Назрява ли водна криза между Турция и Иран?

Спорът за трансгранични води тлее между Турция и Иран, добавяйки към неотдавнашното напрежение около формирането на ново правителство в Ирак и контрола върху иракския регион Синджар. Раздразнен от изграждането на язовири от страна на Турция на реките Арас и Тигър, Техеран дойде да обвини публично Анкара, разпалвайки спор, който досега до голяма степен беше ограничен по дипломатически канали.

0
115

Говорейки в парламента на 10 май, иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан критикува проектите за язовир в Турция като „неприемливи“ ходове, които заплашват да намалят водните потоци и да нанесат щети на околната среда както на Иран, така и на Ирак. Техеран трябва да „преследва случая чрез диалог и двустранни преговори“, тъй като Турция не е страна по Нюйоркската конвенция от 1997 г. за ненавигационно използване на трансгранични води, което не позволява на Техеран да съди Анкара в международен план, каза министърът. „Не трябва да позволяваме на страни като Турция да използват настоящата липса на международен механизъм, за да променят условията на околната среда в Иран или Ирак“, добави той.

Амир-Абдолахян каза, че е повдигнал въпроса пред турския си колега най-малко три пъти през последните месеци – на две срещи в Ню Йорк и Техеран и по време на телефонен разговор – и предложи сформирането на съвместна комисия за справяне с проблема. Екип от експерти от министерството на външните работи и енергетиката на Иран проведе разговори в Турция по-рано тази година и се очаква скоро турска делегация да посети Иран, каза той.

Мохамад Багер Галибаф, председателят на иранския парламент: Иран разглежда проблема като част от националната сигурност

Арас извира в източна Турция и тече на изток, образувайки гранични участъци между няколко държави, а именно Турция, Азербайджан, Иран и Армения, преди да се влее в река Кура в Азербайджан. Тигър също извира в източна Турция, тече на юг, за да образува гранични участъци между Турция и Сирия и между Сирия и Ирак, преди да се слее с Ефрат в Ирак, за да образува Шат ал-Араб. Ирак допринася с 51% за водния поток на Тигър, докато Турция допринася с 40%, а Иран с 9%, според турската статистика.

Техеран твърди, че турският язовир Илису на Тигър, открит миналата година, представлява риск за околната среда не само за Ирак, но и за Иран. Иранските официални лица държат Турция отговорна и за прашните бури в резултат на сушата, за която обвиняват намалените водни потоци в Тигър и Ефрат.

Турция не е чужда на обвиненията за водата, отправяни най-вече от Ирак и Сирия от десетилетия. Говорителят на външното министерство Танджу Билгич отвърна на 12 май, че твърденията на Иран са „далеч от научните изследвания“, отбелязвайки, че Африка и Близкият изток са действителните източници на прашни и пясъчни бури, които се увеличават поради суша, деградация на земята, обезлесяване и опустиняване като резултат от изменението на климата. А по въпроса за трансграничните води Турция е отворена за всяко „рационално и научно сътрудничество“ с Иран, каза той.

Турска водноелектрическа централа и язовир вече работят на Арас, докато друг язовир в момента се запълва, а трети е в процес на изграждане. Турция строи язовир и на приток на Арас, като 25% от резервоара е предназначен за нуждите на питейна вода, а останалите за напояване.

Иран от своя страна изгради съвместни язовири с Армения и Азербайджан на река Арас

Турски официални лица обвиняват за недостига на вода в Иран лошото управление на водните ресурси и виждат обвиненията на Техеран като отклонение, за да потуши нарастващите оплаквания на населението от водата. Те твърдят, че благодарение на язовирите на Арас и Тигър, Турция е успяла да увеличи водните потоци до нива над нормалните по време на суша, подчертавайки, че обвинителни твърдения подкопават двустранното сътрудничество.

