Какво (не) беше договорено на КОП27?

0
240

На 20 ноември 2022 г. в Шарм Ел Шейх (Египет) приключи 27-ата сесия на Конференцията на страните (КОП27) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Развиващите се страни празнуваха. Ключовите преговори за климата приключиха с „историческо“ споразумение за тяхната цел: глобален фонд за „загуби и щети“, който да предоставя финансова помощ на бедните държави, засегнати от климатични бедствия.

Фонд за загуби и щети

На КОП27 преобладаваха аргументи за компенсиране на по-бедните страни. Изкопаемите горива влияят негативно на глобалното затопляне, а индустриалните държави ги използват в известна степен за забогатяване. Следователно те трябва да компенсират най-силно засегнатите от изменението на климата. Така изглежда справедливо.

Сделката обаче далеч не е съвършена, защото липсват няколко ключови елемента. Много страни заявиха, че се чувстват принудени да се откажат от по-строгите ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, за да може да се осъществи забележителната сделка относно фонда за загуби и щети.

Според амбициозната цел, поставена на миналогодишната среща в Глазгоу, е необходимо намаляване на емисиите с 45%, за да се задържи покачването на средната за Земята температура до 1,5 градуса по Целзий. Настоящият темп на нарастване на емисиите на въглероден диоксид обаче вероятно ще доведе до катастрофално затопляне от 2,5 градуса по Целзий.

Целта от 1,5 градуса е определена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., което съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне. То изисква от всички участващи страни да планират действията си и редовно да докладват за националния си принос за преодоляването на изменението на климата. Но сега преследваната цел изглежда пренебрегната в името на най-уязвимите.

Фондът за покриване на загубите и щетите е дипломатически успех за бедните държави, които спечелиха на своя страна 27-те държави от Европейския съюз и САЩ. А те дълго време се противопоставяха на тази идея от опасения, че подобен фонд може да ги подведе под съдебна отговорност заради вредните емисии.

Тези опасения бяха успокоени с формулировката в споразумението, в която се призовава средствата да идват от различни финансови източници, а не само от богатите държави.

Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН по въпросите за изменението на климата, предупреди, че времето за предприемане на действия по договорените цели е малко и „няма място за отстъпление“.

Поне до следващата климатична конференция, която ще се проведе  през ноември 2023 г. в Обединените арабски емирства, ще се изясняват някои от подробностите за работата на фонда. Засега той разполага с малко сигурни средства.

Според генералният секретар на ООН Антонио Гутериш фондът е „важна стъпка към справедливост“ за бедните страни, които също са допринесли за климатичната криза, но страдат от най-лошите й въздействия.

„Приветствам решението за създаване на фонд за загуби и щети и влизането му в действие през следващия период“, каза Гутериш. „Ясно е, че това няма да е достатъчно, но е много необходим политически сигнал за възстановяване на нарушеното доверие.“

Нещо, за което не се говори

На КОП27 не се разгледа Договора за енергийната харта. Защото това би показало доколко най-богатите държави, които са и най-големите замърсители с парникови газове, са в състояние да намалят въглеродните емисии до 2030 г.

Но това би ги натоварило с огромно финансово бреме. Европа предпочита да не признае, че се е превърнала в пленник на транснационалните енергийни корпорации.

Разпоредбите на договора помагат да се обясни защо, въпреки години на обещания за климата, емисиите от изкопаеми горива достигат рекордни нива.

„Намираме се на магистрала към климатичния ад с крак върху педала на газта. Нашата планета бързо се приближава до критични точки, които ще направят климатичния хаос необратим.“, каза Антонио Гутериш пред световните лидери.

Допълнителен фактор, който възпира Европа от публично разглеждане на проблемите с енергийния договор, е фактът, че това би подчертало напрежението по отношение на енергийната политика с Русия.

Вместо това продължава да се мълчи за енергийния договор и неговите последици. Това, че на КОП27 страните не поставиха въпроса за отменянето му, може да ще подкопае напредъка в справянето с климатичната криза.

Договорът за енергийната харта

Договорът за енергийната харта е предназначен да насърчава енергийната сигурност чрез функционирането на по-отворени и конкурентни енергийни пазари, като същевременно зачита принципите на устойчиво развитие и суверенитет върху енергийните ресурси.

Договорът е подписан през декември 1994 г. и е в сила от април 1998 г. В момента има петдесет и три подписали и договарящи се страни по Договора. Това включва както Европейския съюз, така и Евратом.

Разпоредбите на Договора се съсредоточават върху четири широки области:

  • защитата на чуждестранните инвестиции;
  • недискриминационни условия за търговия с енергийни материали въз основа на правилата на СТО и гарантиране на надеждни трансгранични енергийни потоци през тръбопроводи, мрежи и други транспортни средства;
  • разрешаване на спорове между участващите държави, а в случай на инвестиции – между инвеститорите и приемащите държави;
  • насърчаването на енергийната ефективност и опитите да се сведе до минимум въздействието на производството на енергия върху околната среда.

Въпреки че търговският пакт е наследство от недоверието, породено от Студената война, през последните години енергийните корпорации го използват като инструмент за възпрепятстване на европейските усилия за екологизиране.

Държавите са изправени пред суров избор: или да се поддадат на корпоративния натиск с изкопаемите горива, или да бъдат изправени пред огромни искове за обезщетение за преминаване към възобновяеми енергийни източници.

Автор: Камелия Григорова