Конференцията на ООН за изменението на климата (КOП) се провежда всяка година и е единственият в света многостранен форум за вземане на решения относно изменението на климата.
На форума се търси съгласие за начините за справяне с климатичната криза, като например ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий, подпомагане на уязвимите общности да се адаптират към ефектите от изменението на климата и постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.
Основни въпроси за тазгодишната КОП28
- Кой беше домакин
Тази година се проведе 28-та конференция, поради което тя получи съкращението КОП28. Събитието се състоя в Дубай, Обединените арабски емирства (ОАЕ) в периода 30.11.2023 г. – 12.12.2023 г., а домакин беше Султан Ахмед Ал-Джабер – главен изпълнителен директор на петролната компания на ОАЕ. Това беше първата среща на КОП, която се проведе в Близкия изток – регион, който е силно уязвим от въздействието на климатичната криза.
Всяка година срещата се провежда в различен регион въз основа на ротационен график между петте регионални групи на ООН: Африканската група, Азиатско-тихоокеанската група, Източноевропейската група, Латиноамериканската и Карибската група и Западноевропейската група. Ролята на приемащото правителство е да осигури помещения, съоръжения, оборудване и комунални услуги за срещата. Също така трябва да ангажира другите правителства на ниво министри, ръководители на делегации и техническо ниво да си сътрудничат с цел постигане на успешна среща.
- Кой присъства
КОП28 е едно от най-големите и важни международни събирания през 2023 г., следено отблизо по целия свят. Рекорден брой делегати бяха регистрирани за тазгодишната среща на върха, което я прави потенциално най-голямата в историята на КОП. Повече от 84 000 участници са присъствали лично на тазгодишната Конференция в Дубай, включително държавни глави и световни лидери. Преди конференцията папа Франциск издаде апостолски призив, наречен Laudate Deum, в който подтиква за активни действия срещу климатичната криза и осъжда отричането на изменението на климата. Чарлз III, крал на Обединеното кралство, изнесе встъпителната реч на срещата на върха. Президентът на САЩ Джо Байдън не присъства, като възможни причини бяха посочени войната между Израел и Хамас и трудностите с приемането на бюджета на правителството на САЩ. За първи път България участва със собствен щанд на конференцията, на който бяха представени български компании от различни сектори. Българският държавен глава Румен Радев се включи в част от дискусиите и проведе срещи със свои колеги, като участва в церемонията по официалното откриване на форума
- Какво се обсъди на КОП28?
– уточняване на подробностите относно финансирането на уязвимите общности, справящи се с непосредствените въздействия на климата;
– постигане на глобална цел относно финансирането, което би помогнало за справяне с изменението на климата;
– стимулиране на енергиен и справедлив преход в борбата с климатичните промени;
– стабилизиране на огромната разлика в емисиите;
Основната цел на КОП28 беше да се направи равносметка на напредъка, постигнат от страните по прилагането на Парижкото споразумение и да се начертае курс на действие за драстично намаляване на емисиите на парникови газове и защита на живота и поминък.
Какво беше ново в срещата?
КОП28 включи първия по рода си Младежки шампион по климата – позиция на министерско ниво, предназначена да преодолява различията между правителствата, служителите и младите активисти. На КОП28 беше създадена и първата по рода си Международна програма за младежки делегати по въпросите за климата, която изцяло финансира участието и работи върху изграждането на капацитет за сто млади хора от цял свят, които да участват в преговорите. Присъстващите на КОП28 участваха в първия по рода си Youth Stocktake, в който определиха нивото на участие на младите хора в преговорите за климата и да разработят начини за по-добро усилване на гласовете на младите в бъдеще.
КОП28 също посвети ден на равенството между половете, включвайки панели на високо ниво. Един панел, включващ млади жени от региона на Близкия изток и Северна Африка, се открояваше със своя оптимизъм. Участниците изразиха своите визии за бъдещето, като предложиха надежда, а не отчаяние, и поставиха акцент върху една от основните пречки за напредъка: финансирането на жените за справяне с изменението на климата. Данните от КОП27 показват, че само около една трета от преговарящите екипи на държавите са съставени от жени, така че акцентът върху равенството между половете на КОП28 е важна стъпка към коригиране на дисбаланса.
Срещата не премина без противоречия, като присъстваха повече от 1300 филиала на компании за изкопаеми горива. Докато четири от петте най-големи нефтени и газови компании – Shell, Chevron, TotalEnergies и BP – са изпращали делегати на КОП в продължение на няколко години, тяхното присъствие беше отличително тази година. Например на щанда на Организация на страните износителки на петрол се проведе събитие, което да убеди младите хора да подкрепят изкопаемите горива. Но в разговора с присъстващите на КОП28 стана ясно, че мнозина виждат ползата от присъствието на ръководителите на компаниите за изкопаеми горива. Присъстващи на срещата защитиха участието на компаниите за изкопаеми горива, като твърдяха, че при изключване е много по-трудно да бъдат принудени да направят решаващите промени в своите практики, които са от съществено значение за реалния напредък по отношение на климата. Дори Султан Ахмед Ал-Джабер беше принуден да се откаже от забележките си, отричайки ролята на изкопаемите горива в приноса за продължаващото затопляне.
