Забързана крачка по улица Оборище и нескрито притеснение. Позвъняваш на звънеца и влизаш в офиса.
Нито знаеш още какво точно правиш, нито как точно ще го направиш.
Позвънява се отново на звънеца, ставаш да отвориш вратата и пред теб се изправя жена. Ти не си способен да видиш точно как изглежда, единственото, което виждаш са едни топли сини очи. Очи, които се усмихват.
Представяш се и ставаш още по-неуверен, когато чуваш, че тази жена е Главен секретар на Дружеството за ООН в България.
Чувстваш някаква странна привързаност към нея, сякаш си я виждал, сякаш я познаваш цял живот.
Тя сяда на масата до теб и започва да води разговор с останалите хора в офиса. Не помниш какво точно говори, но помния усещането, което остава в теб. Онова усещане за топлота, уют и хармония.
„Искам да бъда точно толкова щастлива! “ – мислиш си наум.
Вечерта някакси е минала като миг и е време да си тръгвате. Казвате си чао, искаш да я прегърнеш, но не си сигурен дали е подходящо. Подаваш плахо ръка, а тя протяга ръце към теб. Изпитваш неописуемо щастие от прегръдката.
След този ден, срещите ви стават все по-честни. Рядко обаче говориш, въпреки че хората казват, че ти се отдава.
Слушаш и попиваш всяка нейна дума. Опитваш се да прекопираш способността й да вдъхновява хора, да ги въвлича в работата и това да бъде придружено с онази хармония, която тя излъчва.
Още чуваш онова нейно обръщение: „Деца, ще намерим решение, само без нерви“ и топла усмивка. Това ти е давало кураж да продължаваш, да търсиш и намираш начин и дори – да овладееш младежките си емоции.
Тази жена въвлече мен в работата в организацията, в работата в сектора. Но не само мен, а и десетки други хора.
Името й е Ива Гарвалова-Досева и ако трябва да я опиша с една думи, то тази дума е –„неописуема”.
Не можеш да опишеш Ива, трябва да я усетиш, трябва да я почувстваш.
Колкото и банално да прозвучи, ние ти благодарим, благодарим ти за всичко. Благодарим ти, че запали пламъка в нас.
Честит рожден ден от екипа на Дружество за ООН в България.
Изготвили: Илина Мутафчиева и Петър Бучков.
