Експертна група публикува доклад по време на КОП27, в който се казва, че политиките трябва да са насочени към „намаляване на емисиите, а не към заобикаляне на правилата“.
Група на ООН, създадена с цел ограничаване на грийнуошинга на ангажиментите за нулево производство на въглеродни емисии от промишлеността и правителствата, призовава за „поставяне на червени линии“, които да ограничат проучванията на нови изкопаеми горива и прекомерената търговия с въглеродни емисии (въглероден офсет). Това позволява на компаниите и правителствата да плащат за намаляване на емисиите на други места, вместо да намаляват собственото си замърсяване.
Експертната група, създадена през март от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, съветва относно правилата за подобряване на честността и прозрачността на задълженията за нулево нетно производство, поети от промишлеността, различните региони и градове, и заяви, че плановете за климата трябва да включват намаляване на емисиите на парниковите газове до 2030г. и действията да не се отлагат до след 2050г.
Наблегна се също на необходимостта от силното ограничаване на всички газови емисии до 2030г. и на въглеродния офсет. Нужни са правила, които да гарантират честната търговия с въглеродни емисии .
Групата от експерти била създадена заради притеснения за грийнуошинг и твърдения на големи компании за изкопаеми горива, че се стремят към неутралност на емисиите до 2050г., като същевременно развиват нови проекти за добив на въглища, нефт и газ и разчитат в голяма степен на офсет.
Разследване на Гардиън тази година разкри, че компании за петрол и газ, включително и няколко с ангажименти за нулево потребление, все още планират нови разработки, които далеч не са съобразени с целите на Парижкото споразумение от 2015г. Пример за това е Удсайд (Woodside) в Австралия, която пое световните петролни активи на BHP[1] и планира да открие нови находища край северозападното крайбрежие.
Вече одобрените планове за нулево производство на въглеродни емисии са смятани за неясни и закъснели. Критикувани са също така, защото разчитат твърде много на отстъпките, получени от извършените от тях офсет проекти, като например засаждане на дървета и защита на горите. Докато офсетът е смятан от правителствата и промишлеността за по-евтиния начин за намаляване на замърсяването, експерти заявяват, че той трябва да се влезе в действие, само когато определен бизнес или местно правителство е достигнало кратко- и средно-срочните си цели за намаляване на замърсяването.
При представянето на доклада по време на конференцията за климата КОП27 в Шарм ел-Шейх председателят на експертната група, бившият канадски министър на климата Катрин Маккена, заяви, че ангажиментите за нулево нетно потребление трябва да бъдат „насочени към намаляване на емисиите, а не към заобикаляне на правилата“.
„В момента планетата не може да си позволи забавяния, оправдания или още повече грийнуошинг“, каза тя.
„Ако казаното в обещанията за нулево производство на въглеродни емисии на промишлеността, финансовите институции, градовете и регионите е истина, те ще приемат тези препоръки“, каза Бил Хеър, учен в областта на климата и главен изпълнителен директор на Клаймът Аналитикс, сдружение с нестопанска цел .
Експертите заявиха, че недържавните организации трябва да докладват дейностите си всяка година, като подкрепят твърденията си с доказуема информация, с цел прозрачност при борбата с климатичните изменения. Те призоваха големите корпоративни замърсители да заменят ангажиментите си за нулево потребление с регламентирани изисквания за замърсяване. Заявиха също, че промишлеността трябва да се занимава с най-опасните емисии от „обхват 3“ – тези, които се отделят при използването на техните продукти от потребителите.
Антонио Гутериш заяви: „Все повече правителства и [компании] поемат ангажимент да сведат до нула производството си на въглеродни емисии – и това е добра новина. Проблемът е, че критериите и показателите за тези ангажименти за нулево нетно потребление са с различна степен на строгост и имат достатъчно големи пропуски, за да мине камион през тях. Не трябва да проявяваме никаква толерантност към грийнуошинга.“
Генералният секретар на ООН отправи и остри критики към компаниите за изкопаеми горива: „Така наречените „нетни нулеви ангажименти“, които изключват основните ресурси [въглища, нефт, газ] тровят нашата планета. Поемането на фалшиви ангажименти за нулево нетно потребление, за да се прикрие масовата употреба на изкопаеми горива, заслужава порицание. Това токсично „прикриване“ може да тласне нашия свят към климатичната пропаст.“
Докладът беше подкрепен от Лоранс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската климатична фондация, която като френски министър на околната среда е смятана за една от създателите на Парижкото споразумение. Тя заяви, че спазването на това споразумение изисква ясно да се обясни какво представляват „нулевото нетно потребление“ и „грийнуошинга“.
„Не можем да си позволим да се залъгваме повече“, казва тя. „Призовавам всички участници, включително градове, региони, предприятия, инвеститори, съюзи, държави и регулаторни органи, да приемат тези препоръки сериозно и да ги приложат спешно.“
*Въглероден офсет – пазар, който позволява на компаниите да финансират проекти, намаляващи или компенсиращи емисиите. В замяна, компаниите получават „въглеродни кредити“.
*Грийнуошинг – процес, при който зеленият PR и зеленият маркетинг се използват измамно, за да убедят обществеността, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични.
[1] австралийска мултинационална компания в областта на минното дело, металите, природния газ и петрола
Превод: Таня Станкова
Източник: The Guardian