През 2017 г. Турция сформира пет работни групи с Ирак, за да разгледа различни аспекти на проблема с водата, включително перспективата за съвместни язовири по границата, качеството на водата, опустиняването, прашните и пясъчните бури, методите за измерване и обучението за управление на водите. Освен това президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи специален пратеник за засилване на водното сътрудничество с Ирак.

Техеран може да говори и от името на Багдад, като критикува Турция, но собствената му водна политика толкова много раздразни иракчаните, че те планират да съдят Иран в Международния съд.

Съвместно измерване на водния поток

Източници, запознати с водната дипломация на Турция, казаха на “Ал-Монитор”, че турски и ирански служители се срещат на всеки три месеца, за да измерват съвместно водния поток от Турция към Иран на три отделни станции – процедура, базирана на протокол, подписан през 1955 г. Турция се ангажира с подобно сътрудничество с Иран и Ирак по време на пълненето на язовир Илису през 2019 г. и Ирак получи вода от Тигър в процеса, казаха те. През 2021 г. – година, белязана от суша – количеството вода, изтекло от язовира, е било двойно повече от потока на Тигър, според източниците.

Те твърдят, че Иран не е успял да покаже подобна загриженост за своите съседи, посочвайки – например – значителен спад в потока на река Керхе към Ирак поради иранските язовири нагоре по течението, съчетани с дига, разполовяваща блатистата местност на границата.

Багдад и регионалното правителство на Кюрдистан, което граничи с Иран, обвиняват Иран, че отклонява притоците на Тигър за сметка на Ирак. Иран се опита да съживи своето умиращо езеро Урмия, като прехвърли водата от Малкия Заб, като същевременно отклони и водите на река Сирван. От иракска страна нивото на водата е спаднало с 80% в Малкия Заб и с 85% в Сирван. През 2020 г. властите на Кюрдистан съобщиха, че потокът от Малкия Заб, който захранва язовира Дукан и от който 100 000 души зависят от водата, е напълно прекъснат. Техеран твърди, че неговите водни дейности са законни, като се има предвид, че и двете реки произхождат от Иран.

Броят на язовирите в Иран нарасна до 647 през 2018 г. от 316 през 2012 г. През 2019 г. Техеран обяви план за изграждане на още 109 язовира за две години, целящи пренос на вода до градовете, засегнати от суша. Броят на язовирите на Сирван достигна 18 през 2020 г.

„Проблемът с водата е в основата на много проблеми между Анкара и Техеран“

Ариф Кескин, турски изследовател, специализиран в Иран, твърди, че проблемът с водата е в основата на много проблеми между Анкара и Техеран, включително „улесняването на Иран“ за незаконното преминаване на афганистански бежанци към Турция.

„Иранските официални лица се опитват да представят проектите за язовирни стени на Турция като основна причина за сушата не само в Иран, но и в Ирак и Сирия. Някои дори обвиниха Турция във въстанието в Сирия, което беше подплатено от фактора суша. Следователно те правят връзка между язовирите на Турция и националната сигурност на Иран“, каза Кескин пред “Ал-Монитор”.

„Иран се чувства в правото си дори да промени коритото на река Арас, но твърди, че Турция няма право да строи толкова много язовири. Те описват това и като заговор срещу Иран“, добави той.

Според Кескин Иран е допуснал сериозни грешки в управлението на своите водни ресурси и сега се опитва да прикрие това, като насочва народния гняв към Турция. „Те нямат селскостопанско планиране и селекция на култури въз основа на водните ресурси. Те не използват осъществими техники за напояване, нито извършват оценки на въздействието на язовирите върху околната среда. Революционната гвардия контролира проектите“, каза той.

Турция и Иран се сблъскаха по безброй въпроси през последните години – от войните за влияние в Сирия и Ирак до бежанците и борбата с тероризма. Проблемът с водата обаче не е като никой друг. Има потенциал да ескалира и допълнително да обтегне двустранните връзки.

Източник: Al-Monitor

Превод: Филип М. Павлов