Липсата на дъжд причинява многократни тежки суши в Сирия, опустошителните пясъчни бури задушават хората в Ирак, а езерата и реките пресъхват в региона. В северозападен Иран езерото Урмия до голяма степен е изчезнало, в Хузестан водните биволи умират от жажда, а в Исфахан в Заяндеруд, животворната река, почти няма вода. Междувременно в мегаполиса Техеран почвата потъва, тъй като подпочвените води се изпомпват неконтролирано.
Нарастването на населението оказва натиск върху природата
Това само отчасти е свързано с изменението на климата: непрекъснато нарастващото население налага разработването на все повече земеделска земя и увеличава потреблението на вода в градовете. Остарелите, разточителни напоителни системи са проблем, както и отглеждането на култури, които изискват много вода като памук и ориз. Изграждането на нови и нови язовири за производство на електроенергия и напояване също е причина за пресъхването на реките.
Толкова много вода се отклонява от горното течение на Ефрат в Турция и Сирия, че само малка част от първоначалното количество вода достига до Южен Ирак. Също така в Басра реката е толкова замърсена, че водата от нея вече почти не може да се използва. Тигър е изправен пред същата съдба, откакто Турция завърши огромния язовир Илису през 2019 г. Някои дори се опасяват, че спорът за водата между съседите ще доведе до войни в бъдеще.
Използването на запаси от подземни води е в най-добрия случай временно решение. Докато огромни резервоари с вода се намират под пустинята в Египет и други страни, тези водоносни хоризонти са невъзобновими. Каквото си отиде си отиде. Една от възможностите е обезсоляването на морската вода, но само ако се използва възобновяема енергия. Използването на изкопаеми суровини само би допринесло за изменението на климата и по този начин би изострило проблема.
Температурите ще продължат да се повишават
Въпреки че много от екологичните проблеми в Близкия изток не са пряк резултат от изменението на климата, повишаването на температурите и намаляването на валежите в резултат на глобалните емисии на CO2 вероятно допълнително ще влошат ситуацията в Близкия изток. Така че е добре, че следващата световна климатична конференция ще се проведе в средата на ноември в египетския крайбрежен град Шарм ал-Шейх. След Доха 2012 и Маракеш 2016, това е третият път, когато срещата на върха на ООН ще бъде домакин съответно в Близкия изток и Северна Африка.
Осъзнаването на изменението на климата бавно нараства в региона. Ирак, който според ООН е една от петте най-уязвими страни в света, е особено силно засегнат. В наскоро публикуван анализ на климатичния риск за Ирак мозъчният тръст “Аделфи” допуска с голяма вероятност, че температурите в Месопотамия ще се повишат с до 3 градуса до 2080 г. и че животозастрашаващите горещи вълни ще се увеличат рязко.
Прогнозите за валежите са по-малко ясни, но и тук съществува риск от значително намаляване на валежите в Ирак до 2080 г., ако глобалните емисии на CO2 останат високи. Поради силното нарастване на населението количеството налична вода на глава от населението също ще спадне до критично ниво. В най-лошия случай, според проучването на Аделфи, много градове в Близкия изток и Северна Африка може да станат необитаеми до края на века поради горещините.
Повечето страни в региона вече са зависими от вноса на храни. С очакваното увеличение на населението вносът ще продължи да нараства. Вносът има смисъл предвид ограничените земни и водни ресурси. Въпреки това прекъсването на износа на зърно от Украйна показа това колко уязвими прави обществата. Всяко увеличение на цената на зърното застрашава препитанието на най-бедните и лесно може да доведе до протести. Повишаването на цените на хляба през 2011 г. беше важна причина за Арабската пролет.
Изменението на климата изостря много проблеми
В Сирия сушата в годините преди 2011 г. изостри социалното напрежение. По това време повече от 800 000 души губят препитанието си и са принудени да се преместят в градовете. Много от фермерите и животновъдите се оказаха безработни, обеднели и отчаяни в покрайнините на градове като Алепо, Хомс и Дараа. Неслучайно протестите срещу Башар Асад започнаха в засегнатата от суша южна част на Сирия през март 2011 г.