Отварянето на вратата за много гласове – млади хора, жени, коренно население, гражданско общество и дори ръководители на петролни компании – има потенциала да промени процеса на КОП по положителен начин. Но ако публичната изява не бъде последвана от реални и съществени действия, КОП28 рискува основният му принос да бъде младежта, зеленото и розово размиване, а не прогрес.
Резултати и ключови изводи от КОП28
КОП28 постигна някои исторически резултати, като например:
Компенсации:
Един от първите успехи на КОП28 беше създаването на фонд за щети и загуби. Той ще предостави финансова подкрепа на развиващите се страни, които вече страдат от изменението на климата, като екстремни метеорологични явления, покачване на морското равнище и загуба на биологично разнообразие. Фондът беше договорен в първия ден от срещата след десетилетия на настояване за това от страните от Глобалния юг. Но обещаните 700-те милиона долара от богатите нации далеч не отговарят на прогнозната годишна цена на щетите, която варира от 100 до 580 милиарда долара. Фондът призовава всички страни да увеличат своите финансови вноски за справяне с проблема. Съединените щати, най-големият източник на парникови газове в историята, отделиха 17,5 милиона щатски долара.
Поетапно премахване на изкопаемите горива и увеличаване на капацитета за възобновяема енергия:
Исторически резултат от КОП28 беше приемането на споразумение за постепенно премахване на изкопаемите горива, което задължава страните да се откажат от изкопаемите горива в енергийните системи по справедлив и организиран начин, така че да постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г. Това беше първият път, когато КОП изрично обърна внимание на необходимостта от прекратяване на използването на въглища, петрол и газ – основните двигатели на климатичната криза. Споразумението също така призова за утрояване на капацитета за възобновяема енергия в световен мащаб до 2030 г. и ускоряване на технологии като улавяне и съхранение на въглерод.
Ролята на частния сектор:
Договорено беше създаването на частен климатичен фонд на стойност 30 милиарда долара, който да подпомогне инвестициите в природозащитни проекти. Капиталът ще използва опита и ресурсите на Световната банка, Международната финансова корпорация, Световния икономически форум и други.
Глобална равносметка
Основното решение, включващо почти 200-те страни на КОП28, беше относно Глобалната равносметка – петгодишна проверка на състоянието на действията в областта на климата и напредъка, измерен спрямо дългосрочните цели, приети в Парижкото споразумение от 2015 г. Споразумението дава насоки на държавите, докато преразглеждат своите национално определени приноси (NDCs). Те трябва да бъдат представени между края на 2024 г. и началото на 2025 г., преди КОП30, който ще се проведе в Белен, Бразилия. Междуправителственият панел по изменение на климата казва, че настоящите ангажименти на страните са недостатъчни, за да се поддържат температурното покачване до 1,5˚C. Ако продължим без промяна, се предвижда катастрофално покачване от 2,9˚C през този век.
Периодът за предотвратяване на най-лошите въздействия от изменението на климата е малък, но все още съществува и е възможен.
Предизвикателства и критики:
Имаше противоречия относно забележките на президента на КОП28 Султан Ахмед Ал-Джабер. Във видео разговор миналия месец той каза, че „няма наука“, която да показва необходимостта от постепенно премахване на изкопаемите горива, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C. По-късно той изясни вижданията си и каза, че постепенното премахване е „неизбежно и съществено“.
Друго предизвикателство беше липсата на амбиция и спешност, показани от някои от големите източници на емисии като Китай, Индия и Русия. Те не представиха нови или актуализирани национално определени приноси. Освен това много групи на гражданското общество, местни народи, младежки активисти и учени изразиха недоволство и разочарование. Те организираха протести и демонстрации по време на срещата на върха, изисквайки повече действия и справедливост от лидерите. Също така осъдиха влиянието на индустрията за изкопаеми горива и липсата на участие на най-засегнатите общности.
Глобалното затопляне и правата на човека
Окончателният текст на КОП28 цели да задържи повишаването на средната глобална температура през този век до 1,5˚ C. Споразумението определя времеви рамки и цели за намаляване на емисиите, но не уточнява как ще бъде постигнато това.
Средните глобални температури тази година ще бъдат най-високите, регистрирани някога. Някои тихоокеански островни нации, изложени на риск да бъдат наводнени от покачване на моретата, бурни вълни, брегова ерозия или засоляване на земята, описаха резултата от КОП28 като „смъртен акт“.
Увеличаващото се замърсяване на въздуха от изгарянето на изкопаеми горива има катастрофални последици за човешкото здраве и нарушава универсалното право на хората на чиста, здравословна и устойчива околна среда. Това така и не беше обсъдено от делегатите на срещата.
Освен че застрашава живота и разрушава имуществото, изменението на климата нарушава биоразнообразието и уврежда екосистемите, на които хората разчитат. Също така може да опустоши реколтата, да намали достъпа до храна и вода, да засили конкуренцията за ресурси и да увеличи конфликтите и миграцията, като по този начин правата на милиарди хора се застрашават.
Автор: Лора Димитрова
