Докладът на ООН за развитието на водите в световен мащаб (WWDR 2024), публикуван от ЮНЕСКО, разглежда задълбочаването на конфликти по света вследствие на водната криза. За да опазят мира, държавите е необходимо да наблегнат на международното сътрудничество и дипломация.
Линк към целия доклад (на английски)
„С увеличаването на напрежението заради борбата за водни ресурси се покачва и рискът от глобални и регионални конфликти. Посланието на ЮНЕСКО е ясно: ако искаме да опазим мира, трябва да действаме бързо, за да предпазим водните ресурси и да подобрим глобалното сътрудничество в тази област,“ заяви Одри Азулай, генерален директор на ЮНЕСКО на пресконференция в Париж на 22 Март 2024 г.
„Управлявани устойчиво и справедливо, водните ресурси могат да бъдат средство за мир и прогрес. Те са основата на селското стопанство, което е от първостепенно социално-икономически значение за милиарди хора по света,“ каза Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD) на същата пресконференция.
Според последния доклад публикуван от ЮНЕСКО, днес 2,2 млрд. човека живеят без достъп до питейна вода и 3,5 млрд. без достъп до вода, преминала процес на пречистване. Целта на Обединените нации е да решат този проблем до 2030 г. Засега това остава трудно постижима цел и крие опасност от задълбочаване на вече съществуващите проблеми.
Над 1,4 млрд. души са засегнатите от сушата между 2002 г. и 2021 г. От 2022 г. близо половината от населението на света изпитва голям недостиг на вода през поне част от годината, докато една четвърт са изложени на изключително високи нива на безводие, като използват над 80% от техният възобновяем годишен воден ресурс. Предвижда се, че поради климатичните промени този недостиг ще се задълбочи и доведе до риск от социална нестабилност.
Момичетата и жените – първите жертви на липсата на вода
Последиците започват с влошаване условията на живот, което води до недостиг на храна и здравословни проблеми. Недостигът на вода засяга социалното развитие на населението, в частност на момичетата и жените. В много провинциални райони по света, жените имат задачата да осигурят водата за нуждите на дома, което им отнема няколко часа дневно. Намаляването на водоизточниците прави тяхната задача по-тежка, тъй като отнема повече време и усилия за набавяне на нужното количество вода. Всичко това може да създаде пречки пред достъпа им до образование, участието им в икономиката и тяхната сигурност.
Водната криза е една от главните причини за миграцията. От своя страна, този процес може да доведе до натоварване на водоснабдителните системи в страните приемащи мигранти и пораждане на социално напрежение. Научно изследване проведено в Сомалия отчита увеличение от 200% на случаите на насилие срещу жени, част от изселнически групи.
Неотложна нужда от международни споразумения
Липсата на вода може да увеличи риска от конфликти. В региона Сахел, деградацията на влажните зони – често причинена от неправилно ръководени водоснабдителни проекти – е изострила отношенията в региона, и в резултат се пораждат спорове за достъпа на вода и плодородна земя.
Макар приблизително 40% от населението на земята да живее в държави със трансгранични водни басейни, само една пета от държавите поддържат споразумения за съвместно управление на споделените водни ресурси. Много от трансграничните води се намират в райони, белязани от настоящи или минали конфликти. В арабския регион седем държави са били във военен конфликт през 2021 г., някои от тях продължили с години. Това оказва сериозно влияние върху водоснабдяването, инфраструктурата и вероятността за сътрудничество.
Напрежението между държавите в Африка остава високо заради водната криза: изследване, обхванало 22 африкански държави сочи, че 19 от тях страдат от недостиг на вода, а две трети от източниците на сладководна вода на континента са трансгранични, като само седем са предмет на формализирано сътрудничество.
Напредък в сътрудничеството в различни региони
В този контекст сътрудничеството изглежда като мощно средство за поддържане на мира. Ако бъдат създадени условия за диалог между всички засегнати страни и въведени необходимите правни рамки, това сътрудничество може да разреши много от споровете и така да предотврати разрастване на конфликтите.
Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASRB), подписано през 2002 г. от Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Словения, е първото многостранно споразумение в Югоизточна Европа. То успешно полага основите за устойчиво управление на водите. Две десетилетия по-късно то е ключов фактор за стабилността в региона и служи за пример по света.
Намаляването на обема на езерото Чад – свило се с 90% за 60 години – води до редица предизвикателства за икономиката и сигурността в региона. Заради това Kамерун, Чад, Централноафриканска република, Либия, Нигер и Нигерия дадоха нов тласък на Комисията за басейна на езерото Чад (LCBC). Днес организацията успешно гарантира ефективното използване на водите на басейна, подпомага местното развитие и предотвратява конфликти между държави и местните общности.
Заключение
Тези примери доказват, че дори в сложни ситуации, като водната криза, държавите имат възможност да провеждат политики за достъп и справедливо управление на водните ресурси, благодарение на международното сътрудничество и подкрепата на системата на ООН.
Прочети повече:
Докладът e наличен тук
Световен ден на водата – 22 март
Програма за оценка на световните водни ресурси на ЮНЕСКО (WWAP)
UN-Water
Докладът „Развитие на водите в световен мащаб“ се публикува от ЮНЕСКО от името на UN-Water и се координира от WWAP. Той предоставя поглед върху състоянието, потреблението и управлението на питейната вода и пречиствателните процеси.
По материала работи: Даниел Луков