Би било накратко да се каже, че сушата беше основната причина за гражданската война и по този начин за бягството на милиони сирийци в чужбина, но тя беше фактор. Дори днес изменението на климата изостря икономическите проблеми на много места и застрашава крехкото социално равновесие. В Басра, Ахваз и Исфахан липсата на вода доведе до бурни протести през последните години, които причиниха сериозни трудности на правителството.
Дори ако връзката между изменението на климата, конфликтите и миграцията не винаги е пряка или недвусмислена, проблемът не може да остави Европа безразлична. Опасността загубата на препитание да накара много хора в Близкия изток да мигрират е реална. Следователно в собствен интерес на Европа е да подкрепи региона в преодоляването на екологичната криза и необходимата екологична трансформация.
Твърде често все още липсва осъзнаване на проблемите
Решението започва със създаването на разбиране за проблема сред населението и сред вземащите политически решения. Фермерите, както и служителите на министрите, трябва да разберат, че топлината, сушата и недостигът на вода не са временни явления, а израз на дългосрочна промяна, която изисква фундаментална промяна в методите на градското планиране и начина на живот.
Първата стъпка е да се спре строителството на нови язовири и да се рехабилитират остарелите напоителни системи, през които много вода се просмуква неизползвана. Втората стъпка е да се премине към по-устойчиви методи на земеделие и техники за напояване, като капково напояване, които използват наличната вода по-ефективно. В градовете трябва да се намали голямото потребление на вода, а също така са необходими архитектура и градско планиране, които са по-добре адаптирани към климата.
Традиционната близкоизточна архитектура умело използваше вятъра, водата и сянката за охлаждане: вятърните кули улавяха и най-слабия бриз, подземните пространства осигуряваха прохладни убежища, а басейните с вода в дворовете осигуряваха охлаждане. Днес, от друга страна, доминират сградите от стъкло, стомана и бетон по западен модел. Тези сгради не са адаптирани към горещия климат, така че трябва да се охлаждат с много енергия.
Иновативните проекти остават изключение
Тук е необходимо фундаментално преосмисляне. Досега обаче проекти като екологичния град Масдар в Абу Даби остават изключения – и Масдар също не е завършен. Футуристичният метрополис Неом в Саудитска Арабия иска да постави нови стандарти по отношение на устойчивостта, но предишните проекти не изглеждат много реалистични. Други проекти за градско развитие, като например новата столица на Египет, са напълно конвенционални в своята концепция и им липсва каквото и да е осъзнаване на екологичните проблеми.
Израелците могат да бъдат модел за подражание, когато става въпрос за разработване и прилагане на ефективни методи за отглеждане и техники за напояване. Дори в богатите монархии от Персийския залив има напредък в използването на възобновяема енергия и обезсоляването на морската вода. Държави като Иран, Египет или Турция със сигурност имат необходимия опит, но екологичната и техническата трансформация там не е напреднала отвъд водещи проекти.
В слаби държави като Ирак (да не говорим за страните с гражданска война Сирия, Йемен или Либия) липсват институционалните структури, които да оформят промяната. Подкрепата на тези страни трябва да бъде приоритет за Европа. Не става въпрос за износ на готови решения, а за съвместно намиране на отговори на предизвикателството на изменението на климата. Европейците също могат да научат нещо за бъдещето.
Богатите на петрол и газ държави в Персийския залив все още разполагат с финансовите средства да се справят с екологичната криза. Въпреки това, тъй като светът се отдалечава от изкопаемите горива, техните приходи ще намалеят. Следователно за тях е спешно не само да намалят потреблението на вода и да преобразуват селското стопанство, но и да се освободят от зависимостта от износа на петрол и газ. Човек може да бъде скептичен, че екологичната трансформация ще успее във времето. Но Близкият изток няма избор. Защото алтернативите са още повече горещи вълни, пясъчни бури и пресъхващи реки.
Източник: Neue Zürcher Zeitung
Превод: Филип М. Павлов
