е изложено на риск и това е причинено от драматичното намаляване на употребата им и ускорената им замяна.“
Г-жа Залабата Торес съобщи, че колумбийското правителство е подчертало своята ангажираност за прилагане на 10-годишния план за местните езици, който е съсредоточен около стълбовете: укрепване, признаване, документиране и съживяване.
Езикът и самоопределението
За арктическите местни общности езикът е от решаващо значение за политическите, икономическите, социалните, културните и духовните права, каза представителят Алуки Котиерк.
„Всъщност всеки път, когато местно лице произнесе дума на местен език, това е акт на самоопределение“, добави тя.
Г-жа Котиерк обаче каза, че местните езици и диалекти „са на различни нива на жизненост“.
Тя предвижда време, в което арктическите коренни народи „ще могат с гордост, на собствения си език, да функционират във всички аспекти на живота си, получавайки основни обществени услуги в областта на здравеопазването, правосъдието и образованието .”
Към езикова справедливост
Мариам Уоллет Мед Абубакрин, доктор от Мали, се застъпва за коренното население в Африка, особено за туарегите.
Тя призова страните „да предоставят езикова културна справедливост на коренното население“, което ще допринесе за траен мир.
Тя изрази надежда, че Международното десетилетие ще завърши с приемането на конвенция на ООН, „така че всяка жена да може да люлее и утешава бебето си на своя език; всяко дете от коренното население може да играе на своя език; всеки млад възрастен човек да може да изразява себе си и да работи на своя език, включително и в дигиталните пространства, и да гарантира, че всеки възрастен може да предава опита си на своя език.”
Превод: Моника Мишева
Източник: UN News
