Доклад на израелската правозащитна организация „Б‘Целем“ разкрива как израелските затвори са превърнати в лагери за мъчения над палестинците, които са принуждавани да живеят в нехуманни условия и са подложени на системни издевателства и унижения, станали още по-жестоки след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.
„Каза, че в стаята има двайсет войници и те ще ме изнасилят както „Хамас“ -„Ислямска държава“ са насилвали еврейки в южен Израел. Продължи да ме псува и да заплашва мен и семейството ми. След това войничка дойде и ме заведе в стая с други войнички, които ми казаха: „Добре дошла в Ада.“
Така 47-годишната Лама ал-Фахури от Хеброн описва травмиращите си преживявания в плен на израелската армия. Тя е само една от многото палестинки и палестинци, които са изпратени в израелски затвори и центрове за задържане след 7 октомври 2023 г. След като са освободени (повечето – без повдигнати каквито и да било обвинения), петдесет и петима от тях споделят своите истории с „Б‘Целем“, които ги документират в изследване, публикувано през август тази година. Докладът, озаглавен „Добре дошли в Ада“, включва и свидетелски показания на роднини на палестинци, които все още са задържани.
До началото на юли 2024 г. в израелските затвори и центрове за задържане се намират 9623 палестинци, което е почти два пъти повече от периода преди началото на последната война в Газа. 4781 палестинци са лишени от свобода без съд и присъда, без да знаят в какво са обвинени и без достъп до правна защита – практика, която Израел описва като „административно задържане“. Някои са изпратени там по време на военните действия в Ивицата Газа, защото попадат под мъглявата дефиниция „мъже в боеспособна възраст“. Други са арестувани само защото са изразили солидарност със страданието на палестинците. Трети са задържани по подозрения (обосновани или не), че подкрепят една или друга въоръжена палестинска организация.
Насилието, описано от десетките свидетели, държани на различни места, е толкова методично, че според „Б‘Целем“ е извън съмнение, че става дума за организирана и ясно декларирана политика на израелските затворнически власти. Тя се прилага по силата на заповеди на Министъра на националната сигурност Итамар Бен Гвир, който отговаря за израелските затвори, и е с пълната подкрепа на министър-председателя Бенямин Нетаняху.
Още на 18 октомври 2023 г. Бен Гвир въвежда извънредно положение в затворите. В същността си то представлява издаване на поредица от нареждания за потъпкване на основни човешки права на палестинските затворници и влошаване на условията в местата за задържане в нарушение на ангажиментите, които Израел има съгласно вътрешните си закони и международното право.
Тази нова политика се отнася за всички места за задържане и за всички палестински затворници, без значение дали са от окупирания Западен бряг, включително и Източен Йерусалим, от Газа или са граждани на Израел. В резултат на тази нова политика 60 палестинци са починали в затвора.
Оцелелите и близките на жертвите споделят на какви репресии са били подложени.
Брутално физическо насилие и побои, лишаване от сън
Саир Абу Асаб, 38-годишен, от Калкилия на окупирания Западен бряг, е задържан в пустинята Негев.
Намерен e мъртъв в килията си със следи от насилие по тялото.
Фади Бакер, 25-годишен, от Газа
„Гасиха цигари в устата и по тялото ми. Сложиха на тестисите ми скоби, които бяха прикрепени към нещо тежко. Останах така цял ден. Тестисите ми се подуха, лявото ми ухо кървеше. Питаха ме за лидери на „Хамас“ и хора, които не познавах и не бях срещал. Питаха ме къде съм бил на 7 октомври. Казах им, че съм бил вкъщи и съм излязъл само за да взема храна за жена ми. Пребиха ме. След това ме върнаха пак в студената стая със силна диско музика и ме оставиха отново там, гол, два дни.“
Психическо насилие, унижения, обиди, конфискуване на лични вещи
Хадил ад-Дахдух Заза, 24-годишна майка на 4-годишния Мухаммад и Зейн – на една годинка, от Газа
„Биха ми инжекция с анестетик и ме попитаха дали действа. Обясних им, че упойката не ме е хванала и когато раждах с цезарово сечение, така че останах в съзнание. След това ми направиха кръвен тест. Сложиха и нещо в устата ми. Когато ме освободиха, свекърва ми ми каза, че и на децата ми са взели кръвни проби.[…] Бях в дупка в земята, заедно с други задържани. Тогава войниците ми наредиха да си сваля хиджаба. Един от тях ми каза: „Убих мъжа ти и искам да те погреба жива. Да оставя кучетата да те изядат. Войничките ме накараха да си сваля бельото и ме претърсиха така.. През цялото време ме удряха и псуваха. След 54 дни ме освободиха и ме закараха до [граничния пункт] Керем Шалом. Не ми върнаха личните вещи. Когато ме задържаха, носех златни бижута за 4900 шекела (около 1330 щатски долара), 370 динара, личната си карта и телефона. Имам разписка за тези вещи. Когато видях съпруга си, не го познах. Изглеждаше съвсем различно след ареста и мъченията. Бяха го пуснали преди мен.“
