Арктика се затопля по-бързо. Какво означава това за нас?

0
273
Изображение: Магдалина Бозукова

Това е материал и резюме на текста на Н. Петков, публикуван в Климатека, 2023. 

Затоплянето в Европа е 2 пъти над средното за света, а в района на Арктика е около 3 пъти над средното. Изминалата година в Арктика бе шестата най-топла в историята, като четирите най-топли години са били през 2016 г.

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.

Какви са причините за по-голямото затопляне над Арктика?

Най-съществена е връзката между топенето на морския лед и повишаването на температурата.

По този начин се създава положителна обратна връзка – механизъм, при който промяна в състоянието на една система води до допълнителни ефекти, които още повече усилват първоначалната промяна. Така в Арктика, вместо почти цялата слънчева светлина да се отразява от леда, при повишение на температурата на въздуха ледът започва да се топи и се открива по-голяма площ от тъмна морска вода, която поглъща повече слънчева енергия. Това води до още по-голямо затопляне на водата, което предизвиква от своя страна още по-ускорено топене на ледовете.

Качеството на леда намалява – През последните 15 години почти липсва дългогодишен лед, тъй като по-голямата част от него се разтопява в рамките на 1 – 2 години. Още по-съществени са загубите, ако се отчете обемът на арктичния лед – за периода 1979 – 2016 г. Намаление на леда се наблюдава през цялата година. Например, площта на леда в Арктика през изминалия март, когато той достига своя годишен максимум, бе петата най-ниска в историята на спътниковите наблюдения.

 

Според резултати от научно изследване, намалението на леда в Арктика е безпрецедентно за последните 1450 години. Данните показват, че е малко вероятно да е имало толкова ниско ниво на морски лед в Арктика през последните 15 века.

 

Част от другите фактори, които вероятно допринасят за полярното усилване, са:

  • Намаляването на дните със снежна покривка през последните десетилетия в Скандинавския полуостров, Сибир и Северна Америка.
  • Затопляне на водите – над 90% от уловената от допълнителния парников ефект енергия бива поета от океана. По последни данни, океаните са поели рекордно количество топлина.
  • Увеличение на изпарението– в следствие на намаляване на морския лед, се увеличава изпарението, т.е. се увеличава влагата и се образуват повече облаци. Според проучване, от 90-те години насам се наблюдава рязко нарастване на облачната покривка над Арктика, което води до задържане на повече енергия и е още един пример за положителна обратна връзка.
  • Замърсяване със сажди– при изгарянето на горива, биомаса, както и при пожари в Северното полукълбо, се отделят сажди и немалка част от тях се озовават над Арктика. При утаяването си върху ледената покривка те я затъмняват, което води до поглъщане на повече слънчева енергия.

 

Какви са последствията от затоплянето в Арктика?

Огромна част от пермафроста (вечно замръзнала земна повърхност) е застрашен от разрушаване.

При затоплянето на климата, пермафростът се топи и тази материя започва да се разгражда от бактерии, вследствие на което се отделят въглероден диоксид, метан и диазотен оксид. Арктическият пермафрост съдържа над 1700 милиарда тона въглерод, което е близо 50 пъти повече от годишните глобални емисии на въглероден диоксид. 

Според резултати от научно изследване замръзналата земя в крайните северни райони на Европа и в Западен Сибир ще се свие с 58% до края на века, при ограничаване на глобалното затопляне до около 1,8°C.

При достигането на определени нива на глобално затопляне е възможно да бъде премината повратна точка, след която отделянето на значителни емисии на парникови газове и допълнително затопляне да бъде необратимо.

Освен глобални последствия, топенето на пермафроста е възможно да причини значителни щети върху релефа – пропадане на земята, образуване на езера, свлачища, което разрушава растенията и инфраструктурата.

 

Топенето на ледниците в Гренландия е сред най-опасните въздействия.

Ключовото последствие от топенето на ледниците в Гренландия е приносът за покачването на морското равнище. При евентуално пълно стопяване на ледниците в Гренландия, морското равнище ще се повиши със 7 метра. Макар и това да е малко вероятно, въпреки това, особено при по-големи нива на емисии на парникови газове в бъдеще, ниско разположените градове, мегаполиси и райони ще бъдат застрашени, дори и морското равнище да се покачи само с 1 метър. Според Световната метеорологична организация, над 900 милиона души в тези райони са под заплаха.

 

Влияние върху времето в света

Затоплянето в района на Арктика се счита за вероятен причинител на екстремни метеорологични явления не само за самия район, но и за целия свят.

Забавяне на морските течения

Морските течения в Атлантическия океан ще отслабнат с 19% до 2050 г. според проведена симулация на глобален климатичен модел на океаните и континенталните ледове, симулиращ поведението на океана и морския лед при сценария на най-високи емисии на IPCC. Това показват резултатите от труд на австралийски учени, който е с основен фокус върху района на Антарктида. При бъдещо отслабване на морските течения в Атлантическия океан вероятно би се наблюдавало намаление на затоплянето на температурата на въздуха в Северното полукълбо и намаление на валежите в района на Северния Атлантически океан. Вече има наблюдавано такова отслабване, и съответно понижение на средната температура на водите в района южно от Гренландия и Исландия.

 

Изгледите за в бъдеще:

  • Северният ледовит океан може да остане практически без лед по време на сезонния си минимум през 2050 г.
  • Един положителен аспект: отварянето на Северният ледовит океан за преминаването от кораби и улесняване на търговията.
  • Промени при биоразнообразието.

 

Ускореното затопляне в Арктика е не само симптом на измененията на климата, но и заплаха за хората по целия свят. При липса на мерки за овладяването на промените в климата, човечеството ще бъде изправено пред непредсказуеми последствия – като покачване на морското равнище, негативно влияние върху времето и биоразнообразието.

По материала работи: Жанет Генова