Фарид Амер, 65-годишен, от Хан Юнис, Газа
„Веднага казах на войника: „Аз съм собственик на тази къща, на 65 съм и съм цивилен. Тогава той ми каза: „Слез на земята и пълзи.“ Нареди ми да се съблека и да сваля даже и бельото. Когато вече бях гол, се появи войник зад мен и ме удари силно по лявата част на гърба с ръка, на която беше сложил ръкавица с твърда част. Мястото все още ме боли. След това завърза ръцете ми зад гърба и ми сложи превръзка на лицето. През цялото време, докато ме държаха (почти две седмици – бел. ред.), бях с белезници и покрити очи. Денонощно. Беше ми много трудно да ходя до тоалетната в това състояние. Предпочитах да не ям, за да не се налага да ходя до тоалетната, която беше мръсна.“
Сексуално насилие
Сами Халили, 41-годишен от град Наблус, държан в затвор в пустинята Негев
„Заведоха ни в стая, в която бяха разпилени много дрехи, обувки, пръстени и часовници. Съблякоха ни голи, трябваше да си свалим и бельото. Претърсиха ни с метален детектор. Накараха ни да коленичим и да се разкрачим. Удряха ни многократно в слабините с металния детектор. След това ни накараха да отдадем почит на израелското знаме, което висеше на стената. Отказах. Последваха удари по цялото ми тяло. Един от войниците ме удари с коляно в стомаха. Паднах на земята и повърнах, а той ме изрита в слабините. Болката беше много силна. Когато престанаха, започнах да се обличам. Удряха ме при всяка дреха, която слагах върху тялото си. Когато си обличах якето, един от надзирателите попита: „Стигна ли ти боят?“
Със завързани очи и памперси: малтретирането на палестинците в израелските центрове за задържане
Отказ на медицинска помощ
Арафат Хамдан, 24-годишен, от Бейт Сира на окупирания Западен бряг, диабетик на инсулинова терапия, е намерен мъртъв в килията си два дни след като е арестуван. Показания на свидетели сочат, че му е била отказана адекватна медицинска грижа.
Мухаммад ас-Саббар, 20-годишен палестинец от Аз-Захирия, област Хеброн, на окупирания Западен бряг, имал заболяване на храносмилателната система, което изисквало специална диета. Умира на 8 февруари в затвора „Офер“. Според свидетелските показания причината за смъртта му е липсата на храна, съответстваща на здравословното му състояние, и недостатъчна медицинска грижа.
Принудителен глад и принудителна жажда
Хишам Салих, 38-годишен, задържан в затвора „Офер“
„През повечето време храната беше развалена, например, яйцата и киселото мляко. Веднъж затворник от съседната килия помоли да му сменят киселото мляко, защото беше с изтекъл срок на годност. Наказаха всички затворници от килията: насъскаха кучета срещу тях, биха ги с палки, завлякоха ги до банята и ги биха там. На следващия ден още виждах кръвта има по пода.”
Саир Халахле, на 45 години, от град Харас на окупирания Западен бряг
„През този период свалих 35 килограма, защото храната беше малко и некачествена. Помня ориза, който надзирателите ни носеха. Изглеждаше така, все едно е киснат в гореща вода, без да е варен. Това трябваше да ядем. И без друго всеки затворник получаваше по една-две лъжици на хранене.“
Сами Халили разказва, че в килията имало течаща вода само по един час на ден и е трябвало да пълнят торби за боклук с вода, за да има какво да пият през останалото време. Когато затворническите власти открили пликовете, пробили дупки в тях.
През годините израелските сили за сигурност са задържали хиляди палестинци, а израелските затвори са използвани преди всичко като средство за тормоз и контрол над палестинското население. В дните след 7 октомври Израел арестува незаконно хиляди палестински работници от Ивицата Газа, които към онзи момент се намират на негова територия с легално издадени разрешителни за работа. Стотици са изпратени на неизвестни места, без техните близки да имат каквато и да било информация за тях. Някои от тези затворници все още са задържани. Всички опити на семействата, адвокати и правозащитни организации да разберат кой е бил арестуван и къде се намира, са били категорично отхвърлени от израелските власти. Върховният съд на Израел е приел тяхната позиция, че не са длъжни да предоставят подобни данни.